Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр.София, 05 август 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през 2020 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 518 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. М. срещу присъда № 585 от 07.02.2020 г. на състав на Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 473/2019 г. Жалбата е основана на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като в нея и в подадено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към нея са изложени съображения, предназначени да обосноват допуснати при постановяването на въззивната присъда съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на тази присъда и за оправдаване на подсъдимия поради малозначителност на деянието. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, изложените в нея съображения и направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивната присъда, оспорвайки претенцията за допуснати при постановяването й нарушения на материалния и на процесуалния закон. Подсъдимият, редовно призован за датата и часа на съдебното заседание не взема лично участие в него. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 588 от 26.09.2019 г., постановена по НОХД № 701/2018 г. състав на Петричкия районен съд е признал подсъдимия М. И. М. за виновен в това, че на 12.06.2014 г., в качеството на длъжностно лице - горски надзирател при ТП „Държавно горско стопанство П.“, в кръга на службата си е съставил официален документ - карнет опис за обект № 1511, отдел 178, подотдел „н“ в планина Беласица, местността „П.“, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че в подотдела са били маркирани 151 броя дървета от дървесния вид кестен, 97 броя дървета от дървесния вид зимен дъб и 156 броя дървета от дървесния вид бук, като реално маркираните бройки от са били кестен - 309 броя, зимен дъб - 7 броя и бук - 10 броя, с цел да бъде използван този документ като доказателство за посочените обстоятелства пред директора на ДГС Петрич, като деянието представлява маловажен случай. С присъдата съдът е преквалифицирал престъплението по чл. 311, ал. 2 НК, като на осн. чл. 304 НПК е оправдал подсъдимия по първоначално възведеното обвинение по чл. 311, ал. 1 НК и на осн. чл. 289 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е постановил прекратяване на наказателното производство. С оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт първоинстанционната присъда е отменена, като вместо това въззивният съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, с предмет сортиментна ведомост и карнет опис и на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК му е наложил наказание пробация, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като го е оправдал по обвинението за това извършеното престъпление да е продължавано такова, съответно досежно връзката с чл. 26, ал. 1 НК. Жалбата срещу така постановената въззивна присъда е неоснователна. В една своя част, съдържащото се нея и в допълнението към нея оспорване не третира проблем, по който е възможна касационна проверка. В тази връзка с основание се възразява от представителя на ВКП, че тезата за недоказаност на обвинението и предназначените да я обосноват възражения защитникът неправилно е адресирал към касационната инстанция, тъй като необосноваността не фигурира в касационното производство като самостоятелно отменително основание. Поради това оплакванията в тази насока не е възможно да бъдат обсъждани от настоящия състав. Във връзка с тях може единствено да се отбележи, че в мотивите към въззивната присъда по същество им е даден отговор. Още повече, че аргументацията, изложена по повод на това възражение насочва единствено към собствената на касатора преценка за правилност на предложената от самия него интерпретация на доказателствата и фактите, но не и към назоваване на конкретни пороци в дейността на съда. Поради това настоящият състав единствено ще отбележи, че извършената касационна проверка не дава основания за укор към въззивния съд. Извършена е от страна на въззивната инстанция цялостна проверка на първоинстанционната присъда и старателна преценка на доказателствата, като за тази цел са ползвани легални критерии. Налице е коректност, правилност и последователност в съжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните и допустими за ползване доказателства. Настоящият състав не би могъл да подмени вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по фактите, а единствено би могъл да провери спазването на правилата, обезпечаващи неговото правилно формиране. В този именно контекст следва да се коментира съображението на касатора за допуснати при въззивния доказателствен анализ процесуални нарушения, свеждащи се до игнориране на показанията на свид. Р. Б. и на част от заявеното от вещото лице по техническата експертиза при разпита му в съдебното заседание пред първостепенния съд. Макар да настоява, че показанията на свид. Р. Б. са пренебрегнати от въззивния съд, защитникът не е посочил онова фактическо установяване, което подходът на този съд е компрометирал във връзка с доказването на факта, че подсъдимият е вписал в инкриминираните по делото документи брой дървета от съответния вид, различен от реално маркираните от него, като се има предвид, че свидетелстването на Б. е основано не на възприети от този свидетел пряко или узнати по косвен път факти, свързани с инкриминираните събития, а се базира на общожитейски негови съждения за хипотетично съществуваща възможност всеки друг, освен подсъдимия да е извършил маркиране на дървета в участъка, за който М. е отговарял. Задача на доказателствения процес обаче е да се изследва и да се установи дали подсъдимият е извършил деянието, а не дали е възможно да го е извършил някой друг. А на този въпрос съдът от първа инстанция е дал дължимия, обоснован чрез доказателствата отговор. Това е дало основание на въззивния съд, изпълнявайки задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, да възприеме както извършения от първостепенния съд доказателствен анализ и оценка на доказателствата, така и основаните на този анализ фактически изводи, срещу които пред него не са били противопоставени защитни възражения и доводи от страна на подсъдимия и на неговия защитник. Всъщност, в касационната жалба адв. Г. изрично е заявил, че фактите са вярно установени от въззивния съд. А тези факти включват и констатация, че в рамките на допълнителната проверка, извършена въз основа на Заповед № РД-07-236/09.07.2015 г. на директора на ЮЗДП ДП –гр.Благоевград е било установено, че подс. М. е маркирал като предвидени за сеч дървета, чийто брой по дървесни видове не съответствал на отразения в подписаните от него сортиментна ведомост и карнет опис, а именно 309 броя кестен, 7 броя зимен дъб и 10 броя бук. Съобщеното от свид. Б. възможно допълнително маркиране от някой друг, освен от горския надзирател, положил първоначалната маркировка, вкл. и от страна на търговеца, спечелил търга, представлява единствено хипотеза, за реализирането на каквато в конкретния случай няма доказателства. А не само осъждането, но и оправдаването не е възможно да се основава на недоказани предположения. Поради това, като не се е съгласил да основе фактическите си изводи на въображаеми факти, съдът не е допуснал нарушение на закона. Напротив, приложил го е точно. Още повече, че в случая, както коректно е отбелязал съставът на ОС, както и този на РС, налице са показанията на Б. С., съдържащи сведения за обясненията, които подсъдимият е дал след проверката относно причината за несъответствието между документирания в подписаните от него сортиментна ведомост и карнет опис брой на маркираните дървета и броя на реално маркираните, свързана със собственото му поведение, но не и с поведението на някой друг. Неоснователен е упрекът към въззивния съд за отказа му при решаването на делото по същество да ползва част от заявеното от вещото лице И. при разпита й в съдебното заседание пред първостепенния съд. Касае се за изявления на експерта, направени не в рамките на отговорите на задачите по възложената му експертиза, основани на експертните негови познания, а за твърденията й за натрупани по емпиричен път в рамките на стажа й като служител в горско стопанство, впечатления за принципно съществуваща възможност да се извърши допълнително маркиране на дървета, след легитимно направеното такова от отговарящият за съответния участък лесничей. Чрез изявления, като посоченото, вещото лице практически се е отклонило от процесуалната роля, в която е било привлечено да участва в производството, съвместявайки я с ролята на свидетел в същото производство. Конкретни аргументи в полза на извода, че при извършената през 2015 г. проверка не е допуснато преброяване на маркирани дървета от съседен подотдел, както и че не е имало допълнително маркиране на дървета, извън направеното от подсъдимия и с неговата лична марка въззивният съд е изложил на стр. 12 от мотивите към постановената от него присъда и тези аргументи са логични, издържани и обосновани чрез наличните доказателства. Що се касае до позоваването на нормите на Наредба № 8/05.08.2011 г., доколкото такова се съдържа в мотивите на въззивния съд, то не изчерпва съдебната аргументация, а е ползвано в допълнение на останалите, изложени от съда аргументи. При приетите от въззивния съд за установени фактически положения извън всяко съмнение е това, че подсъдимият е извършил вмененото му деяние и че то съдържа всички обективни и субективни признаци от състава по чл. 311, ал. 1 НК. Вярна е и въззивната съдебна преценка, че това деяние не представлява маловажен случай на лъжливо документиране, а още по-малко е възможно да се определи като малозначително. От гледище на характеристиката на заеманата от подсъдимия длъжност и естеството на попадащите в обхвата й задължения, част от които е опазването на поверените горски територии от незаконно ползване и увреждане, правилното и точно изпълнение на служебните задължения е от особено важно значение. Опазването и непогрешимото стопанисване на горския фонд е съдържателна част от общото благополучие на обществото. То е важно за запазването на биологичното разнообразие на горите, за тяхната производителност, за способността им за възстановяване, за жизнеността им и потенциала им да изпълняват съответните екологични, икономически и социални функции. Ето защо нарушаването на практики, утвърдени в защита на горския фонд от страна длъжностно лице, което по силата на длъжността си би следвало да е ангажирано с тяхното прилагане е неизбежно свързано с настъпването на вредни последици, при това в различни направления, както вярно е констатирал и въззивния съд. Това, че в конкретния случай част от тези възможни последици не са били реализирани не прави деянието малозначително, още повече като се има предвид причината да се стигне до това развитие на ситуацията, свързана с предприетата проверка в участъка по заповед на директора на ЮЗДП ДП. Деянието не е малозначително и от гледище на доказателствата за реализирано от подсъдимия последователно и упорито нарушаване от негова страна на задълженията и отговорностите, които е имал като горски надзирател. В тази връзка правилно въззивният съд е отчел факта налаганите на подсъдимия във времето дисциплинарни наказания. Красноречив показател за нагласите му към служебните му задължения, доколкото инкриминираното деяние е извършено само два месеца след предходно негово дисциплинарно наказване. През 2015 г. също му е наложено дисциплинарно наказание за неупражнен контрол при ползването и добива на дървесина в обект, отдаден на търговец, за който подсъдимият е отговарял. Комплексът от тези обстоятелства потвърждава заключението на въззивния съд, че деянието на подсъдимия не отговаря на критериите за маловажност на случая. То не може да бъде определено и като малозначително, в какъвто смисъл се съдържа искане в касационната жалба. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 585 от 07.02.2020 г. на състав на Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 473/2019 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.