Р Е Ш Е Н И Е №151 [населено място], 11.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4589 по описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Б. В. Н. и Н. Н. Н., двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 68 от 21.04.2010г. по гр.д. № 107/2010г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която молителите са осъдени да заплатят на Г. Д. С. сумата 9 388лв. необходими разноски и сумата 7 114лв. стойност на извършени подобрения във вилна сграда и дворно място - парцел VІІ, пл.№ 40 в кв.5 по плана на вилната зона на [населено място]. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Сочи се ново обстоятелство, удостоверено с писмено доказателство, а именно удостоверение № 68 от 02.06.2015г. на [община], че имотът попада в територия с активни свлачищни процеси, поради което собствениците са уведомени, че обитаването на сградите в района е рисковано и опасно. Ответникът Г. Д. С. в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. С определение № 165 от 23.10.2015г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й съдът намира следното: За да постанови решението, предмет на отмяната, съставът на Великотърновски апелативен съд е установил, че ищецът по иска Г. С. е недобросъвестен владелец и за направените подобрения може да иска по-малката сума измежду увеличената стойност на имота и направените разноски. Съдът е приел, че през 2000г. са извършени както укрепителни работи по вилната сграда, така и други подобрения, описани от вещото лице, които са на стойност 7 195лв., а увеличената стойност е 9 434лв. С оглед на това и тъй като искът е предявен за по-малка сума 7114 лв., то е уважен в пълен размер. По отношение на необходимите разноски за запазване на имота /вилна сграда и стопанска постройка/ съдът е намерил за безспорно, че през 2000г. са извършени СМР с цел укрепване на сградата поради започнали около 1997г. свлачищни процеси. Тези ремонтни работи са били наложителни за запазване на сградата, като са извършени въз основа на нарочен проект и стойността им възлиза на 9 388лв., в какъвто размер е уважен иска. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците по иска, че укрепителните СМР са в нарушение на забрана за строителство в [населено място] съгласно заповед от 21.04.1997г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройствата, тъй като заповедта се отнася до ново строителство, а не до ремонтни работи. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая новото писмено доказателство, на което се позовават молителите е удостоверение № 68 от 02.06.2015г. на [община], според което процесният имот попада в територия с активни свлачищни процеси, поради което собствениците са уведомени, че обитаването на сградите в района е рисковано и опасно; при извършена проверка е установено, че сградата е с множество хоризонтални и вертикални пукнатини под 45 градуса по ъглите и стените на конструкцията, което не позволява експлоатация на сградата. От една страна, обстоятелството, че имотът и сградата попадат в район с активни свлачищни процеси, не е ново за делото. Наличието на тези процеси и отражението им върху сградата е установено по време на разглеждане на делото и е обсъждано от съда в решението. От друга страна, констатациите в удостоверението за наличие на големи пукнатини и забрана за обитаване явно визират последици от нови свлачищни процеси, настъпили след приключване разглеждането на делото. Следователно касае се до нововъзникнали факти, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо. Всъщност, с молбата за отмяна молителите се домогват да установят, че не всички укрепителни и заздравителни работи, за които на ответника е присъдено обезщетение, са реално извършени. Изтъкват, че новонастъпили свлачищни процеси са разкрили основите на сградата и благодарение на това е станало възможно да се огледат извършените скрити работи. Те се обърнали към специалист - вещо лице, което при оглед е посочило кои ремонти работи по проекта не са извършени на място и достигнало до извод, че изградената конструкция не е изпълнила предназначението си да предпази сградата от рухване и от съществено влошаване. Това заключение на вещо лице е приложено към молбата за отмяна, но то не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, не е прието като такова и не може да бъде обсъждано. Предвид изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. В. Н. и Н. Н. Н., двамата от [населено място], [улица] за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила решение № 68 от 21.04.2010г. по гр.д. № 107/2010г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която молителите са осъдени да заплатят на Г. Д. С. сумата 9 388лв. необходими разноски и сумата 7 114лв. стойност на извършени подобрения във вилна сграда и дворно място в [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: