2 решение по гр.д.№ 4608 по описа за 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 09.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4608 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. В. К. срещу решение № 251 от 02.06.2014 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр.д.№ 275 от 2014 г., с което е потвърдено решение № 166 от 13.12.2011 г. по гр.д.№ 440 от 2009 г. на Районен съд- [населено място] в частта му за отхвърляне на предявения от Й. В. К. против К. К. К. евентуален иск с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството за възстановяване на запазената част на Й. К. от наследството на баща й В. К. К. чрез намаляване на завещателно разпореждане, съдържащо се в саморъчно завещание от 09.04.2008 г. на В. К. в полза на К. К.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 23.07.2014 г. и в съдебно заседание ответницата по жалбата К. К. К. оспорва жалбата. С определение № 556 от 22.10.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречието му с приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, според която предвиденото в чл.30, ал.2 ЗН изискване за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално. Обратно на приетото в горепосоченото тълкувателно решение, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Й. В. К. срещу К. К. К. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на Й. К. от наследството на баща й В. К. К. чрез намаляване на универсално завещателно разпореждане, съдържащо се в саморъчно завещание от 09.04.2008 г. на В. К. в полза на сестра му К. К. /наследник по закон, който не е призован към наследяване/, тъй като Й. К. не била представила доказателства да е приела наследството на баща си В. К. по опис по предвидения в чл.61 ЗН ред, както изисква чл.30, ал.2 ЗН. Поради противоречието му с тълкувателното решение въззивното решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на иска за възстановяване на запазената част на Й. К. от наследството на баща й В. К. чрез намаляване на универсалното завещателно разпореждане от 09.04.2008 г. с 1/2 ид.ч.: тъй като Й. К. е единствен наследник- низходящ на В. К., съгласно чл.29, ал.1 от Закона за наследството нейната запазена част от наследството на баща й е 1/2. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН в размер на 2086,62 лв., представляващи 106,62 лв. държавна такса за предявяване на иска, 50 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 50 лв. държавна такса за касационно обжалване и 1850 лв. адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции. Разноските на ответницата по отхвърления с влязлото в сила решение № 123 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 2393 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г.о. иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН следва да бъдат поети от ищцата, а тези разноски възлизат общо на 1655,75 лв.: 15 лв. за допускане на първото касационно обжалване на решението, 75,75 лв. държавна такса за първото касационно обжалване, 15 лв. държавна такса по частната жалба, 1250 лв. адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции и 300 лв. депозит за вещо лице. След прихващане на тези разноски ответницата остава да дължи на ищцата 430,87 лв. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото няма основание за намаляване на размера на уговорените между страните и техните адвокати възнаграждения. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 251 от 02.06.2014 г. по гр.д.№ 275 от 2014 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН във връзка с чл.29, ал.1 ЗН запазената част на Й. В. К. от наследството на баща й В. К. К., починал на 15.05.2008 г. като НАМАЛЯВА с 1/2 ид.ч. универсално завещателно разпореждане на В. К. К., извършено със саморъчно завещание от 09.04.2008 г. в полза на К. К. К.. ОСЪЖДА К. К. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Й. В. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Б., [улица] на основание чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 430,87 лв. /четиристотин и тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.