9 Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр. София, 02.02.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4984 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. М. против решение № 734/16.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 710/2014 г. от 8-ми състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Касационното обжалване е допуснато с определение №1194/27.10.2014 г., като касационното обжалване е допуснато въз основа на обстоятелството, че по делото липсва данни социалния работник, изготвил социалния доклад да е посетил дома на майката и данни за условията, битови и социални, при които тя ще отглежда и възпитава детето Т., които обстоятелства, заедно с изложените твърдения на касатора в касационната жалба, са довели настоящия състав до извод за допустимост на касационното обжалване, предвид необходимостта от защита интереса на детето, водещ при предявения иск за определяне на това, кой от двамата родители да упражнява родителските права по отношение на родени от брака деца. В тази насока, състава на ВКС приема, че следва да следи служебно за интереса на децата, поради което приема, че на това основание касационното основание е допустимо. С обжалваното решение, съдът е приел за основателен иска за прекратяване на брака, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройване на брака има и съпруга-въззивник, но поради необжалването от страна на другата страна на първоинстанционното решение и забраната за влошаването на положението на жалбоподателя не е променил решението на районния съд в тази част. Съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Т. следва да се предоставят на майката, а на непълнолетното дете – на бащата, като е определил режим на лични контакти на родителите с децата. Въззивния съд е приел, че извършените от бащата брачни нарушения не го характеризират като подходящ за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете от женски пол, което живее при бащата в семейното жилище където е било отглеждано до сега. Съдът е отчел, че детето е ученичка в І клас, като от свидетелските показания е приел, че при отсъствието на бащата в дома му, за нея се грижи неговата майка, като бащата продължава да работи в семейния магазин и да осигурява материалната издръжка на децата, а за обгрижването им, свързано с лична и битова хигиена, приготвяне на храна и пр., се грижи баба им. Установено, според въззивния съд по делото е, че по – голямото дете е ученик в Х клас в [населено място] и през седмицата живее при леля си по бащина линия в [населено място], а в събота и неделя се прибира в семейното жилище при бащата, с когото поддържа емоционална връзка и взаимоотношения по-близки с бащата и неговите близки. По изложените съображения, въззивния съд е приел, с оглед възрастта и пола на детето Т., че подходящ да упражнява родителските права по отношение на нея родител е майката. Основния мотив за това, според съда е, че липсва основание нуждаещото се от непосредствени родителски грижи за отглеждането и възпитанието му момиче, да бъде лишено от същите, предоставени с готовност от неговата майка, както и че родителите на децата не следва да конкурират за грижите за тях с по – далечните родственици – баба и дядо на децата и че липсва законова причина, поради която 8-годишното дете от женски пол да бъде лишено от непосредствени майчини грижи и обич. Съдът е отчел и социалния доклад, изготвен след анкетиране на социалните работници, и от обясненията на представляващия Дирекция „СП” – [населено място] , от който е приел за установено, че малолетното дете – Т., има нужда от майчини грижи и, въпреки агресивното отношение и поведението на бащата към майката, то е силно привързано към нея. При разглеждането на делото от настоящата съдебна инстанция, страните по делото са представили, в т.ч. и в открито съдебно заседание множество писмени доказателства, което не следва да бъдат ценени и обсъждани в производството, доколкото пред касационния съд, в хипотезата на първо касационно обжалване, е недопустимо събирането на доказателства. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. По делото липсва социален доклад, който да отразява релевантните за определяне на родителските права за упражняване по отношение на малолетното дете Т., които факти следва да се отразят в социалния доклад, както и да се преценят наред с останалите събрани по делото доказателства. Налице са данни, че майката е напуснала жилището на своите родители, което жилище е посочено в социалния доклад като жилище, в което ще живее евентуално и малолетното дете Т.. В социалния доклад липсват данни относно доходите на майката, респ. други материални средства с които тя да издържа себе си и малолетното дете. Налице са данни по делото, въз основа на които следва да се приеме, че след напускането на жилището на своите родители, майката е заживяла на съпружески начала с друг мъж. Тези обстоятелства следва да се преценят от настоящия съд при обосновката на решението относно това, кой следва да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете на страните по делото. Липсата на социален доклад относно обстоятелствата, посочени по-горе не е процесуална пречка настоящия съдебен състав на ВКС да се произнесе по съществото на спора, доколкото водещо при подобни спорове е интереса на детето, като обстоятелството, че майката не е положила достатъчно усилия в процеса пред двете съдебни инстанции, да посочи местожителството си и доходите на социалния работник, изготвящ социалния доклад, е факт, който води до извод, че тя сама се е поставила в положение, от което не следва да черпи процесуални права, както и факт, който е от значение за определянето и преценка на фактите, които са от значение за нейния родителски капацитет. Липсата на социален доклад в горния смисъл, отразяващ битовите и финансовите условия, с които разполага майката за отглеждането на детето, не е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. В тази насока е и задължителната съдебна практика, отразена в решение № 537/2012 г. по гр.д.№214/2012 г. на ІV гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето; дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случаите, когато съдът е уведомил дирекция "Социално подпомагане" за образуваното дело, по което се засягат права или интереси на детето, по съответния ред, той е спазил задължителната по закона процедура с оглед запазване интересите на детето. Получаването на съобщението от страна на ДСП създава необходимата предпоставка държавният орган да осъществи специфичните си функции по закрила на детето. Съдът не е оправомощен да изисква присъствието на представител на ДСП в съдебно заседание, нито пък заместващия становището му доклад, поради което няма пречка при неизпращане на представител от страна на ДСП или непредставяне на доклад съдът, като съобрази дали са предприети съответните мерки с оглед защитата на интереса на детето, да приеме делото за изяснено от фактическа страна. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на дете на страните по делото, следва да се преценят следните факти, на базата на интереса на детето, което е водещ критерий: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др. от значение за преценка интереса на детето. В случая, безспорно е установено по делото, че от раждането си, до настоящия момент, малолетното дете Т. живее в дома на бащата, като грижи по неговото възпитание и отглеждане, наред с бащата, полагат и неговите родители. Установено е, че детето е ученик в [населено място], живее заедно с бащата, бащата разполага с постоянни доходи, като притежава собствен магазин в [населено място], битовите условия в къщата, която обитава заедно със своите родители са добри и съответни на нуждите както на бащата, така и на децата. Установено е, че детето е привързано към бащата и към майката. От друга страна, майката е живее в условията на фактическо съжителство с друг мъж, по отношение на когото липсват събрани данни по надлежния процесуален ред относно неговите морални качества, като този факт е от значение, доколкото при евентуално предоставяне на родителските права за упражняване на майката, детето ще следва да живее заедно с непознат за него човек, в неговия дом и при непознати и нови условия за живот. Тези обстоятелства, преценени с оглед интереса на детето, водят до извод, че евентуална промяна на установеното местоживеене и начин на живот на детето не са в негов интерес, напротив, същите биха довели до емоционални проблеми, свързани с горните обстоятелства – промяна на дома, на средата, съжителство с непознат човек, за когото липсват данни по отношение неговия морален облик. Тези изводи, както и липсата на данни за финансовите възможности на майката да се грижи и издържа малолетното дете, данни за постоянна месторабота с осигурени постоянни доходи също водят до извод, че предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете на майката няма да е в негов интерес. При това положение, с оглед пола на детето и необходимостта от контакти с майката, следва да се определи режим на лични контакти с майката, който в достатъчна степен да гарантира запазване и поддържане на връзката между детето и неговата майка. От друга страна обаче, липсата на данни за битовите условия в дома, който обитава майката, както и относно мъжа, с който съжителства, възрастта на детето и неговия пол, водят настоящия състав до извод, че личните контакти следва да се ограничат /поне на тази възраст/ и да се осъществяват в дома на бащата, където живее детето, без преспиване в жилището на майката, като за сметка на това се разширят във времево отношение. Тези обстоятелства водят съда до извод, че режима на лични отношения на майката Й. В. М. с детето Т. И. А. следва да е следният: всяка седмица – събота и неделя, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, като режима следва да се осъществява в [населено място] и в дома на бащата И. М., както и за Коледните и В. празници също за времето от 10,00 до 18,00 часа, както и в деня на личния празник на детето и след него, при същите условия. По отношение на дължимата издръжка, съдът приема, че доколкото липсват данни за финансовите възможности на майката, но от друга страна същата е в работоспособна възраст и е в състояние да реализира доходи от трудова дейност, следва да се определи издръжка в размер на 100 лева, която майката да заплаща на бащата за нуждите по отглеждането и възпитанието на детето, от общия размер на издръжката, определен от настоящия състав на 180 лева, като по-големия размер от 100 лева, определен за майката се налага от обстоятелството, че бащата ще полага грижите по отглеждането и възпитанието на детето. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, както и на изхода на спора по бракоразводното дело, в частност определената от съда вина за разстройването на брака между страните и становището на ответника по този въпрос, даден с отговора на исковата молба, както и липсата на оспорване от страна на ищцата по делото за направеното искане от ответника за предоставяне родителските права по отношение на детето А. на бащата, от общо сторените от ответника – касатора разноски за цялото производство в размер на 1575 /в т.ч. възнаграждение за един адвокат/, следва съразмерно на основателността на претенциите му и с оглед становището по част от предявените искове на другата страна в процеса, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му се присъди сумата от 1000 лева. Предвид изложеното е на основание чл.293 ГПК, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 734/16.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 710/2014 г. от 8-ми състав на Окръжен съд – Варна в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на предоставяне за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Т. И. А., режима на лични отношения с бащата, както и размера на издръжката от бащата по отношение на малолетното дете Т. А., като вместо него постановява: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Т. И. А. ЕГН [ЕГН] на бащата И. А. М. ЕГН [ЕГН]. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Й. В. М. с детето Т. И. А. както следва: всяка седмица – събота и неделя, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, като режима следва да се осъществява в [населено място] и в дома на бащата И. М., както и за Коледните и В. празници също за времето от 10,00 до 18,00 часа, както и в деня на личния празник на детето и след него, при същите условия. ОСЪЖДА майката Й. В. М. ЕГН [ЕГН] да заплаща месечна издръжка в полза на детето Т. И. А. ЕГН [ЕГН], чрез неговия баща И. А. М. ЕГН [ЕГН] в размер на 100 лева, считано от 30.09.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, платима от първо до десето число на месеца, за който се дължи. ОСЪЖДА Й. В. М. ЕГН [ЕГН] да заплати държавна такса за присъдената издръжка в размер на 144 лева, а в полза на И. А. М. ЕГН [ЕГН] сумата 1000 лева, на основание чл.78 ГПК. В останалата част, решението е влязло в сила, като необжалвано. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.