Р Е Ш Е Н И Е № 247 гр. София, 13.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 525 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор М. Г. С., чрез процесуалния му представител адв. С. Г., против въззивното решение № 504 от 8 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2010 г., с което е потвърдено решение № 173 от 9 март 2010 г. по гр.д. № 658 по описа на районния съд в гр. Враца за 2006 г. за отхвърляне искането на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 116 от 5 октомври 2007 г. по същото първоинстанционно дело. Касационното обжалване е допуснато с определение № 128 от 3 февруари 2012 г. поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса как следва да се квалифицира пропускът на съда да укаже в съдебното решение, че то е постановено при участието в делото на подпомагаща ответника страна и кои са средствата за неговото поправяне. С обжалваното решение съдът приема, че пропускът на съда да отбележи в диспозитива на решението, че същото е постановено при участието на трето лице, не следва да бъде разглеждано по реда на поправката на очевидна фактическа грешка, тъй като искането фактически е за заместване на неправилно формираната или липсваща воля на съда с ново решение; подобни грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение. В други решения, както в представеното от касатора решение № 120 по в.гр.д. № 159 за 2008 г. на апелативния съд в [населено място], при конституирано и участвало в делото трето лице помагач в диспозитива на решението, както и в мотивите, е задължително да бъде посочено това обстоятелство, а непосочването му води до хипотезата на поправка на очевидна фактическа грешка; след като в мотивите се съдържа посочване на участието по делото на третото лице помагач, а в диспозитива такава формулировка липсва, то е налице очевидна фактическа грешка поради противоречие между мотиви и диспозитив, а не е налице необходимост от допълване на решението, при която хипотеза липсват изводи на съда както в диспозитива, така и в мотивите на решението. К. съд приема за правилно разрешението, дадено в обжалваното решение досежно извода, че липсата на отразяване на третото лице помагач в диспозитива на съдебното решение не може да бъде преодоляна чрез поправяне на очевидна фактическа грешка, както и че пътят за отстраняване на този недостатък е обжалването на съдебното решение, а в частта по изводите за преодоляване на липсата на отразяване в диспозитива на решението на участието на трето лице помагач чрез допълване на съдебното решение следва да се приеме второто становище, по следните съображения: Очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Пропускът да се изрази в решението част от формираната воля се отличава от липсата на формирана воля, когато е налице непълно решение. Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Произнасянето на допълнително решение не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение. Чрез привличането привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес между нея и привлеченото лице. За вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите на решението съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК (отм.), съответно чл. 223, ал. 2 ГПК. Привлеченото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо и може да се позове на нея в отношенията си с насрещната страна съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК (отм.), респективно чл. 223, ал. 1 ГПК. След като източник на силата на пресъдено нещо не са мотивите на съдебното решение, а диспозитивът на решението, даващ констатация относно спорното право (както се приема в ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК), то отразяването в мотивите на съдебното решение на участието на подпомагаща страна не е достатъчно, а участието на тази страна следва да бъде отразено и в диспозитива на решението. Тъй като не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда по отношение на спорния предмет и нейното външно изразяване, нито е налице липса на формирана воля по част от искането, неотразяването на участие на подпомагаща страна в процеса може да се преодолее само по пътя на обжалването на такова съдебно решение като неправилно. В разглеждания случай е допуснато привличането на трето лице като подпомагащо ответника. Подпомагащата страна е участвала активно в процеса с представяне на доказателства. Участието на това лице е отразено в мотивите на съдебното решение № 116 от 5 октомври 2007 г. и е отразено и становището му по предявените претенции. Прието е, че третото лице е допринесло за настъпването на вредоносния резултат и е дадено становище по искането му за присъждане на разноски. Участието на привлеченото лице обаче не е отразено в диспозитива на решението. Работодателят – касатор в настоящото производство, не е обжалвал първоинстанционното решение и не е посочил неотразяването на участието на подпомагащата го страна. При това положение пропускът на съда не може да се отстрани чрез процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка, в каквато насока касаторът е предприел действия, тъй като първоинстанционният съд не е допуснал такава. Ето защо като краен резултат обжалваното решение е правилно. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 504 от 8 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: