Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 5296_15_dec_290gpc_53(2)zkir@Helio_tour_s Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 17.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 5296 /2015 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 651 от 16.12.2015 г. по касационната жалба на Перзула А. Ж. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 33 от 16.04.2015 г. по гражданско дело № 250 /2014 г Бургаски апелативен съд, г.о., в частта, с която искът с правно основание чл.53,ал.2 З. е отхвърлен за имот с площ 2410 кв.м.. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос: следва ли да се приеме, че реституционната процедура по чл.18ж.,ал.1 от ППЗСПЗЗ не е приключила, ако скицата е издадена (18 дни) след датата на решението на ПК за възстановяването на (собствеността върху) имота, по който е допуснато противоречие с посочените от жалбоподателя решение № 93 /07.06. 2013 по гр.д.№ 883 /2012, на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че липсата на скица по чл.18ж от ППЗСПЗЗ не обуславя нищожност на решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници, след като възстановеният имот може да бъде идентифициран по друг начин..Това е така, тъй като изискването за скица, която да бъде приложена към решението (независимо при коя редакция на чл.18ж.,ал.1 от ППЗСПЗЗ е издадено), не е самоцелно, а е предназначено да индивидуализира на място признатия за възстановяване имот. Ако е възможно имотът да бъде разпознат на място и без скица, а например посредством текстовата част на решението, или чрез удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, липсата на такава не се отразява на валидността на административния акт. Установено е и противоречие и с посоченото от жалбоподателя решение № 59 /16.06.2014 по гр.д. № 4359 /2013 г., на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в мотивите на което относно правилността на въззивното решение (след отговора на правния въпрос), но не в отговор на правен въпрос, е прието, че липсата на скица по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ не следва да се абсолютизира като изискване за действителност на органа на поземлената собственост; скицата е условие за индивидуализиране на имота, но същият е достатъчно индивидуализиран, ако в решението е посочен неговият номер по кадастрален план или номер по действащия към постановяване на решението устройствен план. Приетото в двете решения е в смисъл, че във визираните случаи липсата на скица не представлява пречка за действието на решението за възстановяване на собствеността и противоречието е с приетото в този смисъл. С противоречивото разрешаване с първото решение е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на частта от въззивното решение, с която искът е отхвърлен. Перзула А. Ж. е починала на 13.01.2016 г. в хода на касационното производство и съдът е конституирал като нейни правоприемници наследниците и по закон – С. З. Ж. и А. Зосимова В.. Ответникът в касационното производство [фирма] оспорва основателността на жалбата. По правния въпрос и на основание чл.291 ГПК настоящият съдебен състав споделя разрешението в двете посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК в първото от които, разрешението се съдържа в отговора на правен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК, по изложените в тях съображения. По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК: По съдържанието на въззивното решение: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд по искане на ответника, който се позовава на право на собственост, придобито преди постановените в полза на ищцата решения, е извършил косвен съдебен контрол върху реституционното решение на ОСЗГ, като е приел, че такъв съгласно ТР № 5 /14.01.2013 ОСГК е допустим в спор за собственост, след като липсва упражнен пряк съдебен контрол върху посоченото административно решение от 12.02.2004 г. (на ОСЗГ), а освен това и страна в спора не е държавата. В. съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.10а ЗСПЗЗ възстановяването на имота става в реални граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени. В случая ищцата не твърди такива. Към приложената към делото реституционна преписка не се съдържа стар картен материал по смисъла на чл.18б,ал.1 ППЗСПЗЗ, която да сочи на възможност да бъдат установени старите реални граници. В. съд е приел извода, че издаденото в полза на ищцата решение на ОСЗГ от 12.02.2004 г. не отговаря на изискванията на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ, тъй като е издадено след одобряване на картата на възстановената собственост (КВС) през 1998 г., затова то е такова по чл.18,б,,ал.3 ППЗСПЗЗ. Към момента на постановяването на решението на ОСЗГ липсва отразен в КВС имот и не е издадена скица на имота като част от реституционната преписка, издадената такава е с по-късна дата - 02.03.2014 г., а тя не отговаря на действащата КВС. Затова и процедурата по възстановяване в стари реални граници не е завършена. По доводите за неправилност на въззивното решение: С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че процедурата по възстановяване на собствеността по чл.18ж от ППЗСПЗЗ върху поземления имот в стари реални граници в полза на Перзула Ж. е завършена. Д., че не е допустим косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ от 12.02.2004 г. е неоснователен. Ответникът не е обвързан от съдебното решение от 09.01.2003 г. по иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на правото на собственост на ищцата, тъй като се легитимира като собственик от 1995 г. - преди земеделската реституция. И поради същия факт, тъй като ответникът не заявява свои права към момента на образуване на ТКЗС, а към 1995 г., той не може да противопоставя на ищцата възражение, че имотът не е точно индивидуализиран и не съвпада с притежавания отпреди обобществяването. Но ответникът може да противопостави на ищцата и е противопоставил възражението, че процесният имот не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесната част от имота, като част от по-голям имот с № 67800.54.4, е част от бившия къмпинг „Каваци”, която съгласно чл.10б ЗСПЗЗ не подлежи на възстановяване на бившите собственици, тъй като е била държавна собственост (по чл.10б,ал.5 ЗСПЗЗ), която е била предоставена за стопанисване и управление на праводателя на ответното дружество, видно от А. № 226 /1996 г., и по силата на чл.17а З. е станала негова собственост, впоследствие придобита о ответника. Видно от изложеното за мотивите към въззивното решение, въззивният съд не е разгледал това възражение, тъй като е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността в полза на ищцата в стари реални граници не е завършена. При противоположния извод на настоящата инстанция и с оглед правомощията и по чл.293 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разгледа по същество, като се разгледа възражението на ответника [фирма] – С.. По същество: Между страните е безспорно (твърди се от ищцата и от ответника), че процесната част от имот е попадала в къмпинг „Каваци”, заснета е като част от помощния кадастрален план на къмпинга, както и че къмпинг „Каваци” е построен преди 1986 г. Това се установява и от заключението на вещото лице по делото - че помощният кадастрален план за къмпинга е от 1986 година, върху него е отразен вече изграденият къмпинг. Това се установява и от становището на [фирма], поддържаща картата на възстановената собственост до ОСЗГ С. (л.92), изразено по искане на Перзула Ж. за отразяване на имота. Според заключението на СТЕ (л.118 по делото на първоинстанционния съд) процесният имот попада в къмпинг „Каваци”, в актуваните с А. № 226 /11.09.1996 г. общо 217.40 дка. Поземлен имот с идентификатор 67800.54.4 .е част от записаните с А. 217.40 дка.. За къмпинг „Каваци” има разрешение за строеж от 1986 г. (преди влизането в сила на ЗСПЗЗ). Върху процесния имот попадат изцяло или частично дървени бунгала. Според допълнителното заключението на СТЕ (л.41 по делото на въззивния съд) през 1986 г. „Б.”-Б. е възложил геодезическо заснемане на къмпинга, изготвен е кадастрален план, върху който през 1998 г. е изготвен комбиниран план за картата на възстановената собственост. в този план е определен имот за къмпинг „Каваци”, обозначен с № 275. В кадастралната карта имот № 275 е обозначен с идентификатор № 67800.54.4. Съгласно приложеното по делото съдебно решение от 09.01.2003 г. Перзула Ж. има право на възстановяване на собственост върху нива, от която 2.849 дка попадат в имот № 275, впоследствие площта е изчислена точно на 2409 кв.м. Видно от представения А. № 226 /11.09.1996 г. целият имот – терен от 217.40 дка, заедно със сгради, е предоставен за стопанисване и управление на [фирма]. Посоченото в А. № 226 основание за актуване е увеличаването на капитала на дружеството чрез включването в капитала на правото на собственост върху земята, извършено със съдебно решение от 28.02.1995 г. по ф.д. № 7410 /1991 г. на БОС, което също е представено по делото, заедно със заявлението на изпълнителния директор на [фирма] за увеличение на капитала на дружеството в резултат на оценка на земята въз основа на ПМС 179 и заповед № 24 /27.01.1995 г. от председателя на Комитета по туризъм към МС, които също са представени по делото. Цитираната заповед № 24 /27.01.1995 г. е издадена на основание чл.221,т.2 и чл.192 ТЗ и чл.10,ал.1 ПУПСДП, за увеличаването на капитала на дружеството в резултат на изпълнение на ПМС № 179 13.09.1991 г. и включване в капитала на правото на собственост върху земята. Представена е и оценката на земята от 2004 г. съгласно 179 ПМС – сметка 201 - 1, тя включва парцели и терени в [населено място] и др. парцели и терени. В терените в [населено място] са включени терени за къмпинг „Каваци” с площ 173 дка и 18 дка и др.. Представени са и справки за дълготрайните активи от 1994 г. и 1995 г. на дружеството, в които е включена земя. От заключение на съдебно-икономическа експертиза по делото (л.125) се установява, че теренът с площ 217.40 дка е включен в инвентарната книга на [фирма] като актив в капитала на дружеството с дата на придобиване 1995 г. въз основа на съдебно решение от 28.02.1995 г. по ф.д. 7410 /1991 г. на БОС В активите липсва имот с идентификатор 67800.54.4 (но този номер е по по-късната кадастрална карта - от 2007 г.). От обсъдените по-горе доказателства и заключения на СТЕ настоящият състав приема за установено, че къмпинг „Каваци” с терен от 217.40 дка и изградени върху него постройки и инфраструктура е бил завършен преди 1986 г. (защото тогава вече е бил заснет в помощния кадастрален план) и че процесният имот се намира в този терен с точно определено от вещото лице местоположение върху скици, неразделна част от заключенията, както и че къмпингът е съществувал към влизане в сила на ЗСПЗЗ и през 1995 г., когато ответникът твърди, че е бил предоставен за стопанисване и управление на [фирма]. Перзула Ж. е оспорила истинността на представените от [фирма] официални документи – А. № 226 /11.09.1996 г. и заповедта на председателя на Комитета по туризъм към МС, издадена 27.01.1995 г.. По нейно искане Министерство на икономиката и енергетиката е изпратило заверено копие от заповедта (л.68). Но въпреки, че съдът е указал на Перзула Ж., че документите са официални и че тя носи доказателствената тежест за направеното оспорване, тя не е доказала оспорването си, поради което следва да се приеме, че документите са истински. От тези документи съдът приема за установено, че земята върху която е изграден къмпинг „Каваци” с площ 217.40 дка е включена в капитала на [фирма], на когото е предоставена за стопанисване и управление. По силата на чл.17а З. (отм.) това имущество е предоставено в собственост на преобразуваното предприятие. С това е проведено мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. От това следва извод за неоснователността на иска и че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила нито списък за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да и бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 33 от 16.04.2015 г. по гражданско дело № 250 /2014 г Бургаски апелативен съд, г.о., в допуснатата до касационно обжалване част, с която искът с правно основание чл.53,ал.2 З. е отхвърлен за имот с площ 2410 кв.м.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2