5 Р Е Ш Е Н И Е № 305 София, 4 юли 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на шести юни две хиляди и единадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска ....................... и с участието на прокурора Красимира Колова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 1672/2011 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия Т. С. Н. против въззивно решение № 318/10 от 2.ХІІ.2010г. по внохд 474/2010г. на АС-София с доводи за всички касационни основания по съображения, че се касае до случайно деяние, че доказателствата са обсъждани и преценявани едностранчиво. Иска да се отмени решението и да бъде оправдан или след отмяната делото да се върне за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци не изразяват становище по жалбата. Прокурорът я намира за неоснователна и поддържа да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира: Подсъдимият Т. С. Н. е признат за виновен и осъден по чл. 123, ал.1 от НК във вр. с чл. 438, т.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп-транспорт, чл. 528, ал.1 от Наредба № 13 от 30.ХІІ.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, т.13 от Инструкция за безопасност и здраве при работа, експлоатация и ремонтна дейност на заетите в железопътния транспорт на [фирма] – София на 6(шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години за това, че на 25.VІІ.2008г. към 9:15ч. при маневра с подвижен железопътен състав в Перник, района на гара „Изток”, стрелка № 328, на територията на [фирма] – Перник, в качеството на локомотивен машинист в ЖП-цех в „Сигма ИС” – София причинил смъртта на Д.А.Я. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – предприел маневрата „купла” в нарушение на правилата за това; осъден е да заплати на Н.И.Я. 40000лв., а на А.Д.Я. и К.Д.К. по 20000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Същите доводи на жалбоподателя и защитата му са поддържани и пред въззивната инстанция. Обсъдени са внимателно и подробно са посочени основанията, поради които не са възприети. Изводите по фактите са логични и последователни, не противоречат на отделните обстоятелства и връзката помежду им. Направени са при точно спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, които имат значение за правилното решаване на делото. Не са наведени и поддържани конкретни оплаквания за нарушения, които да са ограничили процесуални права на подсъдимия, така че в случая не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от НПК. Приетото за установено по несъмнен начин от фактическа страна за допуснати нарушения на правилата за безопасно осъществяване на маневрата „купла” от страна на подсъдимия и пострадалия, изключва приложението на чл. 15 от НК – не се касае до случайно деяние. В случая подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди престъпния резултат при проведената в нарушение на правилата за безопасност маневра по прикачване на вагоните към локомотива по време на движението им. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК – при професионална непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Я., поради което и не е налице на нарушение на материалния закон. Правилен е и изводът, че приносът на пострадалия не изключва отговорността за подсъдимия като машинист. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Приложено е правилото по чл. 2, ал.2 НК, макар да няма позоваване на това от страна на въззивния съд, като наказанието е по по-благоприятния за дееца закон. По размер е към минимума на наказанието лишаване от свобода, липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание, а и по делото не се установяват основания за по-голямо снизхождение. Посоченият по-горе принос е отчетен и при определяне размера на обезщетението за вреди от престъплението със съответното значение. В гражданската част съдът констатира пропуск на апелативния съд да намали присъдената в полза на държавата държавна такса, след като размерът на присъдените обезщетения е коригиран чувствително. Пропускът е отстраним в производство по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК. По изложените съображения ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 318/10 от 2.ХІІ.2010г. по внохд 474/2010г. на АС-София. В производство по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК въззивният съд да се произнесе по дължимата държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: