О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 604 София, 04.07. 2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 267 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. Д., чрез процесуален представител адв. С. Н., против въззивно решение № 64 от 27.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 262/2021 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено решение № 219 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 1184/2020 г. на Районен съд - Силистра, с което е упражняването на родителските права върху детето Д. Р. М. е предоставено на майката Н. Р. А., определено е местожителството на детето по местожителството на майката и режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и разноски в производството. С решението на основание чл. 138а СК съдът е задължил страните да ползват социални услуги, предложени от ДСП - [населено място]. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Н. Р. А. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. В. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е приел, че майката е тази, която има в по - голям, макар и недостатъчна степен, родителски капацитет да се справи с отглеждането и възпитанието на детето. Посочил е, че тя е полагала изключително самостоятелно грижи за него и по време на съжителството с бащата. Последният е силно ангажиран в животновъдната дейност и не разполага с физическа възможност да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на детето. Безкритичното му и дори подкрепящо отношение към нежеланието на детето да общува с майката дава основание да се счита, че този отказ е формиран до голяма степен с неговата активна намеса. От събраните по делото доказателства е установено, че всъщност новата връзка на майката с друг мъж е основната причина за целенасочените действия от страна на бащата за отчуждаването на детето от неговата майка. Насаждането на страх у него от перспективата да посещава дома им без конкретна причина и заплаха за него са все прояви на сериозен родителски дефицит у бащата, поставяне на неговите наранени чувства на преден план, както и опитите му да използва страховете на детето за противопоставяне на тази връзка. Въззивният съд е изложил, че дебело подчертаваното от бащата нежелание на детето да общува с майка си, всъщност е проява на пълното неразбиране на бащата за необходимостта на детето да общува и с двамата родители. Ако желанията и мненията на децата се приемат без да се подлагат на преценка от страна на родителя, то не би съществувала необходимост от разделението на периода на детството на малолетие и непълнолетие, което се обвързва със степента на родителската отговорност към постъпките и желанията на децата. Не би имало и смисъл да се претендират родителски права, които са всъщност не права, а отговорност. Отговорност за възпитанието и отглеждането на детето, отговорност за изграждане у него на необходимите нравствени качества, за да бъде пълноценен, психически уравновесен и адекватен член на обществото. Когато едно малолетно дете не желае да вижда майка си, която не е извършила и казала нищо, което да доведе до драстичното и отричане в неговия свят, то, очевидно има проблем в неговото обкръжение. Когато едно дете предпочита да прекарва деня си в къщи със своя братовчед, а не с майката, която цял живот е полагала грижи за него, безспорно се касае за недопустимо вмешателство в психическия му свят и важните за него ценности. Наличието на конфликти и обостряне на отношенията са характерни на всяко ниво на общуване. Те са нормални и в семейната среда, но преодоляването им следва да става чрез общуване и компромиси, а не чрез пълно отричане и откъсване на детето от връзката му с който и да било родител. Предвид обстоятелството, че бащата категорично отказва да окаже съдействие на социалните органи и искането на представителя на АСП, съдът е задължил родителите да ползват социални услуги самостоятелно или заедно с детето по усмотрение на ДСП - [населено място]. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Допустимо ли въззивният съд да признае/окачестви единият родител за по-пригоден от другия и да му предостави упражняването на родителските права в нарушение на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленум на ВС, в частност т. II, б.б. „б, д, е, ж и з“?“ и 2. „Допустимо ли е на основание чл. 138а, ал. 3 от СК, въззивния съд да задължава ползването на социални услуги по усмотрение на ДСП, без посочване на вид, наименование и срок на социални услуги?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като не е съобразил критериите – „моралния лик на родителите“, „привързаност на децата към родителите“, „полът на децата“, „възраст на децата“ и „помощта на трети лица“, а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 138а, ал. 3 СК, по предложение на дирекция „Социално подпомагане“ в производства по глава IX-та съдът с решението може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето. Ето защо, като е задължил родителите да ползват социални услуги по усмотрение на ДСП - [населено място] самостоятелно или заедно с детето, съдът не се е произнесъл недопустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. В случая касаторът не излага самостоятелни доводи, а отъждествява неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Първият въпрос е обуславящ, но настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с приетото в ППВС № 1/1974 г. Въззивният съд е направил съвкупна преценка по критериите на ППВС № 1/1974 г., както те са разяснени. В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права, е било мотивирано и от установеното поведение на страните в спора и отражението на това поведение върху детето. Обсъдени са показанията на свидетелите, социалните доклади и заключенията на назначените СПЕ. На първо място е посочено е, че майката е полагала изключително самостоятелно грижи за детето по време на съвместното съжителство между родителите. Бащата е силно ангажиран в животновъдната дейност и не разполага с физическа възможност да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на детето. Докато бащата е на работа за детето се грижи неговият братовчед. Отчетено е, че безкритичното и дори подкрепящо отношение на бащата към нежеланието на детето да общува с майката дава основание да се счита, че този отказ е формиран до голяма степен с неговата активна намеса. Освен това, детето страда от заболяване, което обуславя статута му на ученик със СОП, но след като бащата е поел отговорността за отглеждането му, молба за продължаване на тази услуга не е подадена. Въззивният съд е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на детето. Доводите в касационната жалба, че в противоречие с указанията на ППВС № 1/1974 г., съдът не е обсъдил основни критерии, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Вторият въпрос не е обуславящ крайното решение на въззивния съд на кого от двамата на родители следва да се предостави отглеждането на детето. В конкретния случай е установено, че нуждите на детето предполагат ползването на социални услуги по усмотрение на ДСП. Произнасянето на съда с диспозитив, с които задължава родителите да ползват социални услуги, предложени от ДСП е в интерес на детето и обезпечава изпълнението на съдебното решение. Родителите следва да проявят отговорност към нуждите на детето и правилното му развитие и да положат усилия за изграждане на трайна емоционална връзка с него, предвид красноречивите данни, че детето има доверие единствено на братовчед си. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 800 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64 от 27.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 262/2021 г. по описа на Окръжен съд - Силистра. ОСЪЖДА Р. М. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Р. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 800 /осемстотин/ лв. – разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: