Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 12.11.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2737/2019 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на СЕЛУР ВК ХОЛДИНГ ЕООД срещу ФЪРСТ ЕСТЕЙТС ООД, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА на решение от 04.11.2019 г. на Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация”, постановено по арб.д.№ 125/2018 г. от арбитър Н. А.. С атакуваното решение ищецът е бил осъден да заплати на ответника 19 362.72 лв. - възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 1 936.27 лв. и разноски в размер на 3 316.07 лв. Ищецът поддържа, че между страните липсва валидно сключено арбитражно споразумение, т.к. същото е отпаднало с изтичане срока на договора, в който е било инкорпорирано. Излага, че въпреки възможността за подновяване на договора за посредничество, това не се е случило. В срока на действие на договора ответникът не е осигурил купувач на имота. Два месеца по-късно е осъществен контакт между ищеца и купувач, като последният е узнал, че имотът се продава, от офиса на ответното дружество, с което е имал съответно сключен договор. Страните по сделката постигнали съгласие за продажбата на имота без участието на посредник на страната на ищеца. Възраженията в посочения смисъл са предявени своевременно в арбитражното производство: с отговора на исковата молба, както и в първото съдебно заседание СЕЛУР ВК ХОЛДИНГ ЕООД изрично е оспорил компетентността на арбитражния съд да разгледа спора. Ответникът изразява становище за неоснователност на исковата молба. На първо място оспорва приложимостта на нормата на чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА към конкретната хипотеза, доколкото арбитражно споразумение е надлежно сключено и то не е нищожно, а развалянето или прекратяването на договор с арбитражна клауза е без значение за нейното действие. На следващо място оспорва фактическите твърдения на ищеца, като излага насрещни такива относно: начина на организиране на огледите, предоставянето от страна на ищеца на достъп до имота, липсата на противопоставяне на действията или оттегляне на пълномощията на посредника, както и че страните по сделката са провели първата си среща в офиса на ответното дружество, респ. с неговото посредничество. Намира за ирелевантни доводите, че ответникът е действал като посредник по силата на договора с купувача на имота. В заключение счита, че арбитражният съд законосъобразно и правилно е приел за разглеждане повдигнатия пред него материалноправен спор. В проведеното публично съдебно заседание страните поддържат становищата си по иска, претендират и присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. Допустимостта на иска е преценена в определение от 06.03.2020 г. За да се произнесе по съществото на спора, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Страните са сключили договор за посредничество при продажба на недвижим имот на 22.06.2017 г. със срок на действие - 5 месеца, който се подновява след изтичане на посочения срок при взаимно съгласие на страните. Съобразно чл.8 от договора, уговореното възнаграждение се дължи, дори срокът на договора да е изтекъл /същият да е прекратен/, ако са налице условията за осъществено от посредника свързване на лицата, страни по сделката. Според клаузата на чл.18 всякакви спорове по изпълнението, тълкуването, недействителността, прекратяването или попълването на празноти в договора ще се уреждат по взаимно съгласие между страните, а ако това е невъзможно, ще се отнасят за решаване от Арбитражния съд София при Сдружение “Правна помощ и медиация”, съобразно неговия правилник. Няма спор, че връзката между продавача и купувача, както и продажбата на имота са осъществени след изтичане срока на договора и без да е налице писмено споразумение за продължаването му, както и че купувачът се е намирал в договорни отношения със същия посредник. При постановяване на решението си арбитражният съд е обсъдил своевременно направените възражения на ответната страна, сега ищец, касаещи правораздавателната му компетентност. С оглед възникналия процесуален спор и въз основа клаузите на договора е приел, че доколкото посредникът може да претендира реално изпълнение и след прекратяване на договора, то и АС има правомощия да разгледа предявения иск. От правна страна, настоящият съдебен състав намира следното: Основанието за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА изисква атакуваното арбитражно решение да е постановено без наличие на валидно споразумение между страните по чл.7 ал.1 ЗМТА за отнасяне на спора пред арбитражния орган, т.е. нормата обхваща хипотезите, когато такова споразумение липсва или не е било сключено в изискуемата форма, или страда от пороци, които го правят недействително, или е отпаднало по волята на страните /вкл. когато в него изрично са уговорени срок или условие/. Според трайната практика на ВКС /решение № 149 от 03.10.2014 г. по т.д.№ 1368/2014 г. на I т.о., решение № 37 от 16.06.2015 г. по т.д.№ 2049/2014 г. на I т.о. и др./, развалянето и прекратяване на договора, съдържащ арбитражна клауза, сами по себе си са без значение за действието на арбитражната клауза, тъй като са относими единствено към материалното правоотношение. Самостоятелността на арбитражното споразумение осигурява възможност всички спорове между страните, произтекли от договора, от момента на сключването му нататък да бъдат решавани съобразно избрания от тях начин – чрез арбитраж. В случая от данните по делото безспорно се установява, че страните са били обвързани от действителна арбитражна клауза, която изрично обхваща и споровете относно прекратяването /респ. продължаването/ на действието на договора. От посоченото по-горе следва, че тези въпроси касаят изцяло правилността на арбитражното решение и поради това са извън предмета на производството по отмяната му. Предвид изложеното, искът по чл.47 ал.1 т.2 ГПК се преценява като неоснователен и следва да се отхвърли, а в полза на ответника – да се присъдят сторените от него разноски, в размер на 1 522.14 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска на СЕЛУР ВК ХОЛДИНГ ЕООД срещу ФЪРСТ ЕСТЕЙТС ООД за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА на решение от 04.11.2019 г. на Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация” по арб.д.№ 125/2018 г. ОСЪЖДА СЕЛУР ВК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ФЪРСТ ЕСТЕЙТС ООД, ЕИК[ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 1 522.14 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: