О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158 София, 18.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Божилова ч.т.д. № 634/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. срещу определение № 13/21.01.2022г. по т.д. № 1989/2021г. по описа на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на А. А. Ч., за отмяна на влязлото в сила определение № 260/07.07.2020 г. по ч.т.д. № 2988/2019г. на Върховен касационен съд, по реда на чл. 303 ал.1 ГПК. Жалбоподателят оспорва допустимостта и правилността на определението на предходния състав, акцентирайки върху пропуски на съда в процеса на администриране на множеството му частни жалби и молби . Позовава се на обстоятелството, че предходният състав се е произнесъл по молба за отмяна, за която все още не била заплатена държавна такса. Релевира възражения относно компетентността на ВКС да се произнесе по молбата за отмяна, доколкото била налице частна жалба от 28.07.2021 г., адресирана до Софийски апелативен съд, срещу отказа на Софийски градски съд да го освободи от държавна такса по молбата за отмяна. Счита, че актът, чиято отмяна се иска, се ползва със сила на пресъдено нещо, защото въпросът за дължимостта на държавната такса не подлежал на пререшаване. Претендира основателност на исканията си с оглед безспорното, според жалбоподателя, нарушаване на патентно право, защитено с патент № 48438. Предявява искане за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд, алтернативно за образуване на тълкувателно дело, по въпроса относно кои актове се ползват със сила на пресъдено нещо, с обект на тълкуване чл.1-3 от Директива 2004/48/ЕО. Ответната страна – „АББ Авангард“ АД – в ликвидация – оспорва частната жалба. Посочва, че въпросът относно подлежащите на отмяна актове е разрешен по тълкувателен път, което обуславя и неоснователност на искането за образуване на тълкувателно дело. Счита за неоснователни исканията на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване, доколкото общностното право не съдържа норми относно условията за освобождаване от държавни такси. Релевира, че с поведението си жалбоподателят поддържа вече деветнадесет години висящност на исковото производство, образувано по негова искова молба, което представлявало злоупотреба с процесуални права, съгласно чл. 3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното : С обжалваното определение № 13/21.01.2022г. по т.д. № 1989/2021г. състав на I т.о. на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане молба за отмяна на влязлото в сила определение от 07.07.2020г. по ч.т.д.№2988/2019г. на Върховен касационен съд, ТК, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима по частна жалба срещу определение №11/13.01.2020г. по ч.т.д.№2988/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, позовавайки се на разясненията в т.2 от ППВС №2/1977г. и в т.6 от ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Частната жалба е неоснователна. Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания в т.2 на ППВС № 2/77 г. и т. 6 от ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, на които се е позовал и предходният тричленен състав на ВКС, на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и сл. от действащия ГПК, подлежат съдебните актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, по които разрешените с тях спорни въпроси не могат да бъдат пререшавани. От соченото правило е въведено изключение единствено за определения, чиито правни последици са приравнени на тези на влезлите в сила решения, по отношение на материални права, за които не съществува друг път за защита, какъвто категорично не е разглежданият случай. Такива определения са тези по чл. 409 ГПК и чл. 521 ГПК, както и прекратителните определения по чл. 233 ГПК и чл. 234 ал. 3 ГПК. От актовете, подлежащи на отмяна, са изключени тези по движението на делото, издадените в охранителните производства и други / т.2 на ППВС № 2/1977 г. /. Определението, с което се уважава или отказва освобождаване от държавна такса и разноски, на основание чл. 83 ГПК, не провокира правнообвързващи молителя спрямо други лица правни последици, по отношение на конкретно материално право. Безспорно не формира и сила на пресъдено нещо, като подлежи на пререшаване при настъпване на нови или позоваване на различни от вече преценените от съда обстоятелства. Няма спор в правната доктрина и практика кои съдебни актове формират сила на пресъдено нещо, поради което, както и с оглед изтъкнатите от противната страна съображения, за неотносимост на питането към конкретна и относима към спора общностна норма или принцип, следва да бъде оставено без уважение искането на молителя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Още повече, че същото е поддържано в молбата за отмяна, като относимо към въпроса за освобождаването от държавна такса – ирелевантно за настоящото произнасяне, тъй като заплащането на такава,респ. освобождаването от заплащане, е предпоставка за разглеждането на допустима молба за отмяна, каквато процесната не е. По същите съображения са неотносими доводите в частната жалба, за произнасяне на предходния състав преди произнасяне по искането на молителя за освобождаване от заплащане на държавна такса по молбата за отмяна – резултатът от производството по чл.83 ал.2 ГПК не би рефлектирал върху правилността на тук атакуваното определение на състав на І т.о. на ВКС, т.е. не би санирал констатираната недопустимост на молбата за отмяна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 13/21.01.2022г. по т.д. № 1989/2021г. по описа на Върховния касационен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. Ч. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, за тълкуването на чл. 1 - 3 от Директива № 2204/48/ЕО. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: