Р Е Ш Е Н И Е № 479 гр. София, 15.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА н. дело № 1694 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Ш. Д. за възобновяване на ВНОХД № 408/2012 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 195/18.07.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 59/07.02.2012 г. по НОХД № 4310/2011 г. на Варненския районен съд. С тази присъда подсъдимият Ш. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 7, вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че на 13.07.2011 г., в гр.В., направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на И. В. Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи он него причини, извършено е повторно и не представлява маловажен случай, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Осъденият Д., редовно призован за с. з.пред ВКС, не се явява. Служебният му защитник поддържа направеното искане за възобновяване, като представя и писмени бележки. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за основателно, предвид следните съображения: Преди всичко, доводите за ограничаване правото на защита на осъдения Д. поради разглеждане на делото без участието на преводач от албански език, който той единствено е владеел писмено и говоримо, не се споделят от ВКС. Писмените протоколи от с. з. информират точно обратното – изрични волеизявления на Д., че владее български език и материализиране на тази му възможност при участието в съдебното производство. Обстоятелството, че на два пъти делото е било отлагано за осигуряването на преводач, поискан от защитата, не променя заявеното от него и съдебните констатации в същата насока. Основателни обаче са възраженията за осъждане въз основа на фактически неясно обвинение, касаещо предмета на престъплението. Това важи не само с оглед липсата на посочена стойност, но и на самия предмет, който изобщо не е бил индивидуализиран в обвинителния акт. Единственото записано там е, че Д. е направил опит да отнеме движими вещи, като преди това е отразено, че е бръкнал в чатничката на св. Л.. Със свое разпореждане от 20.07.2011 г. съдията-докладчик е констатирал това, че обвинението не е било конкретизирано - не са били изброени вещите и каква е тяхната стойност. Това разпореждане обаче е било обжалвано от прокурора, като с Определение от 29.08.2011 г. по ЧНД № 1364/2011 г. Варненският окръжен съд го е отменил, позовавайки се на ТР № 36/03.04.1961 г. по н. д. № 16/1961 г. на ОСНК. В тази връзка е приел, че след като действията на Д. са били насочени към проникване в мъжката чантичка на св. Л., където предполагаемо се намират вещи, предмет на кражба, то при недовършеност на деянието не може да се прави извод за обекта на посегателството и неговата стойност. Това разрешение е неправилно и не се съчетава с конкретните данни по настоящото дело. В ТР № 36/1961 г. са обхванати хипотези, при които деецът е насочил действията си като проникване в помещение, бръкване в джоб и т. н. , за да отнеме вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, но те не са се оказали там или деецът не ги е намерил (вж. и т. 4 от Постановление на Пленум на ВС № 6/26.04.1071 г. по н. д. № 3/1971 г.). В случая, още на ДП св. Л. съвсем подробно е описал какви вещи е държал в чатничката си, в която се твърди, че Д. е бръкнал, поставяйки началото на изпълнителното деяние по отнемането. Поради това предметът на престъплението не е било невъзможно да бъде индивидуализиран и дори остойностен. Внасяйки обвинението само като опит за отнемане на движими вещи без те да са конкретизирани, като това е било възможно, защото такива е имало налице и те са били изброени от собственика им, вкл. за някои от тях е посочена и стойност, прокурорът съществено е ограничил правото на защита на подсъдимия Д., което правилно е било констатирано от съдията-докладчик по делото. Вследствие неправилната интерпретация на случая от Варненския окръжен съд обаче, производството е било продължено и е приключило с осъдителна присъда, потвърдена и от въззивната инстанция, с което процесуалните нарушения са задълбочени и понастоящем се явяват неотстраними от ВКС. За тяхното проправяне се изисква отмяна на съдебните актове и връщане на делото на прокурора за индивидуализиране на предмета на престъплението – конкретните вещи по вид и стойност, които са били обект на опита за престъпно отнемане. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 408/2012 г. на Варненския окръжен съд, като отменява постановеното по него въззивно решение № 195/18.07.2012 г. и потвърдената с него присъда № 59/07.02.2012 г. по НОХД № 4310/2011 г. на Варненския районен съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора при Варненската районна прокуратура. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.