Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 07.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1295 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. К. Ф., чрез адвокат С. К., против присъда № 209 от 07.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 849/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд с алтернативни искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието. Подсъдимият и неговият защитник навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърдят, че въззивният съд възприел избирателно, превратно и едностранчиво събраните доказателствата, като игнорирал или омаловажил тези в подкрепа на защитната теза, с което не изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Пренебрегнати били противоречията между показанията на свидетелите. Процесуалните нарушения довели и до неправилно приложение на материалния закон, защото не било установено авторството на деянието, а и не била обсъдена тезата за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Разкритите по делото смекчаващи обстоятелства налагали определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище пред касационната инстанция. Представителя на Върховна касационна прокуратура счита постановената нова присъда за правилна и законосъобразна, след извършен подробен доказателствен анализ и справедливо определено наказание. Не са налице касационните основания, посочени в жалбата, поради което предлага атакуваната с нея въззивна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 209 от 07.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 849/ 2016 г. Бургаският окръжен съд отменил изцяло оправдателната присъда № 124 от 06.07.2016 г. по н.о.х.д. № 1540/ 2016 г., по описа на Бургаски районен съд, и признал подсъдимия В. К. Ф. за виновен в това, че на 28.12.2015 г., в 02:56 часа, в [населено място],[жк], до блок .., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта от 1,7 промили, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, както и наказание глоба в размер на двеста лева. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия и кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като приспаднал времето, през което виновният водач бил лишен от това право по административен ред. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд без основание е упрекван, че не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, като е проявил тенденциозност и е игнорирал доказателствата подкрепящи защитната теза. Доводът е неприемлив. Окръжният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и нито е игнорирал част от тях, нито е възприел другите превратно. Изложил е убедителни аргументи защо се е доверил на показанията на свидетелите Я. и Я. (полицаите установили деянието), и на Г. и С. (извършили алкохолната проверка), както и частично на свид. Н. (приятел на подсъдимия, без твърдението му за авторството на деянието). Изложените от тях факти и обстоятелства са възприети според истински вложеното в тях съдържание, съпоставени са помежду им и не са намерени съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта на показанията им, нито стремеж на отделните свидетели към изопачаване на действително протеклите събития. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение при анализа на тези гласни доказателствени средства. На възприетите с доверие показания съдът е противопоставил обясненията на подсъд. Ф. и показанията на неговия братовчед и близък приятел свид. Д., които единствени твърдят (много след деянието), че подсъдимият не е управлявал автомобила. Техните изложения също са анализирани обективно и правилно, но решаващият съдебен състав не е намерил основание да им се довери. Съображения за взетото решение подробно са изложени на стр. 11-15 от мотивите на въззивния съдебен акт. Тезата, че свид. Д., а не подсъдимият Ф., управлявал спрения за полицейска проверка автомобил, се заражда много по-късно, в хода на досъдебното производство, а не непосредствено след разкриване на деянието, когато е станало невъзможно да бъде изпробван за алкохолна употреба спътникът на подсъдимия. На спрелите ги полицаи, както и на дошлите по-късно полицейски служители да извършат алкохолната проверка, нито подсъдимият, нито свидетелят Д. оспорили водачеството на превозното средство. Съществени противоречия съдът намерил и в показанията на свид. Д. – при съпоставка с обясненията на подсъдимия и показанията на четиримата полицейски служители, включително и спрямо категорично установения от свидетелите Я. и Я. факт, че водач на автомобила е подсъдимият Ф.. Именно у касатора били намерени автомобилните ключове при полицейския обиск и тъкмо подсъдимият взел от шофьорското място мобилния си телефон и други лични вещи (по спомени на свид. Я.). При така изложените съображения настоящата инстанция намира, че по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени източници, с оглед принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Приетите за установени фактически положения реализират признаците от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК – подсъдимият Ф. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1,7 промили, установено по надлежния ред. Твърдението на касатора, че деянието му представлява малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, предвид краткото разстояние на придвижване и липсата на други превозни средства и пешеходци в късния нощен час в жилищния квартал, е неоснователно. Съставът по чл. 343б, ал. 1 от НК сочи, че престъплението е безрезултатно или т.нар. формално престъпление (на просто извършване). В закона е заложен и разграничителният критерий с административното нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП – концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1,2 промили или повече. С този числов критерий законодателят е преценил, че състоянието на водача на моторното превозно средство чувствително е повлияно от поетия алкохол и затова винаги завишава степента на обществената опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е без правно значение дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от отбягването на по-голяма опасност или на възможното увреждане на по-широк кръг от обществени отношения. В настоящия казус установената по експертен път концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия В. Ф. от 1,7 промили се явява отегчаващо отговорността на деянието обстоятелство, което завишава степента на обществена опасност на реализираното престъпление и не може да бъде пренебрегнато. Конкретния числов показател на алкохолната употреба и управлението на моторното превозно средство по няколко от улиците на градската среда не позволява излагането на сериозни и убедителни съждения за малозначителност на деянието, независимо от разстоянието на придвижване на пияния водач, подбудите му за преместване на автомобила и времето на извършване на престъплението. Не е допуснато и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като с обжалваната въззивна присъда окръжният съд правилно е приложил материалният закон по чл. 343б, ал. 1 от НК и също така не е имал основания да разгледа института по чл. 9, ал. 2 от НК. Наложените на касатора кумулативни наказания: лишаване от свобода, глоба и лишаване от правоуправление на моторно превозно средство, не разкриват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК за явната им несправедливост. Наказанието на подсъд. Ф. е съобразено с изложените в обжалвания съдебен акт смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразено е с обществената опасност на деянието и на дееца и съответства на тежестта на извършеното престъпление. Не се откриват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, каквото неоснователно искане е направено с касационната жалба. Подбраният размер на отделните санкции (наложени на специалния минимум) могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК. Наказанието е справедливо отмерено и отсъстват законовите предпоставки за неговото занижаване. Бургаският окръжен съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Обжалваната нова въззивна присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а исканията на касатора – отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 209 от 07.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 849/ 2016 г., по описа на Бургаският окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.