Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 03 октомври 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора Калин Софиянски, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 624 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдения Г. Д. Г. за възобновяване на нохд № 1113/2018 по описа на Районен съд - Сливен и отмяна на влязлата в сила присъда. В саморъчната молба - искане е посочено, че Г. не е участвал в наказателното производство и присъдата е произнесена в негово отсъствие. Претендира се делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане. Наред с твърденията за задочно осъждане, макар и твърде формално е посочено, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е несъразмерно тежко. В съдебно заседание осъденият и новоназначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.Х. Б. поддържат депозираното искане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в РС - Сливен на 29.05.2019 г., т.е. в законния шестмесечен срок, считано от 10.05.2019 г., когато Г. е предаден на българските власти и е приведен в Затвора - Бургас за изпълнение на влязлата в сила присъда, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 140/25.10.2018 г. по нохд № 1113/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен Георги Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата не е обжалвана и протестирана, т.е. е влязла в сила на 12.11.2018 г. Видно от приложените на л.18 от досъдебното производство: постановление - на 09.08.2018 г., след като е заявил, че не желае адвокат, Г. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, непосредствено след което той е разпитан. Видно от обясненията му във връзка с инкриминираното деяние, той изрично е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 1113/2018 г. по описа на РС - Сливен. За насроченото първо съдебно заседание на 04.09.2018 г. Г. не се е явил, като упълномощеният му защитник адв. Д. Д. изрично е посочил, че Г. е уведомен за датата на съдебното заседание, но е отказал да се яви и е заминал за Чехия., където работи. Въпреки положените усилия от страна на съда, Г. не се е явил, а производството е продължило при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „В” вр. с ал.1 от НПК и съдът е произнесъл посочената по-горе присъда. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт е издадена ЕЗА № 381/2018 г., Г. е обявен за международно издирване, като на 15.04.2019 г. е задържан в Република Чехия и на 10.05.2019 г. е предаден на българските власти. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че Г. Г. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата е постановена в негово отсъствие, но това се дължи на собственото му недобросъвестно поведение – като не се е явил на насрочените три съдебно заседание, за които е бил редовно уведомен от лично упълномощения от него защитник адв. Д.. По силата на взетата на 09.08.2018 г. мярка за неотклонение „Подписка", той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно е било намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая не е изпълнена процедурата по чл.247б от НПК, тъй като подсъдимият се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на 269, ал.3 от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Молбата – искането за възобновяване на осъдения, както е посочено по-горе, съдържа оплаквания и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, което налага делото да бъде изпратено на АС - Бургас, който е компетентен да го разгледа на основание чл.424, ал.1 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Г. Д. Г. за възобновяване на нохд № 1113/2018 по описа на Районен съд - Сливен и отмяна на влязлата в сила присъда. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд - Бургас по компетентност с оглед произнасянето му по основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: