Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София, 13.11.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 461 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационните жалби на Р. Д. М., чрез адв. Н. Г. и М. А. П., чрез адв. М. Т., против въззивното решение от 29.02.2012 год. по гр. д. № 12940/2011 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.07.2011 год. по гр. д. № 24699/2010 год. на Софийския районен съд в частта му, с която първият от тях е осъден да предаде на М. у., [населено място] владението върху недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], [улица], ет. 1 с площ 35.62 кв. м., при описаните граници, заедно с избено помещение с площ 5.03 кв. м. и 2/30 ид. ч. от общите части на сградата заедно с правото на строеж върху държавна земя. Касаторът Р. М. поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения относно поддържаните от него възражения срещу предявения ревандикационен иск с искане за отмяна на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Касаторката М. П. поддържа в жалбата си оплакване за нарушаване на съществени процесуални правила при конституиране на страните във въззивното производство, довело до нарушаване на правото й на участие и защита в него с молба за отмяната му. Ответникът по жалбите и ищец в производството – М. у. – [населено място] ги оспорва като неоснователни. Претендира заплащане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и по двете касационни жалби с определение № 428 от 19.07.2012 год. По жалбата на М. П. е прието, с оглед служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по процесуалноправния въпрос за конституиране във въззивното производство на неподалия въззивна жалба ответник, образувано по жалбата на друг ответник, с оглед осигуряване на възможността му да се присъедини към нея, съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК. Прието е от настоящият състав, че този въпрос обуславя допустимостта на постановеното въззивно решение при неправилно конституиране на страните във въззивното производство в зависимост от качеството им на другари в процеса. По жалбата на Р. М. обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед произнасянето по процесуалноправния въпрос за недопустимост на възражението му за нищожност на завещанието поради липса на дата в него с оглед приетото от въззивния съд, че то е преклудирано по приключилото друго дело между страните по иск за унищожаемост на завещанието поради липса на способност на завещателката да завещава, т. е. въпросът е за СПН на съдебното решение по иска за унищожаване и по-конкретно – дали тя обхваща и преюдициалния въпрос за действителността на завещанието. Прието е от настоящият състав, че произнасянето по него в обжалваното решение е в противоречие с т. 18 от ТР № 1/2001 год., в което е прието, че мотивите на решението не подлежат на самостоятелно обжалване, изхождайки от разбирането, че по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорното право. По първия процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: Правото на въззивно обжалване на първоинстанционното решение е процесуално право на защита на страната, като упражняването му зависи от нейната воля. С оглед диспозитивното начало в процеса защитата пред въззивния съд се осъществява при надлежното му сезиране и в рамките на очертания в жалбата предмет, съгласно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК. Възможно е, както е в случая, само един от ответниците по иска да подаде въззивна жалба против първоинстанционното решение, и това зависи единствено от тяхната воля. ГПК в редица разпоредби – чл. 261, т. 1, чл. 263, чл. 268 регламентира съдържанието на въззивната жалба, с оглед нейната редовност и правомощията на съда по движението й, като в чл. 261, ал. 1 ГПК изрично е регламентирано представяне на препис от жалбата и приложенията към нея според броя на лицата, които участвуват в делото като насрещна страна. Последната разполага и с възможността да подаде насрещна въззивна жалба. Съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник по посочения във второто изречение на същата разпоредба начин. Съпоставяйки тази разпоредба с чл. 268, ал. 1 ГПК, регламентиращ разглеждането на жалбата в открито заседание с призоваване на страните, се налага изводът, че следва да се призоват и необжалвалите другари на въззивника, с които той е на една от страните по делото – ищци или ответници, без значение дали са необходими или обикновени другари. За необжалвалите необходими другари са налице изрични разпоредби за конституирането им във въззивното производство и при отмяната на решението и по отношение на тях – чл. 265, ал. 2 и чл. 271, ал. 3 ГПК, поради което за обикновените другари следва обратния извод – това не е задължително с оглед характера на връзката между тях. Следователно, необходимите другари въззивният съд служебно следва да ги конституира като страна, което не е така относно обикновените другари. Последните обаче могат да се присъединят към подадената жалба по начина и в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК, което предпоставя съобщаването им от съда за образуваното производство, за да се гарантира правото им да бъдат конституирани като страна при желание да се присъединят към въззивната жалба. В този смисъл са и разясненията в т. 2 на ТР № 1/2001 год., които следва да се прилагат и при действието на новия ГПК, за спазване на горните процесуални правила с оглед гарантиране правото на страната на защита във въззивното производство. При този отговор на поставения въпрос следва изводът, че въззивният съд е процедирал в нарушение на съществени процесуални правила – не е съобщил на необжалвалия другар на въззивника Р. М. – М. П. за подадената от него въззивна жалба, нито я е призовал за откритото заседание, в което най-късно същата има право да се присъедини към подадената жалба, съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК. Констатацията на въззивния съд в разпореждането му от 20.10.2012 год. относно характера на другарството между двамата ответници е правилна, но тази относно влизане в сила на първоинстанционното решение спрямо необжалвалия другар е направена в нарушение на процесуалното правило за правото му на защита пред въззивния съд чрез присъединяване към подадената жалба. При липса на данни по делото тази страна да е уведомена за подадената жалба и при липса на призоваването й в откритото заседание това процесуално право на М. П. е нарушено. Правилното конституиране на страните в производството е предпоставка за правилността на решението, поради което и при констатираното съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд по отношение на необжалвалия другар на ответника, постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за конституиране на страните, съгласно изложените по-горе съображения. По втория процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване – включва ли се в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иск за унищожаване на завещанието и възражението за неговата нищожност, настоящият състав на ВКС приема следното: Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение в своя предметен обхват включва разрешеното спорно материално право, представляващо предметът на делото. В разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК са очертани обективните предели на силата на пресъдено нещо – решението влиза в сила само за същото искане и на същото основание, а в ал. 4 са посочени изключенията от този принцип – разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане, каквото изключение не е налице в настоящият случай. Следователно разрешените преюдициални правоотношения, обуславящи решаването на спора в една или друга степен, не могат да се обхванат от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, тъй като те не са били предмет на делото, по тях не е търсена, нито дадена съответната защита от съда. В този смисъл са разясненията в т. 18 на ТР № 1/2001 год. на ВКС относно необжалваемостта на мотивите на решението, с която задължителна съдебна практика обжалваното въззивно решение не е съобразено по въпроса за недопустимостта на възражението на ответника за нищожност на завещанието, на основание чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН. Съдът е приел направеното в защита срещу предявения ревандикационен иск възражение за нищожност на завещанието на горното основание за процесуално недопустимо поради влязлото в сила решение по предходно дело между същите страни с предмет унищожаване на това завещание на основание чл. 43, ал. 1, б. „”а” ЗН с мотива, че самият ответник е предявил иск за унищожаемост, който логически е предпоставен от признанието за наличие на едно действително завещание. Изводът е неправилен, тъй като основанията за нищожност и унищожаемост на завещанието са различни и макар да е прието със сила на пресъдено нещо, че завещанието не е унищожаемо на предявеното в предходното производство основание, което е било предметът на този спор, това не означава, че със същата сила на пресъдено нещо е прието, че завещанието е действително, защото такъв спор не е разглеждан – нито е поддържано такова твърдение от ищеца по това дело, нито е търсена такава защита. Макар и по принцип правилното разбиране, че само действително завещание може да подлежи на унищожаване, то при липсата на предявен и решен с влязлото в сила решение спор относно нищожността му на основанието, предмет на настоящето възражение, изводът за недопустимостта на последното е неправилен. След връщане на делото за ново разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по поддържаното възражение на ответника по същество. С оглед горните съображения по правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, и с оглед приетото допуснато съществено нарушение на разпоредбите за конституиране на страните във въззивното производство, налагащо извършването на съдопроизводствени действия от този етап на въззивното производство, и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 29.02.2012 год. по гр. д. № 12940/2011 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: