1 Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 16.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 426/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1060 от 11.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 1605/2008г. на СГС, ІV-в въззивен състав по въпроса за това дали е налице пречка за възстановяване на един имот по реда на З. по З., З. и др., когато имотът е бил отчужден за едно мероприятие, а след това е предвидено друго мероприятие и то е било осъществено. За да се произнесе настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С обжалваното въззивно решение ответниците Е. и Л. Г. / последната починала и заместен в процеса от наследниците М. Е. Г. и И. Е. Г./ са осъдени да предадат на ищците владението на ½ ид.ч. от поземлен имот с площ около 400 кв.м., съставляващ част от стар имот пл.№ 7 в кв.17 по плана на [населено място] баня, м.”Под село”, от 1943г. Решението е обжалвано от ответниците с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Ищците оспорват жалбата и поддържат, че решението е правилно и следва да се остави в сила. От фактическа страна по делото е установено, че се касае спор за собственост, засягащ два съседни имота, отчуждени за мероприятия по плана от 1951 г. и възстановени последователно по реда на чл.4 З. по З., З. и др., които при възстановяването се застъпват с една площ от 90 кв. Както тази площ, така и останалата част от възстановения на ищците имот, се владее от ответниците, което е дало основание за предявяване на настоящия ревандикационен иск. За да уважи предявения иск съдът е приел, че частта от 90 кв. неправилно е възстановена на ответниците, които ползват без основание и останалата площ до възстановените на ищците ½ ид.ч. от 400 кв.м. Правният въпрос, по който е допуснато обжалването, е във връзка с възражението на ответниците за неправилно възстановяване на имота в полза на ищците, тъй като мероприятието, за което бил отчужден техният имот, било изпълнено. Според касаторите, въпреки че се касае е последващо първоначалното отчуждаване мероприятие, осъществяването му е пречка за възстановяване на правото на собственост на отчуждените собственици. Това становище се споделя и от настоящия съдебен състав, а по въпроса има формирана и задължителна съдебна практика с постановяване на решение по чл.290 ГПК, а именно решение № 19 от 24.01.2011 по гр.д.№214/ 2010 г. на ВКС, І г.о., в което се посочва, че с оглед на общата цел на З. по З., З. и др. да се възстанови собствеността върху онези одържавени имоти, върху които към датата на влизане в сила на закона не е осъществено благоустройствено мероприятие, в хипотезата на чл.2 от закона, собствеността следва да се възстанови както когато не е започнало изпълнението на мероприятието, за което имотът е бил отчужден, така и изпълнението на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден впоследствие. В настоящия случай от наследодателя на ищците е отчуждена незастроена част от имот, поради което възстановяването следва да се преценява с оглед на хипотезата на чл.2 от закона, а именно дали е осъществено мероприятието, за което имотът е бил отчужден или в съответствие с възприетото разбиране, имотът е засегнат от по-късно предвидено и осъществено мероприятие. При възстановяването по чл.2 З. по З., З. и др. няма изискване от имота да може да се образува самостоятелен парцел, тъй като това условие е само по чл.1, ал.2 и се отнася за случаите, когато е отчужден застроен имот и впоследствие сградите са съборени. От данните по делото се установява, че отчуждаването на част от имот пл.№ 7 по плана от 1951 г. е било за три благоустройствени мероприятия- за пътно платно, за ж.п.район и за тротоар, общо 590 кв.м., като според заключението на в.л.Б Х. в 400 кв.м. от отчуждените площи не е реализирано мероприятие. При изменение на плана от 1997г. /преди възстановяване на имота на ищците и след възстановяване на имота на ответниците/ върху отчуждената част от имот пл.№ 7 е предвидено мероприятието „озеленяване”, а впоследствие прокарване на улица и изграждане на трафопост / УПИ ХІІІ- за трафопост и озеленяване/ в нов кв.18. Според в.л.Х. улицата не е реализирана, а трафопостът е построен на север, извън границите на отчуждения имот. Относно улицата са представени доказателства- заповед № РД-245/31.VІІ.1996 г. на кмета на район „О. Купел”, според която на основание чл.205 ППЗТСУ следва да се прокара временен път с ширина 3 м. през тогавашния парцел І- кв.17, отреден за озеленяване, до имот пл.№ 8 / вече възстановен на ответниците/, като пътят минава по границата на парцел ІІ-7, което е останалата неотчуждена част по плана от 1951 г. от имот пл.№ 7. Следващото предвиждане за тази част е за [улица]- о.т.155-д. С оглед на изложените съображения по правния въпрос, по който е допуснато обжалване и посочените данни по делото, следва да се приеме, че меродавно за възстановяване на имота е обстоятелството дали последното мероприятие, за което е отреден имотът –това по изменението на плана от 1997г. е осъществено. Този въпрос по делото е останал неизяснен, тъй като новите мероприятия са улица, трафопост и озеленяване, а съдът е посочил само / с оглед заключението на в.л.Х./, че сградата на трафопоста не засяга отчуждената част от имота, без да излага съображения счита ли, че другото мероприятие- озеленяване, не е осъществено, а също и без да са събрани доказателства по делото в тази насока. Освен това от скицата- приложение № 2-/ л.100 от делото/, отразяваща изменението на плана от 1997 г. е видно, че макар и извън отчуждената част, построеният трафопост тангира с нея, без да е изяснено има ли изисквания за отстояние да сградата и спазени ли са в случая. Не е обсъдено и обстоятелството, че за трафопоста е отреден парцел ХІІІ, част от който се заема от възстановения на ищците имот. Вещото лице Х. е посочила, че и проектираната [улица]- о.т.155-д не е реализирана, но не са обсъдени данните, че преди това на същото място е имало временен път, прокаран на основание чл. 205 ППЗТСУ за достъп до имота на ответниците и очевидно осъществен като мероприятие, след като и след проектиране на улицата тя се ползва като такава от ответниците за преминаване и достъп до имота им. Дори и да се приеме становището на ищците, че временният път по чл.205 ППЗТСУ не е благоустройствено мероприятие по смисъла на З., за което имотът може да се отчужди и съответно възстанови, съдът следва да обсъди и въпроса дали използването му не представлява осъществяване на проектираната улица Във връзка с момента, към който следва да се преценяват предпоставките за възстановяване на имота, следва да се има предвид, че в случая молбата за възстановяване от страна на ищците е подадена в срока по §2, ал.1 ПЗР З., при което по аналогия следва да намери приложение разрешението, дадено с т.3 от ТР № 6/ 2006г на ОСГК на ВКС, а именно че осъществяването на предпоставките за възстановяване се преценяват към момента на влизане в сила на този закон -22.11.1997г., а не към момента на влизане в сила на З. по З., З. и др. Изясняването на посочените въпроси има отношение към легитимацията на ищците с оглед на това налице ли са били условията за възстановяване на имота, поради което като се е произнесъл без да ги обсъди в посочения аспект и да събере необходимите доказателства, възивният съд е постановил решението в нарушение на чл.186 и чл.188 ГПК / отм/, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Следващото възражение на ответниците, основано на противопоставяне на техни права върху имота- поради възстановяване в границите на новия имот пл.№ 8 или поради придобиване по давност на частта от 90 кв.м., следва да се разгледа само ако се установи, че е налице законосъобразно възстановяване на имота в полза на ищците, тъй като по иска по чл.108 ЗС на първо място следва да се докаже, че ищците са собственици, а след това да се преценява дали ответникът владее имота и на какво основание. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решението от 24.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 1605/2008 г. по описа на СГС, ІV-в въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: