Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 05.09. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 23.04.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1244/2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. М. П. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1386/ 20.07.2011 год., по гр.д.№ 1524/2011 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1198 от 03.07.2011 год., по гр.д.№ 9395/2009 год. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал.1 КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19. 02. 2007 год. пътно - транспортно произшествие за разликата от 13 500 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна ЗК [фирма], гр.София, чрез процесуалния си представител ю.к. Цв.В. е заявила становище, с което е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. С определение № 25 от 21.01.2013 год., постановено по горепосоченото дело, настоящият състав на ВКС,ТК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1386/ 20.07.2011 год., по гр.д.№ 1524/2011 год. в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд № 1198 от 03.07.2011 год., по гр.д.№ 9395/2009 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. М. П. пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК”Л. И.” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно- транспортно произшествие на 19.02.2007 год. за разликата над 13 500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени на пострадалия при пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ППВС № 4/68 год.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, споделил изцяло съжденията на СГС, по отношение наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното АД, като застраховател и водача на л.а. «Фолксваген Голф» с ДК [рег.номер на МПС] - К. Й. М. , обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент, характера и тежестта на телесните увреждания на ищеца, както и периода на търпяните от него болки и страдания, по- интензивни през първите 30 дни, е препратил, по реда на чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.Въз основа на така приетите за установи по делото факти е изградил краен правен извод, че определанта от СГС сума от 15 000 лв., в случая се явява справедливо обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД. Като основано на закона и доказателствения материал по делото, предвид данните от заключението на изслушаната автотехническа експертиза и законовото правило на чл.25 ЗДвП, задължаващо водачите на моторни- превозни средства, при извършване на маневра да се убедят, че няма опасност за другите участници в движението, което ищецът, като водач на л.а. «Опел Вектра» с ДК № СО 02-70 МА не е съобразил, Софийски апелативен съд е споделил и приетата от първостепенния съд основателност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на последния, но е определи съотношение в размер на 1/10, а не 1/ 2, както е счел първостепенният съд. С оглед тази разлика в степента на съпричиняване на вредоносния резултат решаващата инстанция е приела, че на ищеца за претърпените неимуществени вреди, при справедливо определно от СГС обезщетение в общ размер от 15 000 лв., следва да бъде присъдена допълнително сума в размер на 6 000 лв.. За разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв. исковата претенция е отхвърлена, като неоснователна и оглед изхода на делото във въззиваната инстаниця на ответното АД , на осн. цл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК е присъдено юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 290 лв.. Обжалваното въззивно решение, в отхвърлителната му част - за разликата от 13 500 до 20 000 лв., е неправилно. При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за репариране на причинените му от процесното ПТП морални вреди, произтичащи от нанесеното му травматично увреждане Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 год., според които понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване и характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и психологически последици за увредения, вкл. козметични дефекти и свързаните с тях ежедневни неудобства, които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност. В случая именно тази преценка на състава на Софийски апелативен съд е незаконосъобразна, тъй като не е отчетена в пълнота, с оглед доказателствения материал по делото, травмата на ищеца, която не анатомично възстановена и трайно създаденото от нея известно ограничаване на движенията за вдигане на ръката над ниво на раменния пояс, което е абсурдно да се счете, че е без значение за ежедневния живот на пострадалия, на възраст под 50 години, към момента на настъпване на непозволеното увреждане. Поради гореизложено настоящият съдебен състав намира, че справедливо по см. на чл.52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетението в общ размер от 20 000 лв., определено към датата на ПТП - 19. 02. 2007 год.. Така определената, за възмездяване неимуществените вреди на пострадалия, сума следва да бъде намалена с приетата от въззивната инстанция степен на съпричиняване на вредата от 1/10 , която настоящият съдебен счита за съобразена със закона- чл.51, ал.2 ЗЗД и доказателствения материал по делото. Следователно обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата от 20 000 лв. и сумата от 4 500 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ да бъде допълнително присъдена на ищеца - Р. М. П.. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени и деловодните разноски за касационното производство, в размера, в който са доказани- 30.00 лв., платена за производството по чл.288 ГПК държавна такса. На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът ЗК [фирма] , [населено място] следва да заплати в полза на ВКС дължимата държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 90.00 лв. /деветдесет лева/. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1, пр.2, във вр. с ал.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1386/ 20. 07.2011 год., по гр.д.№ 1524/2011 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1198 от 03.07.2011 год., по гр.д.№ 9395/2009 год. за отхвърляне, като неоснователна, предявената от Р. М. П. от [населено място] пряка искова претенция срещу ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19. 02. 2007 год. пътно - транспортно произшествие за разликата над 13 500 лв. до размера на 20 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на Р. М. П. от [населено място] допълнително сумата 4 500 лева / четири хиляди и петстотин лева /, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на получено травматично увреждание от настъпило на 19.02. 2007 год. пътно - транспортно произшествие, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 19.02.2007 год. до окончателното и изплащане, и деловодни разноски за настоящото производство в размер на 30.00 лв./ тридесет лева/. ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 90.00 лв./ деветдесет лева/. В ОСТАНАЛАТА част оставя в сила въззивното решение на Софийски апелатиевн съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: