Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 07 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори юни двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 545 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от подсъдимата С. Д. против въззивна присъда № 12/22.03.2016 г., постановена по внохд № 162/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. В жалбата и допълнението към нея е посочено изрично само касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, но от съдържанието им се установява, че се претендира наличието и на допуснати нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че за да приеме за достоверни показанията на свидетелите Т., Д. и К., депозирани на досъдебното производство, а не заявеното от тях в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, въззивният състав е изложил едностранчиви, фрагментарни и дълбоко неверни съображения. Някак си настрани от вниманието на окръжния съд са останали проведените очни ставки от първоинстанционния състав, при който събирането и оценката на доказателствения материал е извършено обективно, всестранно и пълно, в съответствие с принципите, залегнали в чл.13 и чл.18 от НПК. Подсъдимата и защита считат за правдиви показанията на св.Т., дадени пред първоинстанционния съд, когато тя се е отказала от заявеното на досъдебното производство, тъй като депозираните от нея показания били дадени под натиск от управителя на лечебното заведение, още повече заявеното в хода на съдебното следствие се подкрепяло и от показанията на свидетелите Б., Н. и С.. Едностранчивият анализ на въззивният съд е довел и до неправилният извод, че подсъдимата еднолично е решила да се поставят камери за видео наблюдение и аудио запис в двата лекарски кабинета и на рецепцията на здравното заведение, без знанието на работещите там лекари, медицински сестри и пациенти. Не е имало изпробване на системата и тя не е работила, тъй като закупената платка не е била монтирана, а св.К. нямал умения да я програмира. Назначените по делото технически експертизи не давали положителен отговор, че системата за видео наблюдение е работила, че Д. я е използвала и е създала видеоматериали за негласно събиране на информация, а в компютрите в кабинета й не е открит софтуер за видео наблюдение. Изложени са доводи, че подсъдимата не би могла да бъде субект на вмененото й във вина престъпление по чл.339а ал.1 от НК, тъй като субект на това престъпление може да бъде само лице, което по начало има право да получи разрешение за произвеждане, използване или държане на специално техническо средство. От мотивите на обжалваната присъда не ставало ясно в кой нормативен акт извън НК е регламентиран реда за използване на специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация, какво е съдържанието на самото понятие и съобразно кой закон се дава надлежното разрешение, като неяснотата и непълнотата на нормата не може де се преодолее чрез прилагане на правото по аналогия. В случая според жалбоподателката не може да се направи съпоставка със СРС, тъй като същите се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства, т.е. очевидна е разликата в предназначението на двата вида. Препращането към нормата на чл.32 от Конституцията не би могло да запълни с необходимото съдържание бланкетната разпоредба на чл.339а ал.1 от НК. Претендира се присъдата на окръжния съд да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение, както и да бъде отменено определението, с което на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест са й възложени направените по делото разноски. В съдебно заседание подсъдимата С. Д. и защитникът й адв. В. М., поддържат депозираната жалба и настояват тя да бъде уважена по наведените в нея съображения. Считат, че деянието е несъставомерно и подсъдимата следва да бъде оправдана. Самото откриване на видеокамерите не детерминирало априори виновността на Д., тъй като нямало категорични доказателства, че същите са използвани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и присъдата на окръжния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: След въззивна отмяна на първата - осъдителна присъда и последвалото връщане на делото на досъдебното производство от първоинстанционния съд, след внасянето на нов обвинителен акт, с присъда № 26/28.01.2016 г. по нохд № 1325/2015 г. на Районен съд – Плевен подсъдимата С. И. Д. е призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение по чл.339а ал.1 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а на основание чл. 190 ал.1 от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от РП – Плевен е образувано внохд № 162/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК е отменена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда и е постановена нова, с която подсъдимата Д. е призната за виновна в това, че на 19.04 – 30.04.2010 г. в [населено място], без надлежно разрешение, което се изисква по закон – чл.32 ал.2 от Конституцията на Република България, е използвала специални технически средства - 2 бр. видеокамери, ведно с микрофони, всички камуфлирани в корпуси на пасивни инфрачервени детектори за движение, монтирани в кабинети 43 и 71 в сградата на Д. ІІ – П., представляващи по своята същност съвкупност от електронни и механични части, използващи се за получаване на видео и звуков сигнал и за жичното им пренасяне към устройство за наблюдение с окабеляване и компютърна конфигурация, предназначени за негласно събиране на информация, поради което и на основание чл.339 ал.1 предл.2 от НК и при условията на чл.54 от НК я е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.339а ал.3 от НК съдът е отнел в полза на държавата - 3 бр. видеокамери, автоматичен превключвател за РС, комплект кабели и 3 бр. бели кутии, като се е разпоредил и с останалите, приложени по делото веществени доказателства. С определение № 248/28.03.2016 г. по същото дело по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 1004,60 лв.. Отправеното искане за оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция, предвид приетата от въззивния съд фактическа обстановка - установеното свързване на кабелите от камерите с компютъра в кабинета на подсъдимата и монтирането платка D. от осигурения от св. К. хардуерен специалист – инженер, изпробването работата на самите камери и последвалото осъществяване на видео и аудио наблюдение, претенцията не може да бъде уважена. При съществуващите правомощия касационният съд в настоящото производство не може да приема нови или да променя приетите фактически положения, тъй като по този начин би се стигнало до промяна на вътрешното убеждение на контролираната инстанция. Извършваната от ВКС проверка обхваща само правилността по приложение на правото и спазването на процесуалните правила при формиране на крайния извод. В този смисъл настоящият състав счита, че възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на събрания по делото доказателствен материал са основателни. Без провеждането на съдебно следствие Плевенският окръжен съд е променил възприетите фактически констатации в първоинстанционния съдебен акт като в постановената нова присъда е приел за доказана фактическата обстановка от обвинителния акт. Принципно няма съмнение, че процесуалният закон дава възможност на въззивната инстанция да не възприеме аналитичната дейност на първоинстанционния съд и да направи своя собствена – противоположна оценка относно обективността на гласните доказателствени средства, но е следвало да бъдат изложени убедителни съображения защо второинстанционният съд кредитира изцяло като достоверни показанията на св.К., Т. и Д., дадени на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4 от НПК, пред заявеното от тях в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Изложените в тази насока доводи са оскъдни, което не позволява проследяването на съображенията за взетото решение. Не може единствено факта, че тези показания са дадени по-близко до инкриминирания времеви период, да ги прави по-достоверни от заявеното от свидетелите в хода на съдебното следствие, още повече, че с оглед разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК съдът е бил длъжен да им отдаде по-голямо внимание. Изцяло подценени са и твърденията на главната медицинска сестра - св.Е. Т. за упражнен спрямо нея натиск от страна на управителя на ІІ Д. – П. относно депозираните от нея показания на досъдебното производство. В случая изводите при проверката за достоверност на показанията на св. К. в различните фази на процеса са осъществени, без те да са съпоставени с обективно установените обстоятелства следствие заключенията на назначените технически експертизи на иззетите веществени доказателства. Видно от заключението на в.л.С., в ползвания от подсъдимата служебен компютър в кабинет 304 не е открит софтуер за видео наблюдение, като за реализирането му е бил необходим и допълнителен хардуер, който също е липсвал. Други устройства, чрез които подсъдимата негласно да е събирала информация по делото не са установени, не са иззети и не са били обект на изследване. Изцяло изграден на предположения се явява и изводът на окръжния съд, че в периода от 30.04 – 03.05.2010 г. Д. се е освободила от присъствието на компютърна конфигурация или друго устройство, чрез което се е осъществявало наблюдението в двата лекарски кабинета. Видно от заключението на техническата експертиза на иззетите видеозаписи от 16 бр. охранителни камери в лечебното заведение не се установява някой, а още по-малко самата подсъдима, да е влизал/а в служебния й кабинет 304, още повече, както е отбелязал и самият окръжен съд на 30.04.2010 г. кабинетът е бил „надлежно запечатан и охраняван” до осъществяването в последствие - на 03.05.2010 г., оглед на помещението, при който не е иззета компютърна конфигурация, а в доброволно предадената от подсъдимата такава, станала по-късно обект на експертизите, не е открито нищо. Буди недоумение фактът защо органите на досъдебното производство не са предприели своевременни действия - още на 30.04.2010 г. за установяване на компютърна конфигурация, за която се претендира, че е осъществявано евентуалното видео и аудио наблюдението от двете камери, поставени в кабинет 43 и 71, а са се задоволили с констатацията, че кабинет 304 е заключен. При тези обективно установени факти изводът, че през горепосочения тридневен период е изнесено устройството, чрез което е извършено видео наблюдението /л.13 абзац 1 от мотивите/ е не само вътрешно противоречив, но и съдържа в себе си предположение, което е в пълен разрез с приетите за установени обстоятелства. Въпреки че, въззивният съд е възприел и кредитирал заключенията по назначените технически експертизи, изцяло пренебрегнати са останали разясненията, дадени в с.з. на 18.12.2015 г. от вещите лица по назначената тройна техническа експертиза относно причината за нагряването на устройствата, констатирано при свалянето на датчиците. Според експертите установеното „затопляне” най-вероятно се дължи на захранването на камерите с ел. ток, което става по една линия, като не може да се твърди със сигурност, че те са работили по предназначение, което се осъществява по втора линия. На тази основа настоящият касационен състав счита, че процесуалната дейност на въззивния съд - по установяване на фактите и извършване на дължимия анализ на събраните по делото доказателства, е осъществена, без да са изложени убедителни съображения защо се кредитират изцяло за достоверни показанията на двамата основни свидетели, дадени на досъдебното производство и без да е направена задълбочена съпоставка с всички останали доказателствени източници. В мотивите на второинстанционната присъда не са спазени правилата на формалната логика, като се забелязва превратна оценка или тълкуване на доказателствата не според действителното им съдържание. По този начин окръжният съд се е отдалечил от предмета на доказване, определен съобразно разпоредбата на чл.102 от НПК и най-вече относно участието на подсъдимата във вмененото й във вина престъпление. В този смисъл касационната инстанция е на становище, че при изясняване на делото от обективна страна, основният доказателствен въпрос – осъществено ли е използване от страна на подсъдимата на изградената от св.К. система от технически средства, за негласно събиране на информация без разрешение, е останал неизяснен, което е в резултат на едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата от въззивния съд. Липсата на прецизен и съвкупен анализ на доказателствения материал, който е анализиран едностранчиво при несъобразяване с нормата на чл.107 ал.3 от НПК, е извършен при нарушаване на формалните правила по чл.13 и чл.14 от НПК за изграждане на вътрешното убеждение на съда. При формиране на своите изводи съдът не се е съобразил и с правилото на чл.303 от НПК, че осъдителната присъда трябва да почива само на безспорни и несъмнени доказателства, а не на предположения. С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав счита, че са налице предпоставките на чл.348 ал.1 т.2 вр. с ал.3 т.1 за отмяна на присъдата, а от там и на определението, постановено по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, с което в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски. Въпреки че, допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд са достатъчни, за да бъде отменен обжалваният съдебен акт, при новото разглеждане на делото, следва да се има предвид, че вмененото във вина на подсъдимата престъпление по чл.339а ал.1 от НК предполага изясняването и на понятието „специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация“, което няма легално определение нито в действащия НК, нито в някой друг нормативен акт, за нуждите на наказателното производство. Видно от мотивите към законопроекта на ЗИД на НК от 18.11.2009 г. за последвалото изменение на чл.339а ал.1 от НК с ДВ бр.26 от 06.04.2010 г. необходимостта от увеличаване размера на предвидената санкция е следствие от желанието на вносителите да се „Ревизира системата от престъпленията, с които се накърнява разрешителният режим за използване на специални разузнавателни средства“, т.е. не е направена разлика между „специално техническо средство“ и „специално разузнавателно средство“. Доколко съдържанието на двете понятия е идентично или съществува разлика между тях следва да се прецени на основата на даденото в чл.172 ал.1 от НПК и чл.2 от ЗСРС определение за СРС – технически средства и оперативни способи за тяхното прилагане. Същевременно „специалното техническо средство” по чл.339а ал.1 от НК следва да бъде предназначено за негласно събиране на информация, т.е. то може да бъде само такова, което по своето предназначение – по своите размери например, обективно да предполага, че ще остане скрито за обекта на наблюдение. Действително, за да бъде реализиран съставът на вмененото във вина на подсъдимата престъпление се изисква деянието да е осъществено „без надлежно разрешение, което се изисква по закон“. В обвинителния акт като такъв закон е посечена разпоредбата на чл.32 ал.2 от Конституцията, която безспорно има пряко действие, но дали в случая само това е достатъчно, за да бъде изпълнена с необходимото съдържание бланкетната разпоредба на чл.339а ал.1 от НК е въпрос, който предполага подробна правна аргументация, която също липсва в мотивите на обжалваната присъда. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 12/22.03.2016 г. и определение № 248/28.03.2016, постановени по внохд № 162/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: