Р Е Ш Е Н И Е № 18 София,08.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 583 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 22.03.2012г. по гр.д.№45/2012г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което [община] е осъдена на основание чл.73,ал.1,предл.2 ЗС да заплати на [фирма] сумата 175900лв., представляваща дължимо обезщетение за ползите,от които дружеството е лишено да получи от собствения си имот,съставляващ /неотчужден имот/ по действащата кадастрална карта реална част с площ от 732кв.м. от ПИ с идентификатор * с предназначение-второстепенна [улица],при граници на реалната част:от две страни [улица],имот №* и [улица],за периода от 01.01.2004г. до 01.10.2010г./датата на предявяване на иска/,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /10.11.2010г./ до окончателното изплащане. С определение №489/12.10.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по въпроса може ли да се приеме,че съществуваща улица,изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и имаща всички характеристики на част от уличната мрежа,не е общинска собственост,въпреки изричните разпоредби на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост. Касаторът поддържа,че неправилно въззивният съд е приел,че процесният имот,представляващ реална част от ПИ с идентификатор * по действащата кадастрална карта,с предназначение-второстепенна [улица],е собственост на ответника въпреки разпоредбите на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 ЗОбС,според които улиците са собственост на общината. Навежда доводи,че неправилно в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е посочил на страните,че определени факти са му служебно известни по смисъла на чл.155 ГПК и неправилно е приел за установен факта,че имотът се владее от [община],въпреки липсата на доказателства за възлагане на изпълнението и заплащането му от общината само по причина,че уширението на улицата реално е било извършено,т.е. в нарушение на съдопроизводствените правила е приел за доказани факти и обстоятелства, за които ответникът носи доказателствената тежест без да е било проведено пълно и главно доказване,вкл. и по отношение качеството на общината на недобросъвестен владелец,като тези изводи също така противоречат и на дадените указания в доклада относно разпределението на доказателствената тежест. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен изцяло,като в полза на общината бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.297,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че жалбата е неоснователна. Поддържа,че е недопустимо за първи път в касационната жалба общината да основава правата си на разпоредбите на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.2 ЗОбС. Поддържа също така,че придобиването на право на собственост от общината върху частни имоти,отредени по плана за изграждане на улици,става само след надлежно извършено отчуждаване и предварително равностойно обезщетение,а именно липсата на такова отчуждаване и изпълнението на мероприятието без имотът да е бил отчужден съставлява основанието на предявения иск. Излага съображения, че законът не установява презумпция за собственост дори и върху имот, върху който е изградена улица,както и че добросъвестното владение се свързва от ЗС с наличието на правно основание за установяването му, т.е. за изграждане на улица само след надлежно отчуждаване. Поддържа,че обстоятелството,че имотът се ползва като улица е установено по делото от събраните доказателства,които съдът е взел предвид.Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: [фирма] е предявило срещу [община] иск за заплащане на обезщетение за ползите,от които е лишено да получи от собствения си недвижим имот,владян без основание от ответника. С обжалваното решение Варненският апелативен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от иск е уважен. Прието е,че в качеството си на правоприемник на [фирма] на основание чл.264,ал.1,изр.2 ТЗ дружеството се легитимира като собственик на процесната реална част от недвижим имот-с постановление от 01.12.1998г. по т.д.№169/1998г. по описа на Варненския окръжен съд на основание чл.717,ал.4 ТЗ на [фирма] е възложено имуществото на [фирма] /в несъстоятелност/,включено в масата по несъстоятелността като цяло, включващо и дворно място с площ от 20000кв.м.,представляващо кв.601 по плана на V-ти подрайон на [населено място],ведно с построените в него сгради и на 14.07.2000г. на основание акта на съда е съставен констативен нотариален акт №4,том VІ. По действащия към момента на придобиване на собствеността кадастрален план имотът представлява пл.№* в кв.601 като със ЗРП на V-ти микрорайон,одобрен със заповед от 03.01.1994г. са засегнати части от ПИ №*1,вкл.1849кв.м. за разширението на [улица]. Със заповед № Р-173/15.06.2001г. ПИ * е разделен и попълнен в кадастъра като ПИ №* с площ 6999кв.м.,от които 1019 попадат в площта,отредена за разширение на [улица]и 1119кв.м. попадат в площта,отредена за разширение на [улица]. със заповед № Р-267/17.08.2001 ПИ №3 е разделен и попълнен в кадастъра като ПИ №* и ПИ №* в кв.601,като частта,предвидена за разширение на [улица]е част от имот №* с площ от 1119кв.м. По РП,одобрен със заповед №5087/27.09.2001г. са обособени УПИ * за обществено обслужване,УПИ *-траф.,УПИ І* за магазин и УПИ * за бензиностанция като за разширението на [улица]от ПИ №* се отнемат 1031кв.м.,а от ПИ №*-1121кв.м. Въз основа на заключението на вещо лице е прието,че от ПИ №* /или ПИ №* след 17.08.2001г./ е налице фактическо отнемане,попадащо в [улица],като процесната реална част на място е реализирана и изпълнена като улица. Въз основа на всички доказателства е приет за установен и неоспореният от [община] факт,че процедура по отчуждаване на процесната реална част не е провеждана.Възражението на общината,че уширението на [улица]е част от одобрен и изпълнен проект за подход към търговските обекти на дружеството и собственици на съседни обекти /магазин и бензиностанция/ е прието за неоснователно и противоречащо на доказателствата по делото и на общоизвестния факт,че [улица]в процесната си част се ползва именно като улица,част от едно от най-натоварените кръстовища в града,с изпълнена маркировка,тротоари,част от пешеходна пътека и светофар,като местоположението на имота и състоянието му са установени и от вещите лица,дали заключение за средния пазарен наем,който може да се реализира от имота. Изложени са също и съображения,че извън логиката е да се издава разрешение за строеж за усвояване на част от имот като улица без надлежно отчуждаване. Прието е също така,че процесната реална част не попада в подхода към търговските обекти,а представлява част от пътното платно и в този си вид не би могла да служи за частни цели. Изводът за извършване на разширението е основан на косвени доказателства,подробно изброени и анализирани в решението,вкл. писмо от 10.04.2007г. на [община] до представител на дружеството,в което е признато изпълнението на уширение на [улица],включващо имот на дружеството,за който следва да се предвиди равностойна замяна. Обстоятелството от кого фактически е изпълнено и заплатено това уширение е прието,че не касае настоящето дело по причина,че в процесния период реалната част е използвана за обществени цели,през нея е преминавал и преминава целият уличен трафик,като това й предназначение отговаря на ЗРП на този участък от града и се стопанисва от общината именно като улица,а не като частен имот. От тази гледна точка е прието,че имотът се владее от [община]-предвиден е по ЗРП и се използва и стопанисва като улица,а с оглед на предназначението му единствен възможен субект за осъществяване на подобно владение е [община]. Прието е,че за осъществяваното владение не се установява правно основание от страна на общината като дружеството не е изгубвало собствеността,тъй като за имота не е проведена отчуждителна процедура. По въпроса може ли да се приеме,че съществуваща улица,изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и имаща всички характеристики на част от уличната мрежа,не е общинска собственост,въпреки изричните разпоредби на §7,ал.1,т.4 ЗСМСА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост настоящият състав приема следното: Ако съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа,но без теренът,върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред,въпреки изричните разпоредби на §7,ал.1,т.4 ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост не може да се приеме,че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на §7 ПЗР ЗМСМА има за цел обособяването на общинската собственост от съществувалата до влизането на този закон в сила общодържавна и преминаването в собственост на общините на изброените видове обекти,които са съществували към момента на влизане в сила на ЗМСМА -17.09.1991г. /в този смисъл становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №178/15.05.2010г. по гр.д.№68/2010г. на ІІ ГО на ВКС/. Последващото придобиване на права от общината върху обекти, които са били изградени след тази дата,става на основание на съответните разпоредби на Закона за общинската собственост,респ. на други нормативни актове,установяващи обектите,които общината придобива по силата на съответен придобивен способ. Съгласно чл.14,ал.1 ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици. По този начин се определя съответното предназначение на част от земната повърхност. Субектът,който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от предназначението,т.е. отреждането по плана,но самото право се придобива след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота,засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план не представлява основание за придобиване право на собственост. Такова основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието. Общината /или държавата/ придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение /арг. от чл.21,ал.1 ЗОбС/,след което става собственик и на реализираната върху тази част от имота улица. С ПУП за регулация на улици /чл.110 ЗУТ/ съответните имоти се урегулират като такива,предназначени за обекти на публична собственост /чл.112 ЗУТ/, както и уличната мрежа /чл.112,ал.2,т.9 ЗУТ/. Съгласно чл.205,т.1 ЗУТ обаче въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти-собственост на юридически или физически лица,могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти-публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура,преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения,вкл.улици,като разпоредбата на чл.209,ал.4 ЗУТ изрично предвижда,че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент дори фактически улицата да е била прокарана,имотът не може да се счита за общинска собственост,тъй като предвиденият в закона придобивен способ не се е осъществил. По силата на чл.2,ал.1,т.1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване,ако към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. С факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл.16 ЗУТ,в който смисъл е изразено становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №371/28.07.2010г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№1007/2009г. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.73,ал.1 ЗС/. Правилно въззивният съд е приел,че уширението на [улица], засягащо процесния недвижим имот,не е било реализирано по предвидения в закона ред-мероприятието,за което имотът е отреден според предвижданията на ПУП е следвало да бъде реализирано едва след провеждане на отчуждително производство и заплащане на обезщетение на собственика на имота. В случая по делото не се спори,че процедура по отчуждаване по реда на чл.205-209 ЗУТ не е била провеждана и на [фирма] обезщетение нито е било определяно,нито е било изплащано. Правилно следователно въззивният съд е приел,че [община] не е придобила правото на собственост върху уширението по предвидения в закона ред,макар същото да е било реално извършено и съответната част от имота понастоящем да се използва именно като улица /с изпълнена маркировка,тротоари,пешеходни пътеки и светофар/. Правилно е прието също така,че в подобна хипотеза собственикът на имота следва да получи съответно обезщетение-подобно принудително отнемане на право на собственост без надлежно изплащане на обезщетение противоречи на установения в Конституцията на Република България и в законите на страната правов ред. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на чл.73,ал.1 ЗС. На първо място следва да се отбележи,че претенцията на собственика за заплащане от страна на недобросъвестния владелец на обезщетение за ползите,от които го е лишил,се основава на принципа на забрана на неоснователното обогатяване. За уважаването на подобна претенция обаче е необходимо по делото да бъде установена по категоричен начин връзката между обедняването на собственика на имота /което също следва да бъде доказано/ и действията на недобросъвестния владелец. Само по себе си осъщественото от недобросъвестния владелец въздействие върху имота не представлява основание за присъждане на обезщетение,ако по делото не е установено,че собственикът е могъл да реализира от имота твърдяната полза,вкл. че е ползвал имота преди върху него да е била установена фактическа власт от недобросъвестния владелец и то по начин,който би му предоставил възможност да извлича от имота полза,идентична с претендираната по делото. В настоящия случай по делото не е установено [фирма] да е ползвало процесния имот за получаване на граждански плодове преди реализирането на уширението на [улица],което засяга имота,поради което не може да се приеме,че дружеството е било лишено от такъв тип полза,каквато претендира,а по правилата на формалната логика не би могло да ползва имота за получаване на граждански плодове и след реализиране на мероприятието,доколкото с оглед неговото естество това е невъзможно. В хипотеза на отнемане на имот и такава промяна на предназначението му, вследствие на която само владелецът може да го ползва, собственикът може и следва да получи обезщетение в размер на стойността на имота,тъй като именно от тази полза е бил лишен-от неговия патримониум е излязло имуществено благо,представляващо стойността на имота,което обаче може да му бъде присъдено само ако такава претенция е била предявена. По изложените по-горе съображения настоящият състав приема,че обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл.293,ал.1 ГПК и вместо това предявеният по реда на чл.73,ал.1 ЗС иск за заплащане на обезщетение за ползите,от които [фирма] е било лишено по причина реализиране на уширение на [улица]върху имот,собственост на дружеството,без надлежно проведено производство по отчуждаване, в размер на средната пазарна наемна цена за исковия период,бъде отхвърлен като неоснователен,тъй като по делото не е установено именно претендираната полза да е излязла от патримониума на дружеството с оглед недоказаност на възможността подобна полза да бъде реализирана. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд, ГО,ІІ състав, постановено на 22.03.2012г. по гр.д.№ 45/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] срещу [община] по реда на чл.73,ал.1,предл.2 ЗС иск за заплащане на сумата 175900лв., представляваща обезщетение за ползите,от които дружеството е лишено да получи от собствения си имот,съставляващ /неотчужден имот/ по действащата кадастрална карта реална част с площ от 732кв.м. от ПИ с идентификатор * с предназначение-второстепенна [улица],при граници на реалната част :от две страни [улица],имот №* и [улица],за периода 01.01.2004г. до 01.10.2010г. /датата на предявяване на иска/,както и на законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на [община] сумата 7664лв. /седем хиляди шестстотин шестдесет и четири лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: