3 Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 08 март 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 78 по описа за 2018 година. С решение № 483 от 07.11.2017 г. по внохд № 892/17 г. Софийският апелативен съд, сезиран с протест на прокурора, потвърдил присъдата на Софийския градски съд, постановена по нохд № 5172/16 г., с която подсъдимият А. И. Е. бил оправдан по предявеното му обвинение по чл.167, ал.2 от НК. Срещу въззивното решение е постъпил протест от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, с който се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, счита оспорения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Подсъдимият лично и защитата му изразяват становища за неоснователност на протеста. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. Най-напред трябва да се посочи, че в него са наведени данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като липсват такива самостоятелни относно заявената незаконосъобразност. Това указва, че основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е релевирано като последица на твърдяните от прокурора съществени нарушения на процесуални правила. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. От изложените в протеста данни, може да се обобщи, че е заявено недоволство от оценката на противоречивите доказателства, като се поддържа, че трябва да се даде вяра на тези, които произтичат от разпитите на група свидетели, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК. Идентични възражения са били поставени на вниманието на САС и те не са игнорирани, а анализирани внимателно и отхвърлени като неоснователни. Последното се обективира в мотивите на въззивното решение, където са изложени множество съображения по оценката на всички елементи на доказателствената съвкупност, в това число и тези на които е поставен акцент в протеста. Срещу тези съображения, в тяхната детайлност, фактически не се възразява. Отново е поставен акцент върху показанията, депозирани по реда на чл.223 от НПК. Към казаното от САС, ВКС намира за необходимо да каже отново, че показанията, снети по реда на чл.223 от НПК, подлежат на проверка и на плоскостта на противоречивите доказателства и на тях може да се откаже доверие, щом съдът е установил основания за това. А такива основания са установени от решаващия съд и на тях той е отделил значително място в мотивите на оспорения съдебен акт. Решението на съда при прочита на противоречивите доказателства не е формално, нито пък декларативно, а убедително защитено и ВКС не намира причини да не го сподели. Нещо повече, недоверието в показанията, дадени по реда на чл.223 от НПК не означава, че „индиректно” се приема, „че в досъдебната фаза са изготвени и използвани официални документи с невярно съдържание”. Вече стана дума за това, че НПК не изключва проверката на коментираните показания, а оттук и различната им, от тази на органите на досъдебното производство, оценка. Възраженията, насочени срещу дейността на първостепенния съд, се оставят без коментар, защото те имат за свой адресат въззивния съд, а и са получили отговор от него, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Обвързано като последица на първо коментираното основание, то при изложеното по-горе, очевидно не е налице незаконосъобразност. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, не разкриващи признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, подсъдимият правилно е бил оправдан по възведеното му обвинение. Водим от горното, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 483 от 07.11.2017 г., постановено по внохд № 892/17 г. на Софийският апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.