Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 03.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №439 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. А. А. от [населено място], общ.И., против решение от 06.12.2010г., постановено по в.гр.д. №383/2010г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение от 28.06.2010г. по гр.д.№237/2009г. на Районен съд-Исперих за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №1057 от 29.09.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса: дали при действието на новия Граждански процесуален кодекс обстоятелството, че прехвърлителят има непогасени публични задължения, които не се отнасят за конкретния имот по договора, се преценява от съда при постановяване на съдебния акт. По този въпрос съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. Настоящият касационен състав намира, че и при действието на новия Граждански процесуален кодекс незаплатените публични задължения на ищеца не са основание за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде препис от решението, с което този иск се уважава - чл.364, ал.1 ГПК. Подобна е уредбата и при прехвърляне на собствеността по нотариален ред. В случай, че не са заплатени данъците за недвижимия имот, нотариусът изповядва продажбата, ако собственикът писмено декларира, че е съгласен данъците да бъдат заплатени от продажната цена на имота и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл.264, ал.4 ДОПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответниците по жалбата Н. Х. А. и Ю. З. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от О. А. А. срещу Н. Х. А. и Ю. З. А. иск за обявяване за окончателен сключения между страните договор за покупко-продажба на 1/2иделна част от недвижими имоти /сгради в УПИ-І, УПИ-ІV и УПИ-V/ в [населено място], общ.И.. Въззивният съд е приел, че при действието на чл.364, ал.2 ГПК преценката на съда по чл.264 ДОПК се извършва при постановяване на съдебния акт, а не при издаване препис от решението, каквото е било разрешението при действието на отменения ГПК, съгласно чл.298, ал.3. Установено е, че на 14.03.2009г. между страните е сключен предварителен договор за продажба от Н. Х. А. и Ю. З. А. на О. А. А. на 1/2ид.част от недвижими имоти в [населено място], общ.И., при продажна цена 5000лв. С исковата молба е представено решение от 22.06.2007г. по гр.д.№44/2007г. на Исперихски районен съд, влязло в сила на 10.01.2009г., с което е обявена, на основание чл.346, ал.2 ГПК, относителна недействителност по отношение на О. А. А. /за събиране вземането на когото е образувано изпълнителното дело/ на договор за дарение от 13.06.2002г., оформен с н.а. №169/2002г., по силата на който Ю. З. А. и Н. Х. А. даряват на С. Н. П. собствената си ½ ид.част от недвижими имоти /сгради в УПИ-І, УПИ-ІV и УПИ-V/ [населено място], общ.И.. Нотариалният акт за дарение е приет като доказателство по приложено дело. Когато предмет на иск с правно основание чл.19, ал.3 ГПК е вещно право върху недвижим имот, какъвто е разглеждания случай, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне или учредяване на вещното право по нотариален ред, включително дали отчуждителят е титуляр на вещното право – чл.363 ГПК. Неправилно въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че към момента на сключване на предварителния договор ответниците по иска са били собственици в режим на СИО на 1/2ид.ч. от процесните недвижими имоти, тъй като правото на собственост е признато на Ю. З. А. въз основа на констативен нотариален акт №57/1995г. Във въззивното решение е описана извършената разпоредителна сделка, проведеното производство по иск по чл.346, ал.2 ГПК/отм./ и резултата по него. При проверката на собствеността въззивният съд не е изложил правни изводи – защо при извършено разпореждане с имота приема, че ответниците по иска са собственици на имота към момента. Съгласно чл.346, ал.2 ГПК-отм. /чл.452, ал.2 ГПК/ разпорежданията на длъжника с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя, ако са извършени след вписване на възбраната. Недействителността е относителна. Правните последици по чл.346, ал.2 ГПК-отм. /чл.452, ал.2 ГПК/ са, че разпоредителното действие е недействително спрямо кредитора и възбраненото имущество служи за удовлетворяването му – взискателят може да иска плащане на вземането му от третото лице-приобретател, което от своя страна следва да търпи принудително изпълнение върху собствения си имот. Това е така защото спрямо взискателя имотът принадлежи на длъжника, а не на третото лице, но извършеното от длъжника разпореждане с възбранения имот не е недействително по отношение на собственика. Изложеното налага изясняване дали всички или част от имотите, предмет на процесния предварителен договор, са разпоредени от ответниците по иска, което ще следва да се извърши от въззивния съд евентуално с назначаване на вещо лице. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 06.12.2010г., постановено по в.гр.д. №383/2010г. на Окръжен съд-Разград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Разград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: