Ключови фрази
Частна касационна жалба * допустимост на иск * установителен иск * категория труд * трудово правоотношение * административен ред


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 483

София,27.06.2014 година





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 2237 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от С. П. Д.,чрез пълномощника му адв.Д. К. против определение № 917/ 19.12.2013 г. по гр.д.№ 1038/ 2013 г. на окръжен съд-П..

Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение.Намира,че нормата на чл. 357 КТ позволява установяването на всеки един от компонентите на трудовото правоотношение, включително както е в настоящия случай- че е изпълнявана трудова функция на шофьор на товарен автомобил с товароподемност 17 т. Твърди, че : не е налице липса на писмени доказателства за установяване на трудовия му и осигурителен стаж, не са налице предпоставките за пенсионирането му, не е повдигнат спор за установяване на категорията труд, а е предявен иск за установяване на изпълняваната трудова функция . Моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията за това са следните:

Касаторът е посочил, че предявява иск с правно основание чл.357 КТ и е изложил в исковата молба следните обстоятелства: със заповед № 427/ 27.09.1979 г. е бил назначен като шофьор в ответното дружество. Със заповед № 1111/ 03.12.1979 г., считано от 01.11.1979 г. е бил преназначен като шофьор на товарен автомобил марка „Шкода” , повишена е заплатата му и е бил осигуряван за ІІ категирия труд. До 23.07.1991 г. без прекъсване е управлявал този автомобил с прикачено ремарке, т.е. с товароподемност 17 т. Работодателят обаче оспорвал това обстоятелство. Поради оспорването иска да се признае за установено, че в посочения период е работил като шофьор на товарен автомобил „Шкода” с прикачено ремарке, с товароподемност 17 т. С определение № 443/ 22.04.2013 г. по гр.д.№148/2013 г. на районен съд-В. производството по делото е било прекратено. Прието е , че предявеният иск е за установяване категорията на положения труд и е недопустим, поради наличието на специален административен ред уреден в КСО, като категорията труд се определя според разпоредбата на чл. 104 ал.1. С определение № 405/ 19.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 471/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд същото е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е приел, че искът не е за установяване категорията труд, а за установяване на елемент от трудовото правоотношение- същността и характера на изпълняваните трудови функции, който е допустим при установен правен интерес.След приключване на съдебното дирене първоинстанционният съд отново е прекратил производството по делото, позовавайки се на задължителна съдебна практика- решение №538/03.08.2010 г. по гр.д.№470/2009 г.,ІІІ г.о. и решение № 722/10.01.2010 г. по гр.д.№259/2010 г. ,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според разрешенията в тях, установяването на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност с конкретна трудова функция е относимо към категоризацията на труда и искът като такъв за установяване на факт с правно значение е недопустим, освен в изрично предвидени от закона случаи. С обжалваното определение съдебният акт , постановен от първоинстанционния съд, е потвърден с идентично мотивиране.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такива по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Поставя следния въпрос:

-допустим ли е иск с правно основание чл.357 ал.1 КТ, когато спорът е за установяване на конкретно заемана длъжност, съответно изпълнявана трудова функция, при безспорно съществуващо трудово правоотношение. Позовава се на определение № 182/ 22.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 7/ 2013 г. ІІ г.о. и определение № 327/17.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 1339/ 2008 г. ІV г.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, според разрешенията в които извън случаите ,когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на Указ № 527/1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред /отм./ или сега действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, установяването на всички компоненти на трудовото правоотношение е допустимо по общия исков ред. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване следва да бъде квалифицирано по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото е налице задължителна съдебна практика и разрешаване на поставения въпрос в обжалваното определение в противоречие с приетото в нея.Освен това следва да се посочи, че наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК изключва това по т.3 ГПК, когато касаторът се позовава на задължителна съдебна практика в съответствие с неговото становище.

По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. споделя разрешенията в цитираните определения, според които е допустим иск с правно основание по чл.357 ал.1 ГПК за установяване към минал момент на длъжността, заемана от ищеца по трудово правоотношение с ответника, като елемент от същото, когато ищецът твърди да е заемал една длъжност, а работодателят-друга и когато е налице преназначаване на друга длъжност в рамките на съществуващо трудово правоотношение.Тогава спорът е трудов и пенсионният орган или административният съд не са компетентни да го решат.Въпросът за категорията труд в този случай не се обхваща от предмета на трудовия спор. Спорният въпрос е за преназначаването на друга длъжност в рамките на съществуващото между страните правоотношение. Ако трудът при двете длъжности е с различна категория, това обстоятелство ще е от значение за стажа при пенсиониране, но то не е свързано с предмета на установяване по иска за изменението на трудовото правоотношение относно заеманата длъжност.В този смисъл са цитираните от касатора определения, а така също и определение № 309/20.12.2011 г. по гр.д.№ 1672/2010 г., ІІІ г.о.

С оглед отговора на поставения въпрос следва да се направи извод,че обжалваното определение е неправилно.Следва същото и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Задължителната съдебна практика, на която се позовават първоинстанционния и въззивния съд е неотносима към настоящия случай, доколкото предмет на установяване по делото е не фактът на положен трудов стаж на конкретна длъжност с конкретна трудова функция, а установяване преназначаването на ищеца от една длъжност на друга длъжност в рамките на съществуващо трудово правоотношение и установяване към минал момент длъжността, заемана от ищеца по трудово правоотношение с ответника, като елемент от същото.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,


ОПРЕДЕЛИ:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 917/19.12.2013 г. по гр.д.№1038/2013 г. на окръжен съд-П. .

ОТМЕНЯ определение № 917/19.12.2013 г. по гр.д.№1038/2013 г. на окръжен съд-П. и потвърденото с него определение № 1057/18.10.2013 г. по гр.д.№148/2013 г. на районен съд-В..

ВРЪЩА делото на районен съд-В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: