Р Е Ш Е Н И Е №357 гр. София, 16.01.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№572 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Маркан ОВ и К” ООД срещу решение №2244 от 02.11.2017 г. по т.д.№3985/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №3390 от 17.05.2017 г. по гр.д.№19567/2014 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „Маркан ОВ и К” ООД срещу „Търговска лига-национален аптечен център” АД иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено съществуването на изискуеми вземания на ищеца към ответника за сумата от 422 789.88 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане - просрочена главница, представляваща незаплатена цена по договор за изпълнение на СМР от 02.09.2013 г. с нотариална заверка на подписите и за сумата от 27 229.19 лв. - лихва за периода 12.12.2013 - 31.07.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№41858/2014 г. на СРС. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Ответникът по касация - „Търговска лига-национален аптечен център” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №342 от 31.05.2018 г. решението е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Със заявление от 31.07.2014 г., „Маркан ОВ и К” ООД е поискало от СРС издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 от ГПК срещу „Търговска лига-национален аптечен център” АД за заплащане на сумата от 422 789.88 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане - просрочена главница, представляваща незаплатена цена по договор за изпълнение на СМР с нотариална заверка на подписите от 02.09.2013 г. и за сумата от 27 229.19 лв. - лихва за периода 12.12.2013 - 31.07.2014 г. След издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№41858/2014 г. на СРС и постъпване на възражение по чл.414 от ГПК от ответното дружество, е образувано гр.д.№19567/2014 г. на СГС, по което предявеният от „Маркан ОВ и К” ООД срещу „Търговска лига-национален аптечен център” АД иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по договора с нотариална заверка на подписите, за които е издадена заповед за изпълнение, е отхвърлен, поради възприето от първоинстанционния съд становище, че ищецът не е доказал точно изпълнение на задълженията си по процесния договор за СМР с нотариална заверка на подписите и приемане на изработеното от страна на ответника. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е приел, че в исковата молба, с която е предявен иска по чл.422 от ГПК, ищецът е направил изрично изявление, че източник на задължението в производството по чл.417 от ГПК е Сметка 22, но тъй като тази сметка е без дата, без нотариална заверка на подписите, без обвързване с договора от 02.09.2013 г., е изключен извод, че същата е годно основание за издаване на заповед за изпълнение, относно съдържащите се в нея задължения за плащане на парични суми, поради което по делото не се установява и наличие на вземане, основано на договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение за плащане на заявените в заповедното производство парични суми, като е безпредметно обсъждането на доводите на страните за наличието на облигационни обвързаности, за които няма пречка да бъдат претендирани по правилата на общия исков процес. Настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Предмет на делото по предявения иск по чл.422 от ГПК е съществуването на претендираните от ищеца касатор парични вземания към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК - договор за изпълнение на СМР от 02.09.2013 г. с нотариална заверка на подписите, като в исковата молба, с която е предявен искът по чл.422 от ГПК, предметът на спора е очертан в съответствие с предмета на заявлението и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, респективно липсва каквото и да е несъответствие между обстоятелствена част и петитума на предявения иск, което да доведе до нередовност на исковата молба. В този смисъл въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по така предявения иск, изхождайки от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и относимите към тях правнорелевантни факти, като установи съществуват ли претендираните вземанията по договора с нотариална заверка на подписите, за които е издадена заповед за изпълнение. Възприемайки обаче становище, че в исковата молба е налице твърдение от ищеца, че източник на задължението на ответника е не договорът с нотариална заверка на подписите, а корекционна сметка 22 /каквото твърдение обаче не се установява да е било направено, а и наличието му би довело до нередовност на исковата молба/ и изследвайки възможността въз основа на тази сметка да се издаде заповед за изпълнение, отрицателният отговор на която е послужило и за отхвърляне на иска, въззивният съд е разгледал различен от очертания от ищеца, чрез фактическите му твърдения и отправеното до съда искане, допустим предмет на делото. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 от ГПК, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. По отношение на направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.294, ал.2 от ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №2244 от 02.11.2017 г. по т.д.№3985/2017 г. на САС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.