Р Е Ш Е Н И Е № 473 гр. София, 04 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…….Димитър ГЕНЧЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1496 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при окръжна прокуратура гр. Хасково срещу нова въззивна присъда № 25 от 18.06.2013 г., постановена по внохд № 377/13г. на окръжен съд гр. Хасково. В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнително изложение се навеждат доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал, игнорирайки показанията на св. Г.. Релевира се и оплакване за нарушение на материалния закон предвид наличните според прокурора доказателства, че подсъдимият Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Представителят на ВКП поддържа протеста съобразно изложените в него аргументи като предлага делото да се върне за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия Ч. – адв. З. моли въззивната присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Счита, че обвинението се базира единствено на показанията на св. Г., които са нелогични. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 35 от 17.04.2013г., постановена по нохд № 118/13г. по описа на районен съд гр. Хасково, подсъдимият Ч. С. Ч. бил признат за виновен в това, че за времето от 09.05.2012г. до 11.05.2012г. в [населено място], като помагач, в съучастие с Г. С. Г. като извършител, умишлено улеснил последния, да държи акцизни стоки без бандерол - 22 500 бр. кутии цигари марка "...." като всяка кутия съдържа по 20 къса цигари на обща стойност 168 750 лева, когато такъв се изисква по закон - чл.25, ал.1 от Закон за тютюна и тютюневите изделия и чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал. 4, и чл.55, ал. 1, т.1 от НК, му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.304 от НПК бил признат за невиновен по обвинението за подбудителство във вр. с чл.20, ал.3 от НК На основание чл.234, ал.3 от НК предметът на престъпление – 22 500 кутии цигари били отнети в полза на държавата. Срещу присъдата бил подаден протест относно частичното оправдаване на подсъдимия и с искане за увеличаване на наложеното наказание. Недоволен от присъдата останал и подсъдимият Ч., който я обжалвал чрез защитника си адв. З., с искане за оправдаване по повдигнатото обвинение. С присъда № 25/18.06.2013г., постановена по вонхд № 377/13г. Хасковският окръжен съд: - отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал.2, т.3, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал. 4 от НК; - изменил присъдата относно основанието за отнемане на цигарите без бандерол на чл.53, ал.2, б.”а” от НК и - потвърдил присъдата в останалата й част. Преди разглеждането на протеста по същество, касационният съд намери, че следва да очертае пределите на касационната проверка. С първоинстанционната присъда подсъдимият Ч. бил частично оправдан по обвинението да е действал в съучастие със св. Г. като подбудител – чл.20, ал.3 от НК, като с въззивната присъда първоинстанционният съдебен акт бил потвърден в тази част. Съгласно чл.346 т. 2 от НПК, на касационна проверка подлежат само новите присъди на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция. Потвърждаването от страна на окръжния съд на оправдателната част на присъдата на районния съд във вр. с чл.20, ал.3 от НК има характера на решение и не подлежи на касационен контрол. Съображенията в протеста и допълнението към него за нарушение на процесуалните правила, свързано с оценката на доказателствения материал не се споделят от касационния съд. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са подложили на внимателен анализ показанията на св. Г. Г., като са изложили убедителни съображения поради които са ги приели за недостоверни. В мотивите на въззивната инстанция този анализ е пространен, като съдът е отчел противоречията между тези показания и останалия доказателствен материал - показанията на полицейските служители, провеждащи акцията по проследяване на автомобилите и доказателствата, получени чрез прилагане на специални разузнавателни средства. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че този свидетел не може да се счете за незаинтересован, предвид очевидния му стремеж както да омаловажи своето участие, така и да предотврати възможността за търсене на наказателна отговорност от баща му С. Г., който го придружавал с друг автомобил при превозване на цигарите без бандерол. Оценката на събраните доказателства в тяхната съвкупност и излагането на мотиви относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства сочи, че не са налице нарушения при формирането на вътрешното убеждение, поради което тезата за наличието на процесуални нарушения при постановяването на атакувания съдебен акт се явява неоснователна. При установена идентична фактическа обстановка двете инстанционни съдилища са направили различни правни изводи относно съставомерността на престъплението, в извършването на което е бил обвинен Ч. Ч.. Първоинстанционният съд е приел, че последният е действал като помагач на св. Г. при извършване на престъплението по чл.234 от НК, а въззивният съд го е оправдал изцяло по това обвинение. Изводите на въззивната инстанция, че липсвала общност на умисъла между подсъдимия и св. Г. не са съответни на приетата от този съд фактическа обстановка. Между двамата е била постигната предварителна уговорка св. Г. да достави на подсъдимия цигари без бандерол. Подсъдимият от своя страна осигурил помещение за складиране на цигарите в птицефермата, стопанисвана от св. Р., за което Г. бил уведомен и именно там оставил 20 –те кашона с цигари. Тези факти налагат извод, че преди извършването на деянието от страна на св. Г., подсъдимият чрез действия и предварително уговаряне е създал у извършителя увереност, че след деянието подсъдимият ще купи договореното количество цигари и съответно свидетелят ще може да реализира печалба. В този смисъл е налице интелектуално помагачество от страна на подсъдимия при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.234 от НК – „държане” от страна на св. Г.. Като е приел, че липсва извършено престъпление от страна на Ч., въззивният съд е приложил неправилно закона. В тази насока оплакването в протеста за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е основателно, което обуславя отмяна на въззивната присъда в оправдателната й част, както и в частта, с която е изменено основанието за отнемане на инкриминираните стоки и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 25 от 18.06.2013 г., постановена по внохд № 377/13г. на окръжен съд гр. Хасково в частта, с която подсъдимият Ч. С. Ч. е бил признат за невинен по обвинението по чл. 234, ал.2, т.3 , вр. ал.1 , пр.2, вр. чл.20, ал. 4 от НК и с която основанието за отнемането на цигарите без бандерол е било изменено по чл. 53, ал.2, б.”а” от НК. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Хасковски окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. (О.М.) 2. Особено мнение на съдия Мина Топузова Не споделям мнението на мнозинството относно съучастие на подсъдимия Ч. в качеството на помагач в извършването на престъпление по чл.234 от НК от св. Г.. По отношение на Г. е било повдигнато обвинение и последният е сключил споразумение, по силата на което е признат за виновен относно формата на изпълнително деяние „държане” на акцизни стоки без бандерол. Както е известно от правната теория, помагачеството като форма на съучастие в извършването на умишлено престъпление може да бъде осъществено преди или най - късно по време на извършване на изпълнителното деяние. В конкретния случай подсъдимият Ч. не е реализирал нито една от разновидностите на помагачество – физическо или интелектуално, с което да улесни Г. при осъществяване на изпълнителното деяние „държане” на стоки без бандерол. Двамата са постигнали уговорка свидетелят да достави, а подсъдимият да купи цигарите без бандерол. Със съвпадането на насрещните волеизявления е сделката за продажбата на стоките е била сключена, въпреки, че цената не е била платена. Осигуряването от страна на Ч. на място за складиране на цигарите, както правилно е отбелязал въззивният съд, е било извършено с цел установяването на фактическа власт от подсъдимия върху инкриминираните вещи, а не с цел за подпомагане на държателя Г.. Действията на Ч. биха могли да бъдат квалифицирани като интелектуално и физическо помагачество само в случай на повдигнато обвинение срещу Г. и за продажба на стоки без бандерол. В случая обаче с влязлото в сила споразумение Г. е бил признат за виновен само за държане на такива стоки, което изключва възможността за търсене на наказателна отговорност от Ч. като помагач в извършването на престъпление по чл.234 от НК от Г.. Мина Топузова: