Р Е Ш Е Н И Е № 405 София, 08 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело 379/10 година Касационното производство е образувано на основание чл.423,ал.1 НПК, по искане на задочно осъденото лице Ц. Д. К., за възобновяване на наказателно дело № 2494/08г. на районен съд-гр.Плевен. В молбата, поддържана в съдебно заседание, лично и чрез защитника, е посочено, че лицето не е знаело за воденото срещу него наказателното производство, включително и за постановената осъдителна присъда и по обективни причини не е узнало това обстоятелство.Отправено е искане за отмяна на присъда № 173 от 05.03.2010 год.на Плевенския районен съд по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на молбата на задочно осъденото лице. Върховният касационен съд, след като съобрази допустимостта и основателността на искането, депозирано по реда на чл.423, ал.1 НПК и становището на страните, намира следното: Молбата на К. е процесуално допустима и основателна. С присъда № 173 / 05.03.2010 год, постановена по н.о.х.д. № 2494/08 год. на Плевенския районен съд, е признат за виновен и осъден Ц. Д. К., за извършено престъпление по смисъла на чл.196, ал.1,т.1, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 и чл.29,ал.1,б”а” и б”б” НК и във вр.с чл.54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения шестмесечен срок - на 10.06.2010год., започнал да тече от узнаването на влязлата в сила присъда - когато лицето е било задържано от органите на МВР, предвид на което същото е допустимо. Касационната инстанция намира молбата на задочно осъдения за основателна. Досъдебната фаза на наказателното производство е приключила с участието на К.. Видно от материалите по делото, полицейското производство е образувано на 17.05.2008 год. Проведен е разпит на уличеното лице, при който молителят е изразил своето отношение към повдигнатото му обвинение.Изложена така хронологията на събитията, изключва като несъстоятелно възражението на молителя, за незнание за воденото срещу него наказателно производство, но е свързана само с едната фаза на наказателния процес. В районен съд-гр.Плевен е внесен обвинителен акт срещу Ц. К. и делото - насрочено за открито съдебно заседание. Видно от призовка, /намираща се на л.13от съдебното производство пред І-вата инстанция/, същата, заедно с препис от обвинителния акт е връчена, чрез директора на психиатрична болница-гр.Ловеч.Поради това, не са установени редовното уведомяване на молителя за тази фаза на процеса и липсата на данни за обективната му възможност лично да участва във воденото срещу него наказателно производство. Съдът не е положил усилия в тази насока. Не може да се приеме, че процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.254, ал.4НПК е изпълнена, в съответствие със законовите изисквания, нито - е категоричен изводът, че неявяването на лицето, не се дължи на уважителни причини, с оглед характера на лечебното заведение, в което се е намирал. Лицето не е намерено на посочения адрес в следващите съдебни заседания, а в това на 05.03.2010год.- е даден ход на делото при условията на чл.269,ал.3,т.1 НПК, защото въпреки „щателното” издирване, лицето не е намерено и постановена осъдителната присъда. Касационната инстанция намира, че съдът не е направил необходимото, за да бъде издирен молителя. Усилията, макар и в достатъчна степен са насочени само в посока събиране на информация, лицето напуснало ли е пределите на страната, намира ли се в местата за лишаване от свобода и следствените арести.Лисват данни, защо К. не е доведен в съдебното заседание, независимо от поетото задължение от директора на лечебното заведение.Подценен е фактът, че молителят в този период, може да се е намирал в психиатрична болница, както и съществуването на реална невъзможност за лично участие във воденото срещу него наказателно производство. С разпоредбата на чл.423 НПК, в съответствие с чл.5, т.3 от Е. конвенция за правата на човека и основните свободи, гарантиращо право на обвиняемия на лично участие в наказателното производство и осъществяване в пълен обем правото му на защита, е въведена възможност лицето, което не е знаело за воденото срещу него наказателно преследване, включително и за постановената осъдителна присъда, да поиска отмяната й по реда на възобновяването. В конкретния случай, незнанието на молителя за постановената осъдителна присъда, не е резултат на недобросъвестното му процесуално поведение. Не може да се приеме, че К. се е отклонил от наказателно преследване по настоящето дело, под угрозата на ново осъждане. Това води до извод за необходимост от отмяната на съдебния акт по този ред и предоставяне на възможност за неговото лично участие в наказателния процес, след изслушването на съдебно-психиатрична експертиза. По изложените съображения касационната инстанция намира, че искането на задочно осъденото лице Ц. Д. К. следва да бъде уважено, а съдебният акт –отменен и делото-върнато за ново разглеждане на районен съд-гр.Плевен, на стадия на съдебното заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО присъда № 173/05.03.2010год по на наказателно дело № 2494/ 2008 г. на Плевенския районен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на районен съд-гр.Плевен, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: