Ключови фрази


- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60861

гр. София, 30.12.2021 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.10.2021 (тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2055 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3303/02.03.2021 година, подадена от „А.“ Е. , срещу решение № 1585/30.12.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 2319/2020 година.
С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 522/13.03.2020 година на Софийски градски съд, VІ-то търговско отделение, 5-ти състав, постановено по гр. д. № 1340/2018 година, с което е прогласена, по иск предявен от „А.“ Е. срещу „Фул О.“ АД, недействителността на договор за покупко-продажба от 12.01.2018 година, обективиран в нотариален акт № , т. , рег. № , дело № / година на Ю. К.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара с който „А.“ Е., в качеството си на продавач и действащо чрез пълномощника си Б. С. В. е продало на „Фул О.“ АД, в качеството му на купувач 1/5 идеална част от описаните в нотариалния акт имоти, на основание чл. 42, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като са оставени без разглеждане евентуално съединените с този иск искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД, а по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от „А.“ Е. срещу „Ин“ Е. , е признато за установено по отношение на второто дружество, че първото е собственик по горепосочените имоти, но е отхвърлено искането за предаване на владението върху същите, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В подадената от „А.“ Е. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на подадените от „Фул О.“ АД и „Ин“ Е. срещу първоинстанционното решение въззивни жалби по същество. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Фул О.“ АД е подал отговор на същата с вх. № 7418/05.05.2021 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1585/30.12.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 2319/2020 година. и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Ответникът по касационната жалба „Ин“ Е. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
„А.“ Е. е било уведомено за обжалваното решение на 03.02.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3303/02.03.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че са предявени субективно и обективно съединени, при условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 42, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 40 от ЗЗД е чл. 108 от ЗЗД. С решението си съставът на Софийски градски бил прогласил, по иск предявен от „А.“ Е. срещу „Фул О.“ АД, недействителността на договор за покупко-продажба от 12.01.2018 година, обективиран в нотариален акт № , т. , рег. № , дело № / година на Ю. К.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара с който „А.“ Е. , в качеството си на продавач и действащо чрез пълномощника си Б. С. В. е продало на „Фул О.“ АД, в качеството му на купувач 1/5 идеална част от описаните в нотариалния акт имоти, на основание чл. 42, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като бил оставил без разглеждане евентуално съединените с този иск искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД. Със същото решение по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от „А.“ Е. срещу „Ин“ Е. , било признато за установено по отношение на второто дружество, че първото е собственик по горепосочените имоти, но било отхвърлено искането за предаване на владението върху същите.
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че горепосоченото решение на Софийски градски съд е недопустимо. Първоначалното обективно съединяване на исковете можело да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба-чл. 210, ал. 1 от ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължал произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнасял по евентуалния иск, ако отхвърлел главния иск. Алтернативното съединяване предполагало изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете било дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определяло от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовавал ищеца в исковата молба, за да извлечел претендираното право, което свързал със заявения петитум на иска. Затова, след като определянето на основанието на предявения иск било процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършвал и преценка за съотношението, в което се намирали помежду си съединените искове, като не бил обвързан от изявлението на ищеца относно начина на тяхното обективното съединяване. В редица свой решения, представляващи уеднаквена съдебна практика, ВКС се бил произнасял, че начинът на съединяване на искове зависел от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които бил посочил ищецът, били предявени в условията евентуалност-ако сделката била нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание било безпредметно. Съдът бил длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му, противоречие на морала) през по-леките, каквито били липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет или липсата на форма. Когато съдът приемел, че сделката е валидна, той бил длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежала на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената представителна власт Първоинстанционното решение не било съобразено с тази константна практика на ВКС. Безпротиворечиво съдебната практика приемала, че договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт бил относително недействителен-правните действия, извършени от лице без представителна власт не били нищожни, тъй като можели да бъдат потвърдени от представлявания, или налице била висяща недействителност на сделката до потвърждаването й и от лицето, от чието име била сключена, а ако мнимо представляваният откажел да потвърди договора, недействителността се стабилизирала като се трансформирала в относителна, а в абсолютна нищожност, която може да е само изначална и несанируема. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД бил установителен, а не конститутивен. Първоинстанционният съд се бил произнесъл по предявения отрицателен установителен иск за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба, поради сключването му без представителна власт от лицето, представлявало продавача „А.“ Е., без да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок. Едва след като се произнесял по така предявеният иск и го отхвърлел като неоснователен, съдът бил длъжен да разгледа сочените по-леки основания. Произнасянето по по-тежкото основание и отхвърлянето му било сбъдване на вътрешно-процесуалното основание за да можел съдът да разгледа и се произнесе по следващите обективно съединени искове. Затова съставът на Софийския апелативен съд приемал, че произнасяйки се по иск, за който не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждането, първоинстанционния съд бил постановил едно недопустимо решение, като постановено по непредявен иск. Поради това въззивният съд намирал, че първоинстанционното решение било недопустимо и като такова следвало да се обезсили.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „А.“ Е. е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване като са поставени въпросите за това в кои случаи е налице основанието „разгледан непредявен иск“ по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК и в кои случаи и при какви обстоятелства въззивният съд може да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявен иск и за това приложимо ли е основанието „разгледан непредявен иск“ по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК при произнасяне от първоинстанционния съд по спорния предмет, за който е бил сезиран, но ако съдът е уважил иска на едно от наведените възражения за относителна недействителност, при положение че са наведени няколко различни възражения-за относителна недействителност и за нищожност на сделката. Така поставените въпроси са включени в предмета на спора, поради което са били предмет на разглеждане от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на въззивното решение. Същите подлежат на конкретизация по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС с оглед на спора по настоящето производство, като въпросът следва да бъде за начина, по който могат да бъдат обективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (чл. 301 от ТЗ), чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД, за недействителност на една сделка и за начина (поредността), по който съдът следва да разгледа същите и за това налице ли е „произнасяне по непредявен иск“по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК, в случаите когато съдът се е произнесъл по отношение на евентуално предявен иск, без да се е сбъднало условието под което е предявен. Така поставения въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „А.“ Е. е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „А.“ Е. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1585/30.12.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 2319/2020 година, по подадената срещу него от „А.“ Е. касационна жалба с вх. № 3303/02.03.2021 година и такова трябва да се допусне.
На „А.“ Е. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 723.17 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1585/30.12.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 2319/2020 година..
ДАВА на „А.“ Е., район „К. с“, ет. , ап., офис , едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 723.17 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.