Р Е Ш Е Н И Е № 488 гр. София, 12 декември 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1417 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. П. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 193 от 2.07.14 г, по ВНОХД № 1037/14, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски районен съд от 12.04.2013 г, по НОХД № 20865/12, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 2.08.2012 г в [населено място], е отнел чужда движима вещ, на стойност 300 лв, от владението на М. Х. Ц., с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години и шест месеца, както и да заплати на пострадалата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 300 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че от събраните доказателства обвинението не е доказано съгласно процесуалните изисквания, че показанията на св. Д. и св. Ц. са непоследователни и съдържат вътрешни противоречия, че са правени разпознавания по снимки, за които не са съставяни надлежни протоколи, че проведеното на досъдебното производство разпознаване е опорочено, че въззивният съд е направил превратна оценка на събраните доказателства, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, или да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Софийски градски съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което допълнително е изслушал св. Д. и е разпитал като свидетели поемните лица от проведеното разпознаване: Г. и Б.. При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал въззивният съд е спазил изискванията на чл. 14 НПК и е извел верния извод, че обвинението е доказано, съгласно правилото на чл. 303, ал. 2 НПК. Показанията на св. Д., очевидец на деянието, са ясни и последователни, поради което и правилно са кредитирани. Цитираната свидетелка е възприела извършителя, дала е за него подробно описание и изрично е заявила, че е добър физиономист и би могла да го разпознае. Неоснователно се твърди, че са провеждани разпознавания, за които не са съставяни надлежни протоколи. Не се касае за разпознавания, по реда на НПК, а за извънпроцесуални действия, при които на св. Д. са показвани снимки с цел събиране на оперативна информация за извършителя на престъплението. В хода на досъдебното производство е проведено процесуално-следственото действие разпознаване / л. 23 от ДП /, което е съобразено с изискванията на чл. 169 и сл. НПК, а протоколът за разпознаване представлява годно доказателствено средство. Непосредствено преди разпознаването св. Д. е разпитана и е дала детайлно описание на извършителя, като е посочила по какви белези би могла да го разпознае. За годността на проведеното разпознаване са свидетелствали и присъствалите поемни лица: св. Г. и св. Б., разпитани от въззивния съд. Неоснователно се сочи, че казаното от пострадалата и от св. Д. съдържа вътрешни противоречия. Двете свидетелки еднозначно са описали инкриминираните събития: времето и мястото на инцидента и обстоятелствата, при които се е осъществил. Показанията на св. Д. се допълват от показанията на св. Ц., която добросъвестно е изложила възприетите от нея факти, заявявайки, че е видяла в гръб нападателя, когато се е оттеглял. Цитираните гласни доказателствени източници се отличават с еднопосочност и последователност, поради което правилно са кредитирани и са поставени в основата на осъдителната присъда. Обясненията на подсъдимия са анализирани и са оценени като защитна теза, опровергана от показанията на св. Д., св. Ц. и проведеното разпознаване. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 198, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на жалбоподателя, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тоест, липсва осъждане за несъставомерно деяние. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализация на наказателната отговорност на жалбоподателя като смекчаващо обстоятелство е ценено чистото му съдебно минало. Отегчаващи обстоятелства не са констатирани. На подсъдимия е наложено минималното наказание по чл. 198, ал. 1 НК, а именно: три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години и шест месеца. Верен е изводът, че не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, липсват многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, а, от друга страна, и най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, определеното на жалбоподателя наказание се явява справедливо и липсват основания за неговото смекчаване, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 193 от 2.07.2014 г, по ВНОХД № 1037/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: