Р Е Ш Е Н И Е № 178 С., 26.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 25.11.2014 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.З. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2945 /2013 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Г. М. от [населено място] против въззивното решение на Бургаски апелативен съд № 27 от 12.03.2013 год., по т.д.№ 44/2013 год., с което е потвърдено решение на Бургаския окръжен съд № 337 от 14. 12.2012 год., по гр.д. № 35/2012 год. за уважаване на предявения от ЕТ Койна Г. Г., упражняваща търговска дейност под фирма „ СТРУЯ- 54”, [населено място], [община] срещу касатора, като ответник, осъдителен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 15 000 евро - договорна неустойка по чл.7.2 от договор за наем, сключен между страните на 12.12.2008 год. и в тежест на последния са възложени и деловодните разноски в общ размер от 2 239.50 лв.. Касационното обжалване е допуснато с определние № 425 от 01.07.2014 год., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право – „Следва ли въззивният съд при осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД да преценява валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по нейната основателност, дори и да не е направено възражение в тази насока?”,със задължителната практика на касационната инстанция, изразена в решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и, излагайки подробни съображения за валидност на оспорваната неустоечна клауза в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание по делото. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да потвърди първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд, с което предявения от ЕТ Койна Г. Г., упражняващ търговска дейност под фирма „СТРУЯ- 54”, с адрес на управление [населено място], [община] срещу касатора, като ответник, осъдителен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен до размера на присъдената сума въззивният съд, с лаконични мотиви, е споделил като основани на закона изводите на първостепенния съд за наличие на валидно възникнала между страните облигационна връзка, породена от сключен помежду им на 12.12.2008 год. срочен договор за наем, който е развален предсрочно с едностранно волеизявление на ищеца - наемодател по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД и с оглед на периодични характер на дължимата престация , разпоредените от закона правни последици по отношение на договорната обвързаност на съконтрахентите е била преустановена занапред. Произнасяйки се по основания спорен въпрос в процеса - за наличие на предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение по вина на наемодателя и възможността преустановяването на облигационната връзка да е автоматично обусловено от поведението на ищеца, като наемател, решаващият състав на Бургаския апелативен съд е изложил съображения, че като е отдал под наем помещение, което не отговаря на техническите и строителни изисквания за изграждане и експлоатация по предназначението му, изрично конкретизирано от страните в процесния договор – отсъствие на технически предвидена възможност за вентилация, ответникът, в качеството си на наемодател, не е изпълнил основаното си договорно задължение – да предаде вещта в състояние,отговарящо на ползването за което тя е наета. Като се е позовал на безспорно установеното в хода на делото договорно неизпълнение от страна на наемодателя решаващият съд е изградил правен извод, че за ищеца – наемател, надлежно е възникнало потестативното субективно право да развали процесния договор, което той успешно е упражнил. Обстоятелството, че с договорната клауза на т.7.2 съконтрахентите изрично са уговорили заплащане на компенсаторна неустойка при предсрочно прекратяване на наемния договор помежду им, в хипотезата на установено договорно неизпълнение, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно за да се обоснове наличие на предпоставките на чл.92, ал.1 ЗЗД и възникнало в полза на ищеца, като изправна страна, вземане за неустойка в глобалния и договорен размер от 15 000 евро. Поради липса на ангажирани по делото доказателства, че наемателят е изпаднал в забава относно дължимата наемна цена в съответствие с договорната клауза на чл.7.2 от договора, решаващият състав на въззивния съд е преценил като неоснователно защитното възражение на ответника за договорно неизпълнение на ищеца, което да обуслови липсата на основание за обезвреда. Решението е неправилно. Отговорът на поставения правен въпрос, обусловил достъпа до касация се съдържа в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение №№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд, разглеждащ иска по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по договор за търговска продажба е длъжен служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието и с добрите нрави / закона/, без да е ограничен в произнасянето си относно действителността на уговорката от разпоредбата на чл.269 ГПК. Поради правното значение на добрите нрави за действителността на договора, неприложим спрямо възражението на ответника - купувач за нищожност на неустоечната клауза е и предвиденият в чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 ГПК преклузивен срок. Цитираната практика е формирана в съответствие с разрешението, възприето в т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, в съобразителната част на което е застъпено становището, че добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата последица, като противоречието със закона- нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка, уговорена по приватизационните и търговски договори, съдът следи служебно за съответствието и с добрите нрави, като абсолютна предпоставка за нейната действителност. При постановяване на обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд е процедирал в несъответствие с така възприетите разрешения, присъждайки претендираната компенсаторна неустойка от 15 000 евро, без да съобрази засиленото служебно начало относно спазване на добрите нрави и императивните правни норми, имащи значение за спорните граждански и търговски правоотношения и да извърши преценка, като изрично се произнесе, дали в този си размер уговорената между съконтрахентите неустойка съответства на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции към момента на сключване на процесния наемен договор, за да е в съгласие с добрите нрави. Липсата на произнасяне от въззивния съд по действителността на уговорената с наемния договор компенсаторна неустойка е съществено нарушение на процесуалния закон, което от своя страна е довело до необоснованост и материална незаконосъобразност на изградения краен правен извод за основателност на предявения иск. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено на осн. чл.281, т.3 ГПК и делото - върнато на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, с оглед осигуряване на възможност на страните да реализират защитата си във вр. с действителността на договорената помежду им неустойка пред инстанцията по същество на спора, предвид създадената инстанционност за неговото разглеждане. При новото разглеждане на делото съставът на Бургаския апелативен съд, на осн. чл.294, ал.2 ГПК, е длъжен да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1, във вр. с ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски апелативен съд № 27 от 12. 03. 2013 год., по т.д.№ 44/2013 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: