3 Р Е Ш Е Н И Е № 175 София, 16.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2194/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 414 от 25.06.2015 г е допуснато касационно обжалване на решение № 179 от 30.10.2014 г. по гр.д.№ 350/ 2014 г. на Видински окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС по чл.290 ГПК. В касационната жалба на Ц. Д. Д. и В. Д. Г. се поддържа, че решението на окръжния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намират за неправилен извода на съда, че тяхната баба Й. В. П. не е била в брак с общия наследодател на страните Т. М. П., както и че сключването на брака можело да се установи само с надлежните официални документи. Ответницата Ф. П. К. оспорва касационната жалба като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за делба на наследствените имоти, останали от Т. М. П., както и за това дали същият е бил в брак с Й. В. П., чиито наследници са ищците по делото. Установено е, че Й. В. П. е втора съпруга на Т. М. П., като двамата имат общ син П. Т. М., а негов наследник е ответницата по делото. За установяване наличието на брак между двамата наследодатели са представени косвени писмени доказателства, както и е поискано да се разпитат свидетели. Писмените доказателства, които сочат наличието на брак, са актът за раждане на П. Т., в който е посочено че той е роден като „законно дете” / в смисъл като дете, родено в брак/ на 26 октомври 1925 г. от родители Т. М. и „съпругата” му Й. Т., удостоверенията за смъртта на Т. М. с посочено семейно положение „ женен”, а в това на Й. В. П., която е починала по-късно- „вдовица”. От [община] е издадено удостоверение, че в наличните регистри по гражданско състояние на [населено място] за годините 1908- 1925 г. няма данни за сключване на граждански брак между Т. М. и Й. В. П.. Според писмо от архиерейския наместник на Б. в архивите на църквата „Св.Пророк И.” [населено място] и в архиерейското наместничество в Б. няма данни и регистър за сключени бракове в периода 1921-1925 г. Такъв регистър е съществувал, но към днешна дата не е запазен. Ищците са направили искане за допускане на двама свидетели, което първоначално е уважено /с.з.на 16.12.2013 г./ но след това е отхвърлено по съображения, извлечени от разпоредбите на чл.165 , ал.1 във вр.с чл.164, ал.1, т. 3 ГПК. В заключение съдът е приел, че наследодателят Т. М. и Й. В. не са били в брак, поради което признал за единствен наследник на Т. М. само ответницата Ф. П. К. и отхвърлил иска за делба. В р.№ 460/ 15.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 912/2011 г. на ВКС, IV г.о., представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че когато съществуването на брачната връзка има значение за делбата, този спор следва да се реши в рамките на същото производство. В него сключването и съществуването на брака следва да се доказва на общо основание, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилата за допустимите в конкретния случай доказателствени средства. Това важи и в случаите, когато съставеният акт за граждански брак или акт за женитба е бил изгубен или унищожен, като ако това е станало не по вина на страната, която се домогва да докаже сключването на брака, то съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК в този случаи биха били допустими и свидетелски показания. В настоящия случай се твърди бракът между Т. М. и Й. В. П. да е сключен около 1925 година. В този период валиден е само религиозният брак, за който е характерно, че се счита сключен с извършването на съответния религиозен обряд, а този факт се удостоверява със съставяне на акт за женитба по чл.153 от Закона за лицата- обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г. / отм./ От представеното писмо АО-1100-6/ 18.03.2014 г. на Община [населено място] и писмо от Архиерейския наместник от 18.03.2014 г. се установява, че е съществувал регистър за сключените църковни бракове за периода 1921-25 г., но същият не е запазен. С оглед на тези данни и цитираната практика на ВКС следва да се приеме, че след като по делото е имало данни, че църковните регистри за сключените бракове не са запазени и очевидно това не е станало по вина на касаторите, първоинстанционният съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по чл.165, ал.1 ГПК, като е отказал да събере поисканите гласни доказателства за твърдяния факт- наличието на брак между Т. М. и Й. В. П.. Нарушението не е отстранено и от въззивната инстанция, въпреки изложените в тази насока оплаквания във въззивната жалба. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане със събиране на свидетелски показания, които да се преценят в съвкупност и с косвените писмени доказателства, съдържащи данни за наличието на брак между общия наследодател и Й. В.. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 179 от 30.10.2014 г. по гр.д.№ 350/ 2014 г. на Видински окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: