Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр. София, 09.03.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно н. д. № 1217 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и по жалба на частния обвинител и граждански ищец М. М., и двете против въззивна присъда от 07.07.2015 г. на Софийски градски съд, НО, VІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1997/2015 г. В протеста и допълнителни съображения към него, поддържани от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В касационната жалба и допълнение към нея, изготвено от повереника на частния обвинител и граждански ищец и поддържани от него в с. з. пред ВКС, също се сочат доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. Подсъдимата З. С. лично и чрез своя защитник, както и в писмено възражение, намира изложените в протеста и касационната жалба доводи за неоснователни, поради което моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С атакуваната въззивна присъда е била отменена изцяло присъда от 12.02.2015 г. на Софийския районен съд, НО, 108 състав, постановена по НОХД № 19297/2013 г., с която подсъдимата З. С. С. е била призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и е бил уважен предявения срещу нея граждански иск. Вместо това и на основание чл. 304 от НПК СГС е признал подсъдимата за невинна и я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение – за това, че при продължавано престъпление в периода от м. януари 2000 г. до м. август 2008 г., с общо 104 отделни деяния, противозаконно е присвоила сумата 12 933, 63 лв., собственост на М. М. (предадена й за внасяне на осигуровки на служители от фирма [фирма]). Отхвърлил е и предявения срещу подсъдимата граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на същата сума. Касационният протест и касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец са неоснователни. Както в протеста, така и в жалбата, доводите за допуснати процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата, са били мотивирани с неправилна оценка на доказателствата, касаещи формирането на извода, че предаваните от св. М. суми на подсъдимата са били за възнаграждение за счетоводни услуги, а не за внасяне на осигуровки в НОИ. В тази връзка се твърди, че неоправдано е било отдадено доверие на обясненията на подсъдимата С., като същевременно са били игнорирани показанията на св. М., С. и Ю. без да се изложат съображения за това. Поради това се поддържа, че изводът за недоказаност на престъплението не почива върху обективен и всестранен анализ на доказателствените източници, като е проявен едностранчив и незадълбочен подход при оценката им. Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето естество изложените възражения се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14 и 15 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията в протеста и жалбата. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до различни от приетите от първата инстанция фактически заключения, касаещи причините, поради които св. М. е предавала суми на подсъдимата (за счетоводни услуги, а не за внасяне на осигуровки в НОИ), чийто размер е останал неустановен. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали и няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана една група доказателствени средства и е отдаден приоритет на друга. Това важи и за изтъкнатото в протеста и касационната жалба относно показанията на св. М., С. и Юсуфи, както и обясненията на подсъдимата С.. Упражнявайки суверенното си правомощие да преценява достоверността на доказателствените източници като цяло и в отделни части, СГС детайлно е анализирал изведената от показанията им информация, като е изложил убедителни съображения за тяхната процесуална стойност и значение. Същото е сторил и по отношение на обясненията на подсъдимата. Същностните съображения, за да отчете недоказаност на престъплението, са свързани с откроените неясноти и противоречия в показанията на св. М. (при съпоставка с други подробно посочени доказателствени източници), за отделни важни обстоятелства - невъзможност да посочи дори и приблизителен размер на даваните на С. суми, според нея за внасяне на осигуровки, при неоспорени данни за дължимост на възнаграждение за счетоводно обслужване през процесния период, дългогодишното бездействие да прояви интерес към изпълнението на тази задача и действителната причина за активност през 2008 г. (провокирано от проблеми с осигурителния статус на св. С.), причините да предаде на С. сумата от 1700 лв. за внасяне в НОИ въпреки възникнали подозрения за неправомерно задържане на суми, давани според нея за осигуровки, данните за недобросъвестно изпълнение на задълженията й към НОИ в периода преди и след инкриминирания. Въззивният съд е отделил и нужното внимание на показанията на св. С. и Ю. по повод техни възприятия за предаване на парични суми от М. на подсъдимата, като ясно е заявил, че дочутия коментар за осигуровки (при положение, че С. е извършвала счетоводни услуги и в тази връзка) явно не е достатъчен, за да се приеме, че парите действително са били предназначени за внясяне на такива осигуровки. С оглед всички тези данни и при съпоставка с тези, изложени в обясненията на подсъдимата (които са били последователни, а и частично подкрепени от други доказателствени средства), въззивната инстанция с основание е отдала доверие на твърденията й, че получаваните от нея парични суми са били за документално оформяне на счетоводството на св. М., а не за внасяне на осигуровки в НОИ, с каквато дейност тя изобщо не се е занимавала. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички годни доказателствените източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира обвинителната теза за неподкрепена, няма основания да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. При констатираната липса на достатъчна доказателствена основа за осъждане и в съгласие с чл. 304 от НПК законосъобразно е оправдала подсъдимата по повдигнатото й обвинение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и въззивната оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 07.07.2015 г. на Софийски градски съд, НО, VІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1997/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.