3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 484 С., 23,06,2011 г. Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч. Е. М. при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 377 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 128, т. 2 ГПК. Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 792/21.ІІІ.2011 г. на Д., Р. и М. Попови – трите от [населено място], подадена против определение № 53 на Софийския ОС, ГК, от 23.ІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 104/2011 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на Самоковския РС от 26.ХІ.2010 г. по гр. дело № 882/10 г.: за отхвърляне на общата им молба по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по преките им субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ, заведени срещу ответното [фирма] - С.. Оплакванията на трите частни касаторки са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон и при допуснати от Софийския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това те претендират касирането му, ведно с отменяване на потвърденото с него разпореждане за отхвърляне на искането им за освобождаване от внасяне на д.т. и връщане на делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния им представител по пълномощие, трите частни касаторки обосновават приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че в случая Софийският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по два материалноправни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата в страната и имащи значение за точното прилагане на закона /чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/. Тези въпроси са формулирани в смисъл дали при воден пряк иск на увредени от ПТП лица срещу съответния застраховател те дължат заплащане на държавни такси, както и дали е ограничено приложението на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК в зависимост от това кой е предпочетеният от пострадалите при ПТП лица ответник по иска им за обезвреда – деликвентът или неговият застраховател? Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Софийския ОС, съвместната частна касационна жалба на Д., Р. и М. Попови от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Не следва да се обсъжда евентуалното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, когато има създадена практика на ВКС по релевираните от Попови правни въпроси, както се поддържа в настоящето изложение към жалбата. Извън цитираното от частните касаторки определение № 18 на ВКС, ТК, І-во т.о. от 12.І.2009 г., постановено по ч. т. дело № 353/08 г., което обаче е неотносимо към процесния случай, е налице трайна практика на състави на ВКС, като: Опр. № 384 от 22.VІ.2010 г. на ІІ-ро т.о., постановено по т. д. № 84/2010 г., а така също и постановеното в з.з. на 9.VІІІ.2010 г. от състав на същото отделение на ТК на ВКС Опр. по ч. т. дело № 358/2010 г. В последното с категоричност се приема, че „законодателят е имал предвид характера на вредата, а не основанието на претенцията” за обезщетяването й, когато в текста на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е уредил освобождаването от внасяне на държавна такса от ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Обстоятелството, че отговорността на застраховател по сключена с него застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадали от ПТП, причинено от застрахования, има договорен характер не рефлектира върху естеството на вредата, представляваща резултат от деликт, за който извършителят му е бил осъден с влязла в сила присъда. Поради това, че ангажирането й е само функция от установената с влязла в сила присъда отговорност на застрахования деликвент, следва да се приеме, че и в процесния случай е налице хипотезата по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, в която ищците Д., Р. и М. Попови е следвало да не внасят държавна такса по преките си субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени срещу [фирма] – С.. С оглед изложеното се налага извод, че постановените от различните по степен съдилища в С. и С. разпореждане и определение /за потвърждаването на първото/ са неправилни, постановени в пряко нарушение на горното процесуално правило за освобождаване от внасяне на държавна такса, поради което следва да бъдат касирани, а делото да се върне на същия състав на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ въззивното определение № 53 на Софийския окръжен съд, ГК, от 23.ІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 104/2011 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно разпореждане на Самоковския районен съд от 26.ХІ.2010 г. по гр. дело № 882/2010 г., КАТО ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА: В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Самоковския районен съд за по-нататъшни процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 377 по описа за 2011 г.