Ключови фрази

1




Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София, 01.10. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3485 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх.№4265/05.03.2019г., идентична по съдържание с касационна жалба с вх.№5937/25.03.2019г., подадени от М. Б. Я. срещу решение №146/16.01.2019г. на Софийски апелативен съд, 2-ри състав по в.гр.д.№1175/2018г., в частта, му, в която липсва произнасяне на съда по пълния размер на вземането на ищеца, от който ищецът е предявил уважения от съда частичен иск и по касационна жалба, подадена от М. И. В. и Д. Б. Я. в частта, с която са осъдени да заплатят на основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумите от по 32250.00лв., представляващи припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от М. Б. Я. в съсобствения на страните недвижим имот, представляващ УПИ ...... в кв.... по плана на [населено място], които подобрения се изразяват в построяване в имота на пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00 кв.м. с височина на билото 2.5м. и дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00кв.м. и височина на билото 3.5м., котелно помещение – едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С определение №88/04.03.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване в частта, с която М. И. В. и Д. Б. Я. са осъдени да заплатят на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на М. Б. Я. сумите от по 32250.00лв., представляващи припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от М. Б. Я. в съсобствения на страните недвижим имот, представляващ УПИ ........ в кв..... по плана на [населено място], които подобрения се изразяват в построяване в имота на пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00 кв.м. с височина на билото 2.5м. и дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00кв.м. и височина на билото 3.5м., котелно помещение – едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, по подадената от М. И. В. и Д. Б. Я. касационна жалба.
Касаторите поддържат, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За неправилен считат извода на въззивния съд, че извършените от М. Я. подобрения в съсобствения имот са търпими строежи, които те следва да заплатят. Поддържат, че не дължат обезщетение за подобрения, които не са необходими за запазването на имота, не са с характер на трайно прикрепени към жилищната сграда, щом желаят тяхното премахване. Поддържат също така, че в подобна хипотеза извършилият подобренията съсобственик може да претендира само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то ако работата е била предприета уместно.
За неправилен считат също така извода на съда, че извършените в имота подобрения представляват търпими строежи, както и извода, че давността за задължението им започва да тече от момента на предявяване от тяхна страна на ревандикационен иск. Поддъжат, че погасителната давност за подобна претенция започва да тече от момента на извършване на подобренията.
Поддържат, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е преквалифицирал предявения срещу тях иск едва със съдебния акт, не е дал указания на страните относно възможността да предприемат действия по посочване на относими доказателства с оглед променената квалификация, не е мотивирал изводите, които е направил въз основа на събраните по делото доказателства, не е обсъдил тези доказателства. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, М. Б. Я., чрез процесуалния си представител адв.К. И., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №88/04.03.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че погасителната давност по вземания за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик, започва да тече от момента на извършване на подобренията.
Разрешението, дадено от ВКС в хипотеза на предявени вземания за присъждане на обезщетение за подобрения, извършени от владелец в чужд имот, както и за подобрения, извършени от съсобственик, но в качеството му на владелец на идеалните части на останалите съсобственици, не може да намери приложение, тъй като съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици, но и в свой интерес, няма качеството „владелец“ по отношение на идеалните части от имота, притежавани от другите съсобственици. По отношение на тези идеални части той упражнява държане, поради което приложение при определяне на началния момент, от който започва да тече погасителната давност, следва да намери правилото на чл.114 ЗЗД.
Както ОСГК на ВКС приема в ТР №85 от 02.12.1968г. по гр.д.№149/1968г., ако съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, който държи частите на останалите съсобственици, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици. Според приетото в ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., само за вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба. Както се сочи в мотивите към ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., т.VI.13, приложение и в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира правилото на чл.114, ал.1 ЗЗД, като с оглед особеностите, с които се характеризират правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил подобренията, и собственика на имота, в тези хипотези с оглед общия смисъл на закона и справедливостта следва да се приеме, че изискуемостта на вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент, а именно от момента на прекъсване на владението. За останалите случаи обаче в т.VII e прието, че запазва действието си вече посоченото по-горе ТР №85/1968г. Следователно в останалите случаи на извършени подобрения в съсобствен имот, когато извършилият подобренията съсобственик има качеството „държател“ спрямо идеалните части на другите съсобственици, приложение следва да намери общото правило на чл.114, ал.1 ЗЗД, а не предвиденото в т.VI.13 на ППВС №6/1974г. изключение. В този смисъл са изразявали становища тричленни състави на Първо ГО на ВКС при произнасяне по същество по спорове за присъждане на обезщетение за подобрения, разгледани по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД – решение №41/24.02.2014г. по гр.д.№6652/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №65/19.07.2017г. по гр.д.№3114/2016г. на Първо ГО на ВКС; решение №160/05.12.2019г. по гр.д.№948/2019г. на Първо ГО на ВКС.
Становището на тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС, изразено в решението, постановено по гр.д.№172/2009г., според което вземанията на съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в съсобствения имот във всички случаи стават изискуеми от момента на поканата и това е началният момент, от който започва да тече давността, не може да бъде споделено по изложените по-горе съображения. Още повече, в определение №872/23.07.2009г., постановено по гр.д.№172/2009г., с което въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е било допуснато до касационно обжалване, е посочено, че въпросът относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик е разрешен в противоречие с ППВС №6/1974г., като в постановеното по делото решение е прието, че подобренията за извършени от съсобственика в качеството му на държател на частите на останалите съсобственици и приложение следва да намерят правилата на чл.59, ал.1 ЗЗД, по отношение на която хипотеза обаче Пленума на ВС в ТП №6/1974г. препраща към разрешението, дадено с ТР №85/1968г.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
М. Б. Я. е предявил срещу М. И. В. и Д. Б. Я. при условията на обективно и субективно съединяване главен иск за заплащане стойността на подобрения, извършени от него в съсобствен между страните недвижим имот, с твърдението, че е извършил подобренията в качеството на владелец на имота и същите следва да му бъдат присъдени на основание чл.72, ал.1 ЗС и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност иск за заплащане стойността на същите подобрения, но на основание чл.74, ал.1 ЗС и акцесорен на него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Искът за заплащане стойността на извършените в съсобствения имот подобрения е предявен от М. Б. Я. като частичен. Посочено е, че пълният размер на претендираната от ответниците сума е 64500лв. или по 32250лв. от всяка една от тях, като част от общо дължимата сума от 126500лв.
С решение №5606/08.11.2017г., постановено по гр.д.№217/2016г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.72, ал.1 ЗС във вр. с чл.74, ал.2 ЗС от М. Б. Я. против М. И. В. и Д. Б. Я. за заплащане на сумата от по 32 250лв. от всяка една от тях като обезщетение за извършени от него в качеството му на добросъвестен владелец подобрения в съсобствения им имот, представляващ УПИ ......, кв.... по плана на [населено място], [община], целият с площ от 990кв.м., като подобренията се изразяват в построяване в имота на пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., дървена масивна конструкция – барбекю с площ от 90кв.м. на било 2.50 метра, разположено в северозападната част на парцела и дървена конструкция тип барбекю с площ 90кв.м. и височина на билото 3.50 метра, разположена в югозападната част на парцела, както и котелно помещение-едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Със същото решение М. И. В. и Д. Б. Я. са осъдени да заплатят на М. Б. Я. по 32250лв. всяка една от тях, представляващи разноски за направените от М. Б. Я. подобрения, които е направил в съсобствения им имот /УПИ ..........., кв.... по плана на [населено място]/ в качеството на недобросъвестен владелец.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която М. И. В. и Д. Б. Я. са осъдени да заплатят на М. Б. Я. по 32250лв. всяка една от тях, представляващи разноски за направените от М. Б. Я. подобрения, които е направил в съсобствения им имот /УПИ ........., кв..... по плана на [населено място]/ в качеството на недобросъвестен владелец и вместо това М. И. В. и Д. Б. Я. са осъдени да заплатят на М. Б. Я. на основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумите от по 32250лв., представляващи припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от М. Б. Я. в съсобствения им недвижим имот, съставляващ УПИ ........, кв.......по плана на [населено място], [община], целият с площ от 990кв.м., като подобренията се изразяват в построяване в имота на пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90кв.м. на било 2.50 метра, разположено в северозападната част на парцела, дървена конструкция тип барбекю с площ 90кв.м. и височина на билото 3.50 метра, разположена в югозападната част на парцела, както и котелно помещение - едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че с влязло в сила на 24.03.2016г. решение №2556 от 23.06.2014г. по гр.д.№1195/2012г. на РС-Разлог, е признато за установено по отношение на М. Я., че М. В. и Д. Я. са собственици по наследство и приращение общо на 1/2 ид.част от процесния недвижим имот, съставляващ УПИ .......... от кв..... по плана на [населено място], [община], целият с площ от 990кв.м., както и на сградите в него, а именно пристройка към жилищната сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., дървена конструкция тип барбекю с площ от 90кв.м. на било 2.50 метра, разположено в северозападната част на парцела и дървена конструкция тип барбекю с площ 90кв.м. и височина на билото 3.50 метра, разположена в югозападната част на парцела, както и котелно помещение-едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда, като М. Я. е осъден да предаде владението на гореописаната 1/2 идеална част. Посочено е, че със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Я. насрещен иск за установяване, че е придобил целия спорен недвижим имот чрез давностно владение, упражнявано в периода от 1985г. до 2012г. За безспорно е прието също така, че в периода от 1997г. до 2005г., преди предявяване на ревандикационния иск, М. Я. е извършил в имота множество подобрения, установени по вид, количество и стойност както от приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х. К., Д., К. и М. Р.. Взето е предвид, че според вещото лице описаните в исковата молба двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., двете едноетажни барбекюта в западната част на парцела, двата навеса в западната част на парцела и котелното помещение в северната му част, съществуват на място, като увеличената стойност на имота в следствие на доказаните подобрения възлиза на сумата общо от 232560лв., а стойността на разноските за подобренията към датата на заключението – в размер на 197 662лв.
Посочено е, че по делото е спорно дали подобренията са били извършени със знанието и без противопоставянето на съсобствениците, респ. на техния наследодател, като е прието, че това твърдение не е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели – според св.Д.Р., докато се извършвал строежът, наследодателят на ответниците е минавал по улицата, но не се е отбивал при майсторите, като свидетелят не е сигурен дали е видял строежа, макар да допуска това обстоятелство; св.К. нито е чувал, нито е виждал някой да идва и да се интересува от строящите се обекти; свидетелят М.Р. е виждал в старата къща майката на ищеца, както и дъщерите на леля Б., но не сочи дали те са посещавали имота именно през времето, в което са извършени подобренията; св.К.Р. не знае дали съсобственичките М. В. и Д. Я. са се съгласявали да се правят „такива неща“ в имота, а св.В. С. е заявила, че лично тя е уведомила ответниците за извършените строителни работи едва след като всички подобрения в имота им вече били извършени.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че са налице извършени подобрения от съсобственик в съсобствен имот, като предвид влязлото в сила решение между същите страни, с което е съдебно отречено владението на М. Я. върху имота, включително и за процесния период, в който са били направени подобренията, въпросите за последиците, свързани с твърдяното от Я. владение, не могат да бъдат пререшавани. Изложени са съображения, че щом със сила на присъдено нещо е прието, че М. Я. не е бил владелец на имота, тъй като не е изменил намерението си да бъде такъв, нито е манифестирал такова по отношение на съсобствениците си, той няма право да търси ликвидиране на отношенията си с тях по повод направените от него подобрения в съсобствения имот на плоскостта на владението и въз основа на материално-правните норми, уреждащи тази материя. Прието е, че М. Я. няма правата нито на добросъвестен, нито на недобросъвестен владелец, тъй като с влязло в сила решение е установено между спорещите страни, че той не е бил владелец изобщо. С оглед на това е прието, че М. Я. няма право на увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения, с каквито права разполагат само добросъвестният владелец и приравненият на него такъв.
В обжалваното решение е посочено, че е възможно съсобственикът да извършва подобрения в съсобствен имот в качеството на негов владелец, но само ако е изменил основанието, на което държи имота във владение изцяло за себе си, но е прието, че настоящият случай не е такъв.
С оглед на това въззивният съд е приел, че знанието за извършването на подобренията, съгласието или противопоставянето от страна на останалите съсобственици, имат значение единствено за правното основание, на което подобрителят може да търси изравняване на имуществените сфери – по чл.30, ал.3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици; по чл.61, ал.2 ЗЗД, ако такова съгласие липсва, или по чл.59 ЗЗД, когато те са се противопоставили изрично. Поради това е прието, че в частта, с която искът, основан на чл.74, ал.2 ЗС във вр. с чл.72, ал.1 ЗС, е отхвърлен, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По евентуалния иск за присъждане на припадащата се част от разходите за извършените подобрения от останалите съсобственици, които се ползват от тях, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е възприел посочената от ищеца правна квалификация на иска като такъв по чл.74, ал.1 ЗС.
Изложени са съображения, че определянето на правното основание на иска представлява издирване на съответната приложима към конкретния спор правна норма въз основа на наведените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства и изведения въз основа на тях петитум. Прието е, че в случая в обстоятелствената част ищецът е посочил, че ответниците са съсобственици общо на 1/2 ид.част от имота, а той - на останалата 1/2 ид.част от него, като за подобренията, които е извършил в него при съдебно отречено владение, претендира изплащането на половината от стойността им, при твърдения, че тези подобрения са извършени без тяхното противопоставяне и при липса на такива за предварително дадено съгласие или за изрично противопоставяне от останалите съсобственици. С оглед на това въззивният съд е приел, че приложимата към случая правна норма е тази на чл.61, ал.2 ЗЗД, тъй като съсобственикът, извършил подобрения в съсобствен имот без предварителното съгласие на останалите, осъществява състава на водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в негов /на съсобственика-подобрител/ интерес, понеже полезността на подобренията ползва всички съсобственици.
Прието е, че в тези случаи заинтересованите съсобственици отговарят през гестора и дължат обезщетение за припадащата се на дела им част от разноските, с които той е обеднял, до размера на обогатяването си, съизмеримо с увеличената стойност на съсобствения имот вследствие на подобренията, като в процесния случай според заключението на вещото лице направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 197 662лв., а увеличената стойност на имота от тях – на 232 560лв. Поради това вземането му спрямо ответниците е определено до размер на сумата от 98 831лв. /половината от 197 662лв./, с които той е обеднял и които са под размера на обогатяването им със сумата от 116 280лв. /половината от 232 560лв./.
Само предвид грешната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответниците са били осъдени да заплатят по 32250лв. всяка една от тях и вместо това исковете бъдат уважени в същия размер, но на основание чл.61, ал.2 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че подобренията не са узаконени и подлежат на премахване, поради което и заплащането им не се дължи. Прието е, че това твърдение се опровергава от приетото като доказателство по делото удостоверение за търпимост по §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ.
Възражението на ответниците по иска за погасяване на претенциите по давност е прието за неоснователно по съображения, че погасителната давност за вземанията на извършилия подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а вземанията на съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в съсобствения имот ставата изискуеми от момента на поканата.
Така постановеното въззивно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.114 ЗЗД/.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въпросът за правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска. При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършен подобрения в чужд или в съсобствен имот е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество подобрителят ги е извършил. Ако констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, съдът е длъжен да обсъди и да се произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец или държател / решение №359/21.07.2010г., постановено по гр.д.№1205/2009г.; решение №129/13.07.2011г. по гр.д.№72/2010г. на І ГО на ВКС; решение № 13/5.03.2014 г. по гр.д. № 2264/2013 , ВКС, І г.о./. В съответствие с така установената съдебна практика въззивният съд в настоящия случай е определил правната квалификация на предявените искове и се е произнесъл по тяхната основателност. Поради това доводите за недопустимост на обжалваното решение следва да бъдат приети за неоснователни.
Както е посочено в определение №88/04.03.2020г., с което въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по подадената от М. И. В. и Д. Б. Я. касационна жалба, в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че съсобственикът може да извършва подобрения в съсобствен имот в качеството на негов владелец, но само ако е изменил основанието, на което държи имота във владение изцяло за себе си, но е прието, че настоящият случай не е такъв. Правилно при съобразяване силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по предявения от М. Я. като насрещен установителен иск за собственост по гр.д.№1195/2012г. по описа на РС-Разлог въззивният съд е приел, че към момента на извършване на подобренията М. Я. не е имал качеството „владелец“ по отношение на целия имот, а е държал идеалните части на останалите съсобственици –владението е преценявано като елемент от фактическия състав на поддържаното при предявяването на иска придобивно основание. С оглед на това в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е разгледал предявената от М. Я. претенция по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД, доколкото липсва съгласие на останалите съсобственици за извършването на подобренията.
С оглед представеното по делото удостоверение за търпимост по §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ и при отчитане на обстоятелството, че в производството по гр.д.№1195/2012г. по описа на РС-Разлог М. В. и Д. Я. са предявили срещу М. Я. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението именно на постройките, за изграждането на които М. Я. претендира присъждане на обезщетение по настоящето дело, и с решение №2556/23.06.2014г. на Районен съд – Разлог по гр.д.№195/2012г. искът им е уважен за 1/2 идеална част от имота, правилно въззивният съд е приел, че същите са изразили по този начин намерението си да ползват подобренията, приемайки за неоснователно възражението им, че подобренията не са узаконени и подлежат на премахване с оглед желанието им тези подобрения да бъдат премахнати.
В противоречие с установеното в чл.114, ал.1 ЗЗД правило обаче въззивният съд е приел, че погасителната давност за вземането на М. Я. не е изтекла към момента на предявяването на иска.
Както беше посочено по-горе, в хипотеза като настоящата, при която съсобственикът е извършил подобренията в съсобствения имот и в свой интерес, но при липса на съгласие на останалите съсобственици, упражнявайки при това държане спрямо техните идеални части от имота /чл.61, ал.2 ЗЗД/, погасителната давност за направените от него разноски започва да тече от момента на извършване на подобренията – в случая от 1997, респ. 2005г. Това разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която претенцията на извършилия подобренията съсобственик за придобиване по давност на идеалните части на останалите съсобственици е отречена по съдебен ред, т.е. отречено е твърдението му, че е имал качеството „владелец“ на идеалните части на останалите съсобственици.
Не може да бъде споделена тезата на ответника по касационна жалба, че субективното отношение на съсобственика към имота е от съществено значение за изискуемостта на вземането за извършените от него подобрения. На първо място по причина, че съзнанието, т.е. субективният елемент, с който едно лице упражнява фактическата власт върху имота, не е факт, който се осъществява по начин да достигне до знанието на другия съсобственик, респ. до действителния собственик на вещта в хипотеза на подобряване на изцяло чужд имот. Съзнанието, мисълта, т.е. намерението, с което се осъществява фактическата власт върху един недвижим имот и се извършват подобрения в него в този смисъл остава скрито за останалите съсобственици. Именно поради това законът установява оборима презумпция, уреждаща правното значение на субективния елемент, като съдебната практика е категорична и към настоящия момент постоянна, че съсобственикът трябва да демонстрира това свое намерение спрямо другите съсобственици, за да придобие качеството владелец и на техните идеални части от съсобствената вещ. Презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, каквато хипотеза в отношенията между съсобственици не е налице, освен в изключителни случаи, когато основанието, на което е установена фактическата власт, отрича правата на другите съсобственици.
За правното основание, на което извършилият подобренията съсобственик може да претендира от останалите съсобственици заплащане на вложените разноски, респ. равностойността на самото подобрение, от съществено значение следователно е не субективното отношение на извършващият подобренията съсобственик към вещта, а обстоятелството дали това субективно отношение е достигнало до тяхното знание, както и дали са били уведомени за извършването на подобренията, дали са се съгласили с тяхното извършване, респ. изрично са се противопоставили на това. В хипотеза, при която съсобственикът установява фактическа власт върху съсобствената вещ на основание, което признава правата и на останалите съсобственици, той има качеството „държател“ на техните идеални части изначално още към момента на установяването ѝ. Отричането на претенцията му за придобиване на правото на собственост върху целия имот по давност в този смисъл не го превръща в държател от момента на влизане в сила на решението, както поддържа ответникът по касационна жалба, тъй като в подобна хипотеза това качество не е било променяно от момента на установяване на фактическата власт върху вещта.
Действително всеки съсобственик има правото да ползва вещта, а оттам и да я подобрява, но за упражняването на тези права законът установява едно съществено изискване – да ги упражнява по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им /чл.31, ал.1 ЗС/, т.е. като зачита правата на останалите съсобственици. Подобряването на съсобствената вещ със съзнание за своене, т.е. в хипотеза на упражняване на фактическата власт върху вещта при отричане правата на останалите съсобственици, следователно съдържа в себе си изключение от установеното в закона правило.
Съдът се произнася по основателността на предявения иск не въз основа на твърденията на предявилото иска лица досежно намерението, с което е извършило подобряването на имота, а въз основа на фактите и обстоятелствата, установени от събраните по делото доказателства. И след като твърдението, че към момента на извършване на подобренията съсобственикът е имал качеството „владелец“ по отношение на целия имот е отречено със сила на пресъдено нещо, съдът е длъжен да съобрази това обстоятелство съгласно установеното в чл.297 ГПК правило.
Значението на нотариалните актове, с които на М. Б. Я. са били признавани права върху имота, както и на нотариалните актове, обективиращи извършвани от него действия по разпореждане с права върху този имот, както и на последващо обратно придобиване на такива права, също е обсъдено и взето предвид при разрешаването на спора за собствеността, поради което по настоящето дело същите не следва да бъдат отново обсъждани.
По тези съображения и при отчитане на времето, в което подобренията са били извършени /1997г. и 2005г./ следва да се приеме, че до предявяването на иска по настоящето дело /08.08.2016г./ погасителната давност по отношение на претенцията на М. Я. е изтекла. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявените от М. Б. Я. искове бъдат отхвърлени като неоснователни, като в полза на М. И. В. и Д. Б. Я. бъдат присъдени направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение №146 от 16.01.2019г., постановено от 2-ри състав на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№1175/2018г. в частта, с която М. И. В. и Д. Б. Я. са осъдени да заплатят на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на М. Б. Я. сумите от по 32250.00лв., представляващи припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от М. Б. Я. в съсобствения на страните недвижим имот, представляващ УПИ .......... в кв.... по плана на [населено място], които подобрения се изразяват в построяване в имота на пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00 кв.м. с височина на билото 2.5м. и дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00кв.м. и височина на билото 3.5м., котелно помещение – едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените от М. Б. Я. с ЕГН [ЕГН] срещу М. И. В. с ЕГН [ЕГН] и Д. Б. Я. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], ет.3, ап.10, искове с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумите от по 32250.00лв. /тридесет и две хиляди двеста и петдесет лева/ от всяка една от ответниците, представляващи припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от М. Б. Я. в съсобствения на страните недвижим имот, представляващ УПИ .......... в кв.... по плана на [населено място], които подобрения се изразяват в построяване в имота на пристройка към жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00 кв.м. с височина на билото 2.5м. и дървена конструкция – тип барбекю с площ от 90.00кв.м. и височина на билото 3.5м., котелно помещение – едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда.
ОСЪЖДА М. Б. Я. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. И. В. сумата от 6705лв. /шест хиляди седемстотин и пет лева/, представляваща направените по делото разноски и на Д. Б. Я. сумата от 5215лв. /пет хиляди двеста и петнадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: