5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 300 София, 29.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 201 /2022 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. М. против решение № 736 от 29.06.2021 г. по гр.д.№ 248/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261205 от 16.11.2020г., постановено по гр .дело № 15469/2019г. на Софийския градски съд. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД против И. В. Н., за осъждане на ответницата да му плати сумата 50 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от влизане в сила на решението по гр.дело No6580/2015г. на СРС и свързаните с това страдания - високо кръвно налягане, стрес и нервност, причинени от неуведомяването му за постановеното по делото решение и това, че не е обжалване пред въззивна инстанция, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019г. до окончателно плащане. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с правната уредба, нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на доводите във въззивната жалба и събраните доказателства и за необоснованост на извода, че не е доказано непозволеното увреждане. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които ще се разгледат по-долу. Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като решението е правилно и обосновано, а от доказателствата не е установено непозволено увреждане. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Касаторът е предявил искове по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД против И. В. Н. за заплащане на сумата 50 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от това, че тя, като назначен негов служебен защитник по ЗПрП не го е уведомила и не е обжалвала решението по гр.дело № 6580/2015г. на СРС и то е влизане в сила, в резултат на което е той претърпял страдания - високо кръвно налягане, стрес и нервност. С действията си, ответницата го лишила от правната възможност да защити правата си и така е нарушено правото му по чл. 6, ал.1 ЕКЗПЧ, чл. 47 Х. за правата на човека, чл. 44, ал.2 от ЗАдв. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019г. Въззивната инстанция, анализирайки събраните доказателрства е приела за установено, че гр.дело № 6580/2015г. на СРС е образувано по искова молба на Е. М. против Д. З. по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди, която сам той е написал. Ответницата е била назначена по-късно за осъществяване на правна помощ. Решението по делото е било постановено на 12.03.2019 г. и с него иска е отхвърлен. Основният мотив за това с, че не е установено в процеса виновното противоправно поведение на ответника, вследствие на което на ищеца да са причинени твърдените в исковата молба вреди. Съобщението за решението е връчено на служебния защитник на 19.03.2019 г. С молба от 23.07.2019г по гр.дело № 6580/ 2015г., М. е поискал да бъде уведомен за развитието на производството и да му се изпрати препис от решението. Искането е уважено и с писмо с изх. № 73705 от 26.07.2019г. му е изпратен препис от решението, което му е връчено лично на 31.07.2019г. Това се потвърждава и от приетата СГрЕ по настоящия спор. Постъпилата на 09.08.2019г. въззивна жалба от М. против постановеното решение по гр.дело № 6580/2015г. е върната като просрочена. Обсъдена е медицинска документация-медицински картон на М. и амбулаторни листове от проведените медицински прегледи и назначена терапия, от която се установява, че в периода от м.юни до м.декември 2015г. той е преглеждан от хирург, ортопед и дерматолог; че през 2016г. е имал оплаквания от заглъхнало ухо и напрежение в очите; през м.юни и м.юли 2017г. се е оплакал от прилошаване, виене на свят и болка в коленете; през 2018г. – от болки в лява колянна става. На 16.04.2019г. /три месеца преди постановяване на решението/ е прегледан и е диагностициран с „увреждания на брахиалния плексус“. Следващият преглед е на 26.11.2019 г. /след постановяване на решението/, когато му е поставена диагноза „Есенциална /първична/ хипертония“, но в анамнезата е посочено, че от няколко години страда от артериална хипертония. Относно възражението на ответницата, че е уведомила ищеца за постановеното решение и той е отказал обжалването му, са събрани доказателства, установяващи, че на 25.03.2019г. Е. М. е доведен под конвой в Съдебната палата за явяване по друго дело. Според показанията на св.С., при конвоиране на задържани лица се допуска да разговарят с адвокат в съдебна зала, но се е случвало да се допуска разговор и до вратата на залата. Свидетелката Ц.-С. обяснява точно за такъв разговор между Н. и М., според нейните обяснения. От правна страна, въззивната инстанция е приела, че дължимото поведение за адвокат при изпълнение на работата му и когато е назначен по Закона за правна е определено в нормата на чл. 40 от Закона за адвокатурата и чл. 3 и чл.9 от Етичния кодекс на адвоката, а съгл. чл. 44, ал.2 от Закона за адвокатурата, когато оказва правна помощ по ЗПрП, адвокатът следва да полага същата грижа, както ако е бил упълномощен. Съдът е съобразил, че назначаването на ответницата за служебен защитник по ЗПРП е станало след подаване на исковата молба от М., т.е. тя не е изготвяла исковата молба.по гр. дело № 6580/2015г. на СРС. Отчетено е, че Н. се е явявала в откритите съдебни заседания пред СРС, поддържала е предявения от М. иск и направените от него доказателствени искания. Обсъдено е оплакването на касатора във въззивната жалба по настоящия спор, че поведението на Н. е противоправно, като възивната инстанция е посочила, че необжалването на първоинстанционното решение по гр.дело № 6580/2015г. пред въззивния съд „само по себе си не може да се окачестви като противоправно поведение, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, защото упражняването на процесуалното право на жалба не е задължение на страната, нито на процесуалния й представител, а е предоставена от закона правна възможност, основана на самостоятелна преценка, съобразно събраните по делото доказателства и професионалните познания и опит на процесуалния представител“. Съдът е приел, че ако решението не е незаконосъобразно, представителят на страната би защитил интересите й ако не го обжалва, защото това няма да промени резултата, но ще я натовари с разноски и би било загуба на време. Затова е прието, че Н. се е ръководила от закона, професионалните си знания и събраните доказателства по делото, съдебната практика и от преценката си, че обжалването не би довело до уважаване на иска, а до разходи на ищеца. В този смисъл необжалването е преценено, че е било в интерес на ищеца. Посочено е, че той не твърди в настоящото производство, че ако е било обжалвано решението, резултата би бил различен, а и същият е получил препис от решението. Въззивният съд е посочил и като аргумент за потвърждаване на отхвърлителното решение на СГС, че от медицинската документация не се установява влошаване на здравословното състояние на М. в периода на влизане в сила на решението и конкретно твърдените увреждания депресия и получаване на паник атаки. Няма и пряка причинна връзка от неподаването на въззивна жалба от страна на адв. Н. и описаната по-късно /през ноември/ диагноза. Показанията на св. П. не са кредетирани като изолирани и неподкрепящи се от писмените доказателства. Първият поставен въпрос в изложението към касационната жалба, по който се твърди противоречие със съдебната практика е за задължението на въззивната инстанция да обсъди и да се произнесе със съдебното решение по всички заявени в жалбата доводи и оплаквания, като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Не кореспондира на изложените мотиви на въззивното решение твърдението, че не са обсъдени доводите във въззивната жалба, а е препратено на основание чл. 272 ГПК към мотивите на РС. Видно от изложеното по-горе съдържание на възивното решение, съдът е обсъдила подробно доказателства, посочил е какво приема от фактическа страна и е извела правни изводи по оплакванията във възивната жалба. Обжалваното решение е съобразено с разясненията по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията и характера на възивното производство по действащия ГПК, поради което няма основание за допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 34 от 20.03.2019 г. по гр.д.№ 1594/2018 г. на ВКС, ІІІ гр.о. В мотивите на това решение е прието в съответствие със трайно установената съдебна практика, че въззивната инстанция трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, и да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В мотивите на решението следва да се обсъдят доказателствата, въз основа на които съдът намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото От изложеното е видно, че мотивите на обжалваното решение напълно съответстват на тези изисквания. Предмета на спора е определен в съответствие с твърденията в исковата молба и формулираното искане. Правната квалификация е съобразена с тях и е правилна, поради което няма съмнения за вероятна недопустимост на постановеното решение. Посочени са предпоставките на непозволеното увреждане и подлежащите на доказване факти и са обсъдени събраните доказателства, като съдът е посочил кои от елементите на непозволеното увреждане не са доказани и поради това иска е неоснователен. Тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното решение, посочено от касатора, не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т1 ГПК и по втория въпрос. Същото се отнася и за третия въпрос, който се покрива с част от втория въпрос. По него се твърди противоречие с решение № 24:28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І гр.о. Съдът не е обсъдил избирателно доказателствата. Мотивите съдържат анализ и преценка на всички доказателства по отделно и в съвкупност и изводите са формирани от преценка на всички относими към спора доказателства. Поради липса на противоречие и с това решение, не се допуска касационен контрол. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса “неподаването на възивна жалба от особения представител на страната съставлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2 от Закона за правна помощ“. Съгласно тази норма „Органът по чл. 25, ал. 1 или 2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това. Предвид съдържанието на нормата и данните по делото, поставеният въпрос е некоректно формулиран. Той и не определя изхода от спора, неотносим е и поради това не обосновава общото основание за допускане до касация. Необжалването на първоинстанционното решение по гр.д. № 6580/2015г. на СРС не е поради това, че ответницата не е имала представителна власт от името на ищеца за въззивна инстанция. Няма нарушение на нормата на чл.26, ал.2 ЗПрП, защото тази норма не предвижда задължение на назначения служебно повереник, а определя обема на представителната му власт – за всички инстанции. Относно това, че представителната власт на назначения повереник е за всички инстанции няма спор в съдебната практика. Наличието на безспорна такава и яснотата на нормата, както и неотносимостта на въпроса за крайния изход от спора сочат на липса на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Подаването на въззивна жалба е уредено и се приема в доктрината като процесулано право и не може да бъде задължение. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 736 от 29.06.2021 г. по гр.д.№ 248/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Е. Д. М.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: