Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 353

гр. София, 16.06.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 18 май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА


като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1806/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на изпълнителния директор на „Мост Енерджи“АД ЕИК[ЕИК] срещу решение от 24.02.2021 г. по гр.д. № 2783/20 на ОС-Бургас, с което съдът е отменил решение № 260179/08.09.2020г. по гр. д. № 9959/2019 г. на Районен съд – Бургас, в обжалваната от „Вая Тур“ ЕООД с[ЕИК] част, с която е била отхвърлена като неоснователна претенцията на „Вая Тур“ ЕООД за осъждане на ответното „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-20132537, да заплати на ищеца разликата над присъдената сума от 3066,74 лева до пълния претендиран размер от 11908,18 лева, като платена без основание, както и в частта, с която „Вая Тур“ ЕООД с ЕИК-102918816 е осъдена да заплати на „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-20132537 разноски в първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска, като вместо това е осъдил „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-20132537 да върне на „Вая Тур“ ЕООД с ЕИК-102918816 разликата от присъдените 3066,74лв. до пълния претендиран размер от 11908,18лв., представляваща повторно заплатена и получена без основание цена на електрическа енергия за периода 01.07.-31.07.2019 г. по фактура №000055002 /31.07.2019 г. частично за сумата от 1840,01лева и фактура № [ЕГН]/31.08.2019г. за потребена ел.енергия за периода от 01.08. до 31.08.2019г. на стойност от 10 068,17 лева по договор за продажба на ел.енергия от 30.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 22.11.2019г. до окончателното изплащане и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение , в останалата обжалвана от „Мост Енерджи“АД част, с която е уважена претенцията на „Вая Тур“ ЕООД за осъждане на „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-20132537, да заплати на ищеца сумата от 3066,74лв. като платена и получена без основание цена на електрическа енергия по договор за продажба на ел.енергия от 30.09.2017г. , както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост на фактическите изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280 ал.2, предл.3 ГПК-очевидна неправилност изразяваща се в неправилно възприемане от съда на заключението на СИЕ, без да я съобрази с данните от фактурата за м.януари 2019 г.
От страна на ответника по касационната жалба „ВОЯ ТУР“ЕООД е постъпил отговор със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-за неоснователност на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и исковете са с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните съображения:
В исковата молба ищецът твърди, че е изпълнил в повече от дължимото, тъй като платената сума надхвърля размера на дълга и следователно като получена без основание, подлежи на връщане, съгласно чл.55 ал.1,предл първо от ЗЗД : задълженията по фактури за потребена и отчетена ел.енергия за м.юли-частично и м.август 2019г.-в цялост, са двукратно заплатени-веднъж на падеж и втори път под заплаха от прекъсване на електрозахранването на обекта, обективирана в уведомление изх.№ МЕ-5857/24.10.2019г. на ответното дружество, че е задействана процедура по чл.123 от ЗЕ.
Ето защо, с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения, според съда, от значение по делото е, не дали продавачът има право да едностранно променя цената по договора, каквито защитни доводи е навеждал ответника, а дали има право да поиска, получи и задържи двукратно плащане на фактурите за потребена ел.енергия за месеците 07. и 08. 2019г., в какъвто смисъл са и указанията дадени с доклада от първостепенния съд при разпределение на подлежащите на доказване факти от страна на ищеца.
Въззивният състав се е позовал на това, че видно от представените от ищеца и неоспорени от ответното дружество писмени доказателства по издадена от ответника фактура № [ЕГН]/31.07.2019г. за потребена ел.енергия за периода 01.07.-31.07.2019г. е посочена сума за плащане от 10 304,74 лева с посочена дата на падеж – 19.09.2019г. е заплатена с три платежни нареждания с посочено основание процесната фактура на обща стойност от 10 575,11 лева./сумата е по-голяма поради доплащане по предходна фактура/, извършени съответно на 07.08.2019г. за сумата от 3 270,77 лева, обхващащо доплащане по предходна фактура; платежно нареждане от 30.08.2019г. на стойност 4 000,00 лева и платежно нареждане от 25.09.2019г. за сумата от 3 304,74 лева. По издадена фактура № [ЕГН]/31.08.2019г. за потребена ел.енергия за периода от 01.08. до 31.08.2019г., с посочена сума за плащане от 10 068,17 лева и с падеж на 21.10.2019 г., е извършено плащане с платежно нареждане от 15.10.2019г. на цялата дължима по фактурата сума. Следователно по процесните две фактури ищецът е установил плащане, което се потвърждава и от заключението по СИЕ.
Установено е по делото и че с писмо с изх.№ МЕ-5857/24.10.2019 г, ответникът е уведомил ищеца, че е предприел процедура по чл.123 от ЗЕ за временно преустановяване на ел.захранването до обекта на ищеца, поради неплащане на задължения по посочените по-горе две фактури, както следва по ф-ра № [ЕГН]/31.07.2019г. за сума в размер от 1870,01лева и по фактура № [ЕГН]/31.08.2019г. за сума от 10 068,17 лева или общо 11 908,18 лева. Сумата от 11 908,18 лева е заплатена от купувача на продавача с платежно нареждане от 29.10.2019г. с посочено в платежното нареждане основание изх.№ МЕ-5857/24.10.2019г. Следователно, според съда, ищецът доказва повторно плащане на суми по процесните две фактури- на падеж и принудително , поради предприета процедура за спиране на ел.захранването на обекта на ищеца.
Изложени са и съображения за това, че ответната страна не е посочила каквото и да било основание, че има право да задържи получената сума от 11 908,18лв., изплатена на основание уведомление изх.№ МЕ-5857/31.10.2019г., нито е представила доказателства съобразно указаната й доказателствена тежест. Със съобщението за връчване на исковата молба и приложенията, ответника е уведомен за съдържанието на писмения отговор и срока в който следва да го представи, съобразно чл.131, ал.1 ГПК. В конкретния случай в подадения писмен отговор ответникът се е ограничил до формалното заявление, че съдържащите се в исковата молба твърдения не отговарят на обективните факти и обстоятелства и че оспорва исковата претенция като неоснователна. Пропускането в рамките на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК да се наведат съответните твърдения и възражения срещу иска е обвързано с настъпване на указаните в чл. 133 от ГПК неблагоприятни последици - ответникът губи възможността да извърши предвидените в чл. 131 от ГПК процесуални действия в по-късен момент, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Непредявяването на възражения с писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК обаче не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства по реда на чл.146, ал.3 ГПК, което не е сторено. В изготвения и приет без възражения от страните доклад по делото първостепенният съд в изпълнение на разпоредбата на чл.146 ГПК е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, подвел ги е под относимата правна квалификация и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Така с доклада по чл.146 ГПК на ответника е указано, че следва да проведе насрещно доказване, както и да установи наличието на валидно правно основание за получаване на процесните суми, като в случая е налице процесуално бездействие, тъй като ответната страна нито е посочила, нито е установила каквото и да било основание за получаване, респ. задържане на процесната сума. Липсва посочване по какви причини ответникът счита претенцията за неоснователна, нито защо счита насрещната страна за неизправна. Не следва да се обсъжда и поисканата за събиране едва във второ с.з. от ответника и представена в последно с.з. справка от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД съобразно разпоредбата на чл.133, вр.чл.131, ал.1, т.5 ГПК.
От така изложеното, въззивният съд е направил следните правни изводи:
По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, което е и сторено. В доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Съобразно разпределената доказателствена тежест, ответникът е следвало да изложи и докаже фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Тъй като ищецът установява плащане в повече и по-точно двукратно плащане на потребена ел.енергия за месеците юли и август 2019г. по процесните две фактури и получилият повторно платената сума не доказва по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. Ето защо и доколкото, в конкретния случай, с оглед доказателствата по делото, се установява, че е налице плащане от страна на ищеца в повече от дължимото и в претендирания размер, то и претенцията следва да бъде уважена изцяло.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, чл.280 ал.2, предл.3 ГПК-очевидна неправилност изразяваща се в неправилно възприемане от съда на заключението на СИЕ, без да я съобрази с данните от фактурата за м.януари 2019 г. Тези оплаквания, обаче, не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС като очевидна неправилност , при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. Това е така, доколкото за да извърши проверка за основателността на тези оплаквания, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което изключва очевидността на твърдяните пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 920 лева-договорено и заплатено възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ , съгласно представените договор и адв.пълномощно и платежно нареждане за банков превод от 07.07.2021 г.
Водим от изложеното, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.02.2021 г. по гр.д. № 2783/20 на ОС-Бургас.

ОСЪЖДА на „Мост Енерджи“АД ЕИК[ЕИК] да заплати на „Вая Тур“ ЕООД с[ЕИК] разноските в настоящото производство в размер на 920 лева

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.