Р Е Ш Е Н И Е № 50135 [населено място],11.11. 2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2026 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК Касационно обжалване е допуснато по касационна жалба на П. И. П. срещу решение №95/29.04.2021г. по в.т.д. №362/2020г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение №251/13.07.2020г., поправено с решение №260031/17.09.2020г., по гр.д. № 35/2020г. на Русенски окръжен съд, искът за законна лихва за присъденото обезщетение в размер на 80 000 лева е отхвърлен за периода от датата на настъпване на ПТП - 03.10.2017г. до 02.01.2020г., датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията пред ЗД „Бул Инс“ АД. В касационната жалба се сочи, че решението е недопустимо, както и неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с извода на съда относно началната дата на дължимата законна лихва върху обезщетението, като твърди, че същата се дължи от 02.10.2019г. – датата на завеждане на застрахователната претенция при ответника. Изложени са съображения, че в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респективно, предявяване на претенцията от увреденото лице. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, като е съобразил влязлото в сила споразумение от 18.07.2019г. по н.о.х.д. №1480/2019г. на Русенски районен съд, е приел за установено, че на 03.10.2017г. М. М., като водач на застрахования при ответника лек автомобил, е предизвикал ПТП, при което е причинил телесни увреждания на ищеца П. И. П.. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е обсъдил заключенията на комплексните съдебно –медицинска и съдебно – психиатрична и психологична експертизи, както и свидетелските показания на А. К. и Р. М.. Съобразил е вида, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, последиците от увреждането, възрастта на пострадалия към момента на ПТП - 42 години, обстоятелството, че същият не е допринесъл за вредоносния резултат, размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси, както и нивата на застрахователно покритие и обществено – икономическите условия в страната. Въз основа на това въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 80 000 лв. По въпроса относно началната дата на дължимата законна лихва върху обезщетението, решаващият състав е намерил за приложима разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 вр. чл.496, ал.1 от КЗ, като е изтъкнал, че предвиденият тримесечен срок тече от предявяването на претенцията пред застрахователя и не е обусловен от представянето на доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Като е взел предвид, че застрахователната претенция е заведена при ответника на 02.10.2019г., въззивният съд е заключил, че законната лихва се дължи от 03.01.2020г. – датата, на която изтича срокът за произнасяне от застрахователя по претенцията до окончателното изплащане на обезщетението С определение №467/29.07.2022г. по настоящото дело съставът на ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от увреденото лице срещу застрахователя. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно даденото тълкуване в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, І т.о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ. Предвид отговора на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване въззивното решение е неправилно. С исковата молба касаторът е поискал присъждане на законна лихва от датата на събитието - 03.10.2017г. От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от П. И. П. до ЗД „Бул Инс“ АД, с вх.№ОК-622447/02.10.2019г. се установява, че претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото на 03.10.2017г. по вина на водача М. Г. М. ПТП, е била заведена при застрахователя на 02.10.2019г., поради което законната лихва върху обезщетението следва да се присъди от тази дата. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора адвокат Вихър Н., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 374,62 лева. Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 82,66 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №95/29.04.2021г. по в.т.д.№362/2020г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение №251/13.07.2020г., поправено с решение №260031/17.09.2020г., по гр.д. № 35/2020г. на Русенски окръжен съд, искът на П. И. П. за законна лихва за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от претърпяното на 03.10.2017г. ПТП в размер на 80 000 лева е отхвърлен за периода от 02.10.2019г. до 02.01.2020г. - датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията пред ЗД „Бул Инс“ АД, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на П. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.4, ет.3, законната лихва върху присъденото на основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 80 000 лв., считано от 02.10.2019г. до 02.01.2020г. ОСТАВЯ в сила решение №95/29.04.2021г. по в.т.д.№362/2020г. на Великотърновски апелативен съд в останалата допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адв. Вихър Н. с адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.9, партер, сумата 374,62 лева /триста седемдесет четири лева и шестдесет и два лева/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 82,66 лв. /осемдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ – държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.