Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 1 Р Е Ш Е Н И Е № 118 София. 8.06. 2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 2414 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юриск. М. Н., против въззивно решение № 27 от 25.02.2008 г., постановено по в.гр.д. № 982/2007 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 522 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 182/2007 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която З. [фирма] е осъдено да заплати на А. Н. А. от [населено място], сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо обезщетение от А. А. за претърпени от трето увредено лице неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане/ПТП/ от 05.05.2002 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, въз основа на договор № 8/2001 г. за сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” между Министерство на отбраната и З. [фирма] [населено място], след изплащане на дължимото се обезщетение ведно със законната лихва от А. Н. А. на увреденото трето лице И. С. М.. Ответниците по касационната жалба А. Н. А. от [населено място] и И. С. М. от [населено място], не изразяват становище по касационната жалба. С определение № 104 от 09.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Пернишкия районен съд в частта, с която е присъдена законната лихва за забавено плащане върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта 05.05.2002 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата по предявен обратен иск от деликвента срещу застрахователя касатор по застраховка „Гражданска отговорност”. Прието е, че решението съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно началния момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от касатора-застраховател обезщетение за неимуществени вреди на увреденото трето лице при обратен иск на деликвента - от датата на деликта, или при условията на уведомление за събитие, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е осъден деликвента А. Н. А. да заплати на пострадалата И. С. М. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане – ПТП на 05.05.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2002 г. до окончателното изплащане. Със същото решение по обратния иск, предявен от деликвента срещу застрахователя З. [фирма], последният е осъден да заплати на А. Н. А. сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от трето лице неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане – ПТП на 05.05.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2002 г. до окончателното изплащане, въз основа на договор № 8/2001 г. за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между Министерство на отбраната и З. [фирма], след изплащане на дължимото се обезщетение ведно със законната лихва от А. Н. А. на увреденото лице И. С. М.. Т.е. съдът е приел, че застрахователят-касатор – ответник по обратния иск, дължи мораторна лихва върху присъдената главница, считано от момента на непозволеното увреждане – това е датата на деликта 05.05.2002 г., когато е станало ПТП. Прието е също така, че въз основа на договорната отговорност по сключената застраховка „Гражданска отговорност” застрахователното дружество следва да възстанови на ответника заплатените от него на увреденото лице суми – главница и лихва за забава за репариране на причинените му неимуществени вреди от настъпилото ПТП, което задължение обаче ще възникне едва след като деликвента заплати на пострадалата определеното от съда обезщетение ведно със законната лихва от датата на увреждането. Както бе посочено по-горе, в случая касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Така например в решение от 17.01.2008 г. по гр.д. № 234/2006 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение, като начален момент за дължимост на мораторната лихва е определена датата на предявяване на иска пред съда, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а в решение № 717 от 12.12.2007 г. по т.д. № 416/2007 г. на ВКС, ТК, І отделение, е прието, че мораторната лихва се присъжда от датата на увреждането/чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав приема за правилно второто становище, а именно, че началния момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от застрахователя обезщетение за вреди на увреденото трето лице по обратен иск на деликвента срещу застрахователя, е моментът от датата на деликта, от който момент вземането става изискуемо. Това е така, тъй като договорът за застраховка”Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди като при настъпване на застрахователното събитие – непозволеното увреждане, застрахователят се задължава да заплати застрахователно обезщетение, ако и доколкото са причинени такива вреди на трето лице от застрахования. Факт е, че застрахователното правоотношение възниква въз основа на договор, но застрахователното събитие, т.е. юридическият факт, който поражда правото на застрахователя да плати застрахователното обезщетение е непозволеното увреждане/идентичност на застрахователното събитие и деликта/. Или един и същи юридически факт поражда деликтното задължение на застрахования и договорното задължение на застрахователя. Затова тези две задължения възникват в един и същи момент – от момента, в който застрахованият дължи обезщетение за вредите, причинени на увреденото от него лице възниква и задължението на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение. Тези две задължения имат едно и също съдържание, свързано със заплащането на определена парична сума, която да покрие причинените на третото увредено лице вреди. Именно това обосновава приложимостта на чл. 84, ал. 3 ЗЗД по отношение на момента на дължимостта на законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, а именно това е денят на непозволеното увреждане. В конкретния случай с въззивното решение деликвента А. е осъден да заплати на пострадалата ищца М. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. от непозволеното увреждане – ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 05.05.2002 г. По обратния иск, предявен от деликвента А. срещу застрахователя З. [фирма], последният е осъден да заплати на А. сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от третото увредено лице неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане – ПТП на 05.05.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2002 г. до окончателното изплащане, въз основа на договор № 8/2001 г. за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между Министерство на отбраната и З. [фирма], след изплащане на дължимото се обезщетение ведно със законната лихва от А. Н. А. на увреденото лице И. С. М.. Този извод на съда е правилен, тъй като въз основа на договорната отговорност по сключената застраховка „Гражданска отговорност” застрахователното дружество следва да възстанови на деликвента заплатените от него на увреденото лице суми за репариране на причинените му неимуществени вреди от настъпилото ПТП, което задължение обаче възниква едва след като деликвента заплати на пострадалата определеното от съда обезщетение, като законната лихва се дължи от датата на увреждането, от който момент вземането е станало изискуемо. Следователно щом като застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него, то в тежест на застрахователя е да покрие лихвите за забава, считано от датата на деликта, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено лице. Като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения правилно Пернишкият окръжен съд е приел, че началния момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от застрахователя обезщетение за вреди на трето увредено лице по обратен иск на деликвента срещу застрахователя, е датата на деликта, който е моментът на изискуемост на вземането от непозволеното увреждане. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 27 от 25.02.2008 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 982/2007 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :