2 Р Е Ш Е Н И Е №314 С., 22.11.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 392 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на А. К. Д., приподписана от адвокат Е. Б., против решение № 373 от 1.12.2010 г., постановено по гр.д. № 633 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 228/24.11.2009 г. по гр.д. № 168/2009 г. на Районен съд-Свищов за отхвърляне на предявения от А. К. Д. и Р. К. Д. против Г. С. Г. за обявяване частична нищожност на нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. и иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да се въздържа от всякакво ползване и разпореждане с каменното стълбище с осем стъпала. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответника по касационната жалба Г. С. Г. не е изразил становище по същата. С определение № 688 от 27.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси. Съдът е сезиран с иск за прогласяване частична нищожност на сделката по нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. поради противоречие със закона и невъзможен предмет, тъй като със същата се прехвърля стълбище с осем стъпала, докато праводателят е притежавал стълбище с пет стъпала и за осъждане на ответника да се въздържа от всякакво ползване и разпореждане с каменното стълбище с осем стъпала, намиращо се от северната страна и излизащо на [улица], основани на твърдението, че това стълбище принадлежи и е единствен излаз към посочената улица на имота на ищците, но ответника е поставил синджир и катинар и преотстъпва ползването на пространството под наем. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е изразил становище в съдебното производство. В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е възпроизвел твърденията в исковата молба и е указал на ищците, че в тяхна тежест е да установят частичната нищожност поради противоречие със закона и неправомерно поведение на ответника, което им пречи на упражняват правото си на собственост в пълен обем. При постановяване на решението е описал представените документи за собственост за периода от 1961 г. до 2003 г. и е направил извод, че искът по чл.26 ЗЗД е неоснователен, тъй като разпореждането с чужда вещ не води до нищожност поради противоречие със закона, а иска по чл.109 ЗС – тъй като ответникът черпи своите права по нотариален акт от 2003 г., а ищецът не е доказал да е бил собственик към този момент. Във въззивната си жалба ищците са навели доводи, че неправилно е разгледан иск за нищожност, поради противоречие със закона, а не поради невъзможен предмет, както и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради неотчитане на всички доказателства, недопускане на относимо писмено доказателство, както и експертно заключение с оглед липсата на специални знания на съда и направа на необосновани изводи. В. съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, като е приел, че праводателят на ответника му е продал имот /каменното стълбище/, който не притежава, но това не води до нищожност на съответния акт, нито поради противоречие със закона, нито поради невъзможен предмет. По отношение иска по чл.109 ЗС също изцяло са възприети мотивите на районния съд, че ищците не са доказали, че са собственици на процесното стълбище към настоящия момент, доколкото ответника се легитимира с нотариалния акт от 2003 г. Както в първоинстанционното, така и във въззивното решение липсват мотиви във връзка с доказателственото значение на представените по делото скици на поземлен имот *, права от който притежава ищеца и поземлен имот *, права от който притежава ответника, както и по обстоятелствата как се осъществява достъпа до двата поземлени имота, къде е точното местоположение на процесното стълбище и кой от имотите обслужва. По основанието за допускане на касационно обжалване: страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях /чл.8, ал.2 ГПК/, а съдът им осигурява възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делата /чл.10 ГПК/. Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно от съда, когато за изясняване на някои въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други /чл.195, ал.1 ГПК/. Следователно, когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Страните не могат да знаят с какви специални знания разполага съдът, поради което в доклада по чл.146 ГПК следва освен да се укаже за кои факти всяка страна носи доказателствена тежест, също и кои факти подлежат на установяване чрез експертно заключение, включително и служебно да допусне съответната експертиза, когато се касае до необходимост от специални знания за преценка на представени по делото доказателства, като възложи разноските на страната, чиято е доказателствената тежест. По основателността на касационната жалба: въззивното решение по иска по чл.109 ЗС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В настоящия случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изготви доклад според правилата на чл.146 ГПК, а само формално е възпроизвел съдържанието на исковата молба. Липсват указания кои конкретни факти следва да бъдат доказани от ищеца и необходими ли са специални знания за установяването на някои от тях. Въпреки наведените в тази насока доводи във въззивната жалба, въззивният съд не е констатирал допуснатото процесуално нарушение и не е повторил порочните процесуални действия, нито е допуснал необходимото за изясняване на спора експертно заключение, като в решението си отново не е обсъдил представените скици. С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 ГПК следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд-Велико Търново, който да повтори порочните процесуални действия на районния съд по изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест, да допусне експертно заключение за изясняване на регулационния статут на двата поземлени имота, начина на отразяването им в кадастралните планове, начина на осъществяване на достъп до тях към настоящия момент и съобразно описаното в документите за собственост, включително по нотариалния акт от 1960 г. и делбената спогодба от 1961 г., документите по отчуждителната преписка на К. и В. Д. и съответно за отмяна на отчуждаването. Едва след изясняване на тези факти ще може да се направи извод дали собственик на спорното стълбище са ищците и съответно дали нотариалния акт от 2003 г., в който за пръв път е споменато процесното стълбище, легитимира ответника. По отношение на иска по чл.26 ЗЗД в исковата молба се съдържа само квалификацията на ищците – първо, че сделката с процесното стълбище с осем каменни стъпала противоречи на закона и второ, че е без предмет, но липсват твърдения за конкретни факти, които са обусловили дадената от ищците квалификация. В. съд не е констатирал посочената нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на обстоятелствена част към заявения петитум за прогласяване частична нищожност на сделката по нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. В. решение в тази част се явява процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, поради което следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане след отстраняване на нередовностите на исковата молба. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 373 от 1.12.2010 г., постановено по гр.д. № 633 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 228/24.11.2009 г. по гр.д. № 168/2009 г. на Районен съд-Свищов за отхвърляне на предявения от А. К. Д. и Р. К. Д. против Г. С. Г. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да се въздържа от всякакво ползване и разпореждане с каменното стълбище с осем стъпала. ОБЕЗСИЛВА решение № 373 от 1.12.2010 г., постановено по гр.д. № 633 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 228/24.11.2009 г. по гр.д. № 168/2009 г. на Районен съд-Свищов за отхвърляне на предявения от А. К. Д. и Р. К. Д. против Г. С. Г. иск за обявяване частична нищожност на нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: