Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 05.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 860/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение №1169/12.10.2010 год., постановено по в. гр.д. № 1474/2010 год. на Варненския окръжен съд, ГО след като частично е отменено решението на Варненския районен съд по гр.д. № 3878/2010 год., е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. П. Г. , извършено със заповед № ЧР -3/10.02.2010 год. на главния изпълнителен директор и на главния финансов директор на [фирма], [населено място], същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „Оперативен счетоводител” в отдел „Счетоводство” на [фирма] и дружеството е осъдено да заплати на А. П. Г. сумата от 2 485,20 лв. , представляваща обезщетение за претърпени вреди за времето, през което е останал без работа за периода от 12.02.2010 год. до 12.08.2010 год. на осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ. Оставено е в сила решението в частта, в която искът с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен за размера над 2 485,20 лв. до 5232 лв. като погасен чрез прихващане със сумите изплатени като обезщетения по чл. 220,ал.1 КТ , по чл. 224,ал.1 КТ и по чл. 222,ал.1 КТ и за размера над 5232 лв. до 7152 лв. като неоснователен. Присъдени са такси и разноски. С допълнително решение № 166 от 22.02.2011 год. първоначалното решение е допълнено в частта, в която е уважен иска по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ като върху главницата от 2485,20 лв. е присъдена законна лихва , считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.03.2010 год., до окончателното й изплащане. С определение №179/09.02.2010 год. по делото е допуснато касационно обжалване по касационна жалба Алексанъдър П. Г. на решението в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ за сума в размер на 1 002,80 лв. прихваната от дължимото обезщетение за претърпени вреди от незаконно уволнение като платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,ал.1 КТ. Касационното обжалване по делото е допуснато по правния въпрос: Има ли основание за прихващане между дължими суми по чл. 225,ал.1 КТ и получените суми като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при уважаване на исковете по чл. 344,ал.1, т.1 и 3 КТ. Прието е , че по този въпрос решението е постановено в противоречие с влязло в сила решение по в. гр.д. № 2435/2008 год. на Варненския окръжен съд. С оглед на това касационното обжалване на решението в тази част е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Досежно отговора на поставения правен въпрос : С обжалваното решение въззивният съд е приел, че при отмяна на извършеното уволнение изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск подлежи на връщане, поради което е извършил прихващане с неговия размер от признатия размер дължимо обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ. С цитираното решение по в. гр.д. №2435/2008 год. на Варненския окръжен съд е прието, че няма правно основание за връщане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, изплатено във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя в случай, че уволнението бъде отменено . При условията чл. 292,ал.1,т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на 3-то го. счита, че правилна е практиката в цитираното решение на Варненския окръжен съд. Обезщетението по чл. 224,ал.1 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор, като без значение е основанието на което прекратяването е извършено. Ако договорът е прекратен поради уволнение на някое от предвидените в КТ основания, което в последствие се отмени като незаконно, работникът или служителят вече не може да претендира за реално ползване на отпуската. С оглед на това няма основание същият да връща полученото обезщетение за неизползван отпуск. Представеното от ответника по касационната жалба решение № 126/02.05.2011 год. по гр.д. №1227/2010 год. на Върховен касационен съд, състав на 3-то г.о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК е неотносимо, доколкото правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване в настоящото производство, не е бил предмет на разглеждане и отговор по това дело. По основателността на касационната жалба: Предвид отговора на поставения правен въпрос касационната жалба се явява основателна. При призната незаконност на извършеното уволнение и дължимост на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 5 232 лв. въззивният съд не е имал правно основание да извърши прихващане със сумата, изплатена като обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в размер на 1002,80 лв. със сумата дължима като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед на това в тази част решението се явява неправилно като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което предявеният иск по чл. 225,ал.1 КТ следва да бъде уважен в размер на още 1002,80 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1169 от 12.02.2011 год.,допълнено с решение №166/22.02.2011 год. по в. гр.д. №1474/2010 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от А. П. Г. срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ за сума в размер на 1 002,80 лв. прихваната от дължимото обезщетение за претърпени вреди от незаконно уволнение като платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,ал.1 КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. П. Г. още 1002,80 лв. , дължими като обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ , ведно със законната лихва, считано от 18.03.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: