Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр.София , 21 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 676/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от адв. К. Г. – ВАК, надлежно упълномощен да представлява Н. Д. Д., за възобновяване на наказателно дело нохд № 280/2013г. по описа н РС – гр.Девня и внохд № 59/2014г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна, като бъде отменена влязлата в сила присъда по делото и делото да бъде върнато за ново разглеждане на районния съд. В искането за възобновяване на наказателното дело се заявяват всички касационните основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Развиват се основно доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, поради незаконосъобразно изменение на обвинението срещу Н. Д. за по-тежко наказуемо престъпление в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. В подкрепа на това оплакване се сочи, че задължителна предпоставка за допускане на изменение на обвинението по чл. 287 НПК е в хода на съдебното следствие да се установят обстоятелства, които да обосновават това изменение и които да не са били известни на прокурора. В случая, още на досъдебното производство са съществували данни за съдебното минало на подсъдимия и в хода на съдебното следствие не са настъпили промени във връзка с осъжданията му. Така се аргументира, че искането на прокурора за изменение на обвинението е било недопустимо, поради което и с определението на съда за допускане на изменението на обвинението е допуснато съществено процесуално нарушение, което не е било отстранено от въззивната инстанция. Посочва се, че воденето на делото по по-тежката квалификация е довело до неправилно приложение на материалния закон, в резултат на което е наложено явно несправедливо наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция представляващият осъдения адв. Г., поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият Н. Д. моли да бъде уважено искането. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, подадено от осъдения Д. чрез упълномощения защитник, е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, непроверен по касационен ред, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 62 от 14.11.2013г., постановена по нохд № 280/2013г. по описа на Девненския районен съд, четвърти състав, подсъдимият Н. Д. Д. е признат за виновен, в това че на 27.06.2012г. в [населено място], обл. Варна, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у П. Х. П. и Ю. И. Е., и с това им причинил имотна вреда в размер 750.00 лв. за П. П. и 1050.00 лв. за Ю. Е., поради което и на основание чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок една година и четири месеца, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подс. Н. Д. Д. е осъден да заплати на Ю. И. Е. сумата 1050.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на увреждането – 27.06.2012г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление измама, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Подс. Н. Д. Д. е осъден да заплати на П. Х. П. сумата 350.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на увреждането – 27.06.2012г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление измама, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Отхвърлен е предявеният граждански иск от П. Х. П. срещу Н. Д. Д. в частта относно разликата относно стойността на претендираното обезщетение над 350.00 лв. до 700.00 лв. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и държавната такса върху уважените граждански искове. Присъдата е била проверена по жалба от подс. Д. и с Решение № 80 от 19.03.2014г. по внохд № 59/2014г. по описа на Варненския окръжен съд, е била изменена в гражданско-осъдителната част по отношение на датата, от която подсъдимия дължи законна лихва върху присъдените обезщетения. В искането за възобновяване основно се развиват оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове са лишени от основание. Видно от материалите по делото, в рамките на досъдебното производство Н. Д. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК. По такава правна квалификация е внесен обвинителен акт в Девненския районен съд. Производството е протекло в диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, като подс. Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие с определение в съдебно заседание на 11.07.2013г. съдът на основание чл. 283 НПК е приобщил писмените доказателства, приложени по делото. В същото съдебно заседание, след прочитане на писмените доказателства, прокурорът е направил на основание чл. 287, ал. 1 НПК изменение на обвинението, като е повдигнал на Д. обвинение за това, че на 27.06.2012г. в [населено място], обл. Варна, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у П. Х. П. и Ю. И. Е., и с това им причинил имотна вреда в размер 750.00 лв. за П. П. и 1050.00 лв. за Ю. Е., квалифицирайки деянието по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК. Аргумент за изменението на обвинението за по-тежко наказуемо престъпление, прокурорът е извел от отразеното в справката за съдимост обстоятелство, че Д. е бил осъден по нохд № 340/2007г. по описа на РС – [населено място] на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което наказание е изтърпял ефективно, като е освободен предсрочно условно на 24.01.2009г. и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието. Първостепенният съд е намерил направеното изменение на обвинението от прокурора за процесуално допустимо и с определение го е допуснал. Съобразно нормата на чл. 287, ал. 3 НПК, е отложил производството, като е дал възможност на страните да се подготвят по новото обвинение. В съдебно заседание на 14.11.2013г. подс. Д. отново е заявил недвусмислено, че признава фактите по обвинението и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В искането за възобновяване на наказателното дело се прави оплакване, че допуснатото изменение на обвинението спрямо Д. е незаконосъобразно, в противоречие с разпоредбата на чл. 287, ал. 1 НПК, понеже не са били налице визираните в нея предпоставки за допускане на изменението на обвинението. Това оплакване не се възприема като основателно от настоящата инстанция. Въззивната инстанция при проверка изцяло на правилността на невлязлата в сила присъда също не е имала основание да констатира допускане на съществено нарушение на процесуалните правила с така направеното изменение на обвинението в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. За да се прецени дали допуснатото изменение на обвинението е в нарушение на процесуалните правила, следва да бъде разгледан принципно институтът на изменение на обвинението. Съществен елемент на справедливия наказателен процес е правото на подсъдимия да бъде информиран в подробности за характера и причините за обвинението срещу него, както и осигуряването на достатъчно време и възможности за подготовка на защитата срещу това обвинение. Изменението на обвинението следва да отговоря на изискванията за справедлив процес – да бъде съчетано с гаранциите за правото на защита на подсъдимия спрямо фактите и правната квалификация на обвинението. Предмет на наказателното дело е обвинението, което се формулира по окончателен начин от прокурора с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт. При определени обстоятелства процесуалният закон допуска изменение в предмета на делото, като инициативата е предоставена на страната по обвинението – прокурора и е допустима само частична промяна в предмета на делото. В чл. 287, ал. 1 НПК са визирани предпоставките за изменение на обвинението, като се изисква на съдебното следствие да се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и/или основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. При тези предпоставки прокурорът повдига ново обвинение. В случая, прокурорът се е позовал на фактически положения, свързани с предходно осъждане на Д., които според обвинението обосновават основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за престъпление извършено при условията на опасен рецидив – внесеното с обвинителния акт обвинение срещу Д. е за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а чрез изменение на обвинението прокурорът е повдигнал обвинение за по-тежко наказуемо престъпление – по чл. 211, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” НК. Следователно, при наличието на предпоставките по чл. 287, ал. 1 НПК и при реализираното от прокурора правомощие да повдигне обвинение за по-тежко наказуемо престъпление срещу Д., така направеното изменение на обвинението не е било недопустимо. Първоинстанционният съд е бил задължен да разгледа искането на прокурора за изменение на обвинението от гледна точка на неговата допустимост, не и от гледна точка неговата основателност, защото това е въпрос по съществото на делото. Такава преценка е направена от районния съд и тя е довела до допускане на изменение на обвинението, направено в хода на съдебното следствие от оправомощения за това субект – прокурора. Спорният въпрос, поставен в искането за възобновяване, е дали изменението на обвинението е било допустимо, понеже, според искателя, основанията за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление не са установени от прокурора на съдебното следствие, а са му били известни още на досъдебното производство, в рамките на което е приложена справка за съдимост на Д., включваща и осъждането, обосноваващо опасния рецидив. Разпоредбата на чл. 287, ал. 1 НПК в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 32/2010г. предвиждаше като необходима предпоставка за допустимост на изменение на обвинението установяване на съдебното следствие на обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство - те са нововъзникнали или новооткрити. С посоченото изменение на нормата се разшири възможността на прокурора да иска изменение на обвинението и настоящата редакция дава възможност изменение да се поиска, дори и обстоятелствата да са съществували на досъдебното производство, но прокурорът на съдебното следствие да констатира, че те налагат изменение на обвинението или по отношение на обстоятелствената му част, или по отношение на приложението на по-тежка правна квалификация. Поради това, соченото в искането, че обстоятелствата за съдимостта на Д. са били известни още на досъдебното производство, не сочи на недопустимост на изменението на обвинението, понеже такова процесуално ограничение не е налице в действащата сега процесуална норма. По-нататък, обстоятелствата, налагащи изменението на обвинението, съобразно законовия регламент, трябва да бъдат "установени на съдебното следствие". Това изискване е изпълнено в настоящия случай, понеже в хода на съдебното следствие, макар и не напълно разгърнато, предвид на проведената диференцирана процедура, са събрани доказателства, като са приобщени по реда на чл. 283 НПК писмените доказателства по делото, сред които и справката за съдимост на Д., съдържаща данни за осъждане, обуславящо по-тежка квалификация на деянието. Следователно, е изпълнено изискването чрез събиране на доказателства в съдебното следствие да са установени основанията за изменение на обвинението. Поради това, като е допуснал изменение на обвинението срещу Д., при наличието на предпоставките за допустимост по чл. 287, ал. 1 НПК, първостепенният съд не е нарушил процесуалните правила. Правото на защита на Д. е било гарантирано чрез изпълнение на процедурата по чл. 287, ал. 3 НПК, като му е била дадена възможност да подготви защитата си по измененото обвинение. Освен това, като е направил отново изявление за признаване на фактите по обвинението в съдебното заседание на 14.11.2013г., осъденият Д. е демонстрирал знанието си по отношение на фактическите и правни рамки на обвинението, което сочи, че не е нарушено изискването за информираност за характера и причините на обвинението срещу него, гарантиращо справедливостта на процеса. Направеното декларативно в искането оплакване за неправилно приложение на материалния закон, е лишено от основание. Фактическите обстоятелства, признати от осъдения в процедурата по чл. 371, т. 2 НПК и обосновано възприети като подкрепени от доказателствата по делото, правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК. Осъждането на Д. по нохд № 340/2007г. по описа на РС - [населено място], за тежко умишлено престъпление, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок повече от една година и което е изтърпял ефективно, като не са изтекли сроковете по чл. 30 НК, е обосновало осъждането му за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание е аргументиран единствено чрез твърдяното в искането процесуално нарушение, като не се сочат конкретни съображения за несъответствие на определеното наказание със степента на обществена опасност на деянието, на дееца и с целите по чл. 36 НК. Наказанието на осъдения е определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, като не се сочат и не се установяват основания за допълнително смекчаване на отговорността на Д.. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция, че искането за възобновяване на наказателното дело по посочените в него съображения е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 280/2013г. на Девненския районен съд, четвърти състав и внохд № 59/2014г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.