О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 570   гр. София, 07.10.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 535 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Д. “С” – гр. Л., чрез юрисконсулт М. В. Н. , против определение № 4* от 22 април 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставено в сила разпореждане без номер от 10 март 2009 г. по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за прекратяване на производството по делото и изпращането му на районния съд в гр. Л.. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото искането до районния съд след издаването на заповедта на директора на Д. “С” следва да се извърши по настоящия адрес на детето при спешни мерки; детето фактически и физически е настанено на територията на специализираната институция, поради което искането следва да се стори по настоящия му адрес. Макар и не дословно формулиран като въпрос, поставен в изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че в текста на касационната жалба е инкорпориран и процесуалноправният въпрос дали в случай на необходими спешни мерки след издаване на заповед по реда на чл. 27 ал. 1 от Закона за закрила на детето компетентен да разгледа спора е съдът по настоящия адрес на детето, заявен по смисъла на Закона за гражданската регистрация, или компетентен е съдът, в чиято правораздавателна компетентност се намира специализираната институция, където детето е настанено временно по силата на административната заповед. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че настоящият адрес на лицето е в с. К., обл. Ловеч, поради което районният съд правилно е прекратил производството пред себе си и изпратил делото на районния съд в гр. Л., защото към момента на подаването на молбата до районния съд в гр. С. детето е имало настоящ адрес в с. К.. Касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 от ГПК. Съобразно правилата, закрепени в Закона за гражданска регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава (чл. 94 ал. 1 от ЗГР), като този адрес подлежи на регистрация, а за малолетните лица, както е в разглеждания случай, заявяването на настоящия адрес на детето се извършва от законните му представители (чл. 96 ал. 3 от същия закон). По принцип се приема, че адресът на детето е същият, както на родителите му, по аргумент на чл. 90 ал. 2 от ЗГР. Подобен би бил и изводът за смисъла на § 1 т. 15 от Д. разпоредби на Закона за закрила на детето, според който “настоящ адрес на дете” е адресът, на който детето пребивава, ако не се вземе предвид в единство с правилото на чл. 99 ал. 4 от ЗГР, според който настоящият адрес на децата, оставени за отглеждане в специализирана институция, е нейният адрес. При това съобразяване следва да се приеме, че “настоящият адрес”, преценяван в хипотезите на чл. 27 ал. 1 и чл. 27 ал. 2 т. 1 от ЗЗДет, носи различен смисъл – за ал. 1 несъмнено настоящият адрес е този, на който детето е регистрирано заедно с родителите си (и който няма пречка да е различен от постоянния адрес) и именно по този адрес се определя компетентността на директора на Д. “С” да издаде заповед за временно настаняване на детето до издаване на съответното решение за мерки за закрила на детето от съда, но след настаняването на детето в специализирана институция дори и за определен срок със съответната заповед, неговия настоящ адрес се променя, както е определено в чл. 99 ал. 4 от ЗГР. Затова при настаняване на дете в специализирана институция, компетентен да разгледа искането по чл. 27 ал. 2 от ЗЗДет е районният съд, в чийто район специализираната институция се намира. Атакуваното определение е неправилно. Според данните, съдържащи се в заповед № ЗД-ЗДО/003 от 28 януари 2009 г. на директора на Д. “С” гр. Л., настоящият адрес на детето Н. Софиев Б. е в с. К., общ.гърчин, който съвпада с този на майката С. Б. Г.. С посочената заповед детето е настанено в специализирана институция Д. за деца “Х” гр. С., кв. “Г”, временно до промяна в обстоятелствата и/или до окончателното решение на случая по съдебен ред. Предвид настаняването на детето в района на гр. С., правилно исковата молба е насочена към районния съд в гр. С., тъй като настоящият адрес на детето е адресът на специализираната институция. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение в атакуваното определение е в противоречие с установения принцип, то определението следва да се отмени и делото – да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата на директора на Д. “С” гр. Л. М. по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 4* от 22 април 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г. ОТМЕНЯ определение № 4* от 22 април 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставено в сила разпореждане без номер от 10 март 2009 г. по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за прекратяване на производството по делото и изпращането му на районния съд в гр. Л.. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от районния съд в гр. С..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: