Р Е Ш Е Н И Е № 150 С. 21.06.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова и прокурор С. за Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1177 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Б. Д. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 2377 от 1.12.2015г. по в.гр.д. № 2024/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1781 от 16.03.2015г. по гр.д.№ 6188/2014г. на Софийски градски съд, като му е присъдена, на основание чл.2 ал.1 т.3 от З., сумата от 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за извършено деяние по чл.195 ал.2, вр.с ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.63 ал.2 т.2 НК по прекратено сл.д.№ 559/1997г., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2014г. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск до пълния му размер от 27 000лв., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2014г. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и желае да бъде уважена. Изразява становище, че определения от въззивния съд размер на обезщетение е изключително занижен, тъй като не отчита характера и интензитета на претърпените болки и страдания. Претендира определяне, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, на адвокатски хонорар. Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства, включително и факта, че наказателното производство е било прекратено още през 2006г., след което лицето не е имало качеството на обвиняем. В тази връзка счита, че не е налице противоречие с посочената задължителна съдебна практика, в която е обсъждана различна по последици хипотеза на спиране /а не на прекратяване/ на наказателното производство. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Срещу настоящият касатор е повдигнато обвинение през 1997г. Впоследствие - неговото сл.д.№ 559/1997г. е обединено с още девет дознания на други три лица за извършени през 1996г. кражби на значителна стойност на територията на [населено място]. През периода 25.03.1998г. – 12.09.2005г. делото многократно е връщано за допълнително разследване, като е прекратено с постановление от 20.03.2006г. Това постановление е обжалвано през 2013г. Независимо от продължителния изминал период, съдът е счел обжалването за допустимо, поради липса на данни за съобщаването му на засегнатото лице. С определение от 11.01.2014г. е потвърдил прекратяването, чието правно основание е изменил, приемайки че коректното е, че деянието не е извършено от лицето. В. съд е определил обезщетение в размер на 1 000лв. за производство продължило около 17 години, като е акцентирал на леката наложената мярка за неотклонение - „парична гаранция”, че през този период лицето е било осъждано три пъти за други деяния и че причинените вреди, изразяващи се в „негативни душевни преживявания, нервност и раздразнителност”, не са с голям интензитет, тъй като от тези години, в продължение на осем, не са извършвани следствени действия, а през останалия период - обвиняемият е бил разпитван само веднъж. С определение № 359 от 5.04.2016г., ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос, по който е констатирано противоречие с постановено по чл.290 ГПК решение № 532 от 24.06.2010г. по гр.д. № 1650/09г. на ІІІ г.о. и ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС : Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се вземе пред вид периода от време, през който е било налице незаконосъобразно повдигнато обвинение, но не са извършвани процесуално-следствени действия с обвиняемия? По така поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира следното : Съгласно чл.4 от З. държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Затова при определяне на размера на обезщетението по чл.2 т.3 З. /за вреди в резултат на прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето/ следва да се вземе пред вид целия период от време, през който образуваното наказателно производство е било висящо /включително периода на спиране/. Определяща е датата не на постановяване на акта, с който е прекратено наказателното производство по делото, а датата на влизане в сила на същия. Липсата на конкретно извършвани следствени действия – за определен период от време – в рамките на висящото наказателно производство, сама по себе си, не е обстоятелство, изключващо причиняването на вреди. Това е така, защото съгласно установената съдебна практика – фактът, който е достатъчен за да инициира, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство е незаконното обвинение, а не е конкретно предприетите в хода му процесуално - следствени действия /вж. решение № 427 от 16.06.2010г. по гр.д. № 273/09г. на ІІІ г.о./ Видът и броя на последните са от значение, но се отчитат от съда при цялостната му преценка за определяне крайния размер на дължимото обезщетение. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания /вж. решение № 18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г. на ІV г.о./ Наличието им се презумира от повдигане на незаконното обвинение и през целия период на висящност на наказателното производство. Неспазването на разумния срок на продължителност на същото винаги увеличава вредните последици, като степента на увеличение е въпрос на преценка от страна на съда, с оглед конкретно установените по делото факти и обстоятелства /вж. решение № 532 от 24.06.2010г. по гр.д. № 1650/09г. на ІІІ г.о./ Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивен акт, че сума в размер от 1 000лв. е достатъчна, за да обезщети причинените неимуществени вреди на лице, обвинено за извършено престъпление по чл.195 ал.2, вр.с ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.63 ал.2 т.2 НК, в хода на наказателно производство, което е прекратено /с влязъл в сила акт/ 16 години и 7 месеца след образуването му. Независимо, че през този период лицето е било осъждано три пъти за други деяния/държане на наркотични вещества и за два грабежа/, а през 2012г. срещу него е постановена оправдателна присъда за хулиганство, независимо, че по настоящето обвинение му е била наложена най - леката мярка за неотклонение и че предприетите процесуално - следствени действия не са се отличавали с голям обем и интензитет, прекомерната продължителност на производството, за която няма данни да е наложена от обективни обстоятелства, налага определяне на по-висок размер на обезщетение, справедливия размер на който, според настоящия състав възлиза на 6 000лв., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2014г. С оглед изхода от делото, направеното искане и на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.9 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в пола на пълномощника на касатора следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 600лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2377 от 1.12.2015г. по в.гр.д. № 2024/2015г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 1781 от 16.03.2015г. по гр.д.№ 6188/2014г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от З. за разликата над 1 000лв. до 6 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Б. Д. ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване: [населено място] [улица] ет.2 офис 3 освен вече присъдените 1 000лв., още 5 000лв. /пет хиляди/ лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за извършено деяние по чл.195 ал.2, вр.с ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.63 ал.2 т.2 НК по прекратено сл.д.№ 559/1997г., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2014г. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 2377 от 1.12.2015г. по в.гр.д. № 2024/2015г. на Софийски апелативен съд в останалата част. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Т. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размера на 600лв./шестстотин лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.