Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 48   София,12,07,2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                         Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 603 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Стормакс"Е. срещу Решение № 4 от 10.02.2009 год. по т.д. № 711/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. С това решение въззивният съд е отменил решението от 19.07.2007 год. по т.д. № 59/2007 год. на Плевенския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от А. за д. в. (АДВ) срещу "Българска захар 21"Е. – в несъстоятелност и "Стормакс"Е. иск с правно основание чл.647 т.3 ТЗ. Като е счел, че договорът за особен залог (въз основа на който по реда на ЗОЗ е осъществено разпореждане със спорното имущество) е недействителен, апелативният съд е счел, че хипотезата на чл.647 т.3 ТЗ е приложима в този случай и е уважил предявеният иск. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне по въпросите: 1./ Допустимо ли е в рамките на исково производство да се обсъжда възражение на една от страните за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат по делото, ако единият от съдоговорителите не е страна (главна или подпомагаща) по това дело; 2./ При какви условия може да се прогласи за нищожен един договор за залог на търговско предприятие, поради нарушение на чл.9 ЗЗД, ако се приеме, че разглеждането на такъв иск в рамките на производството по чл.647 ТЗ е допустимо. В касационната си жалба „С”Е. се позовава на недопустимост на иска поради това, че АДВ не е активно легитимирана да го проведе, тъй като задълженията на несъстоятелния длъжник са публичноправни във връзка с неплатени данъци към бившата данъчна администрация, която не се идентифицира н АДВ. Подържа евентуалното становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В рамките на касационното производство е настъпила промяна в наименованието на касатора за което са представени доказателства и същото ще следва да се счита „К”Е. <Еоод&@Е. Ответникът по касация А. за д. в. (сега Национална агенция по приходите), чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, както и в о.с.з., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Ответникът по касация „Българска захар 21”Е. (н) не изразява становище. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.647 т.3 ТЗ. Твърдението по исковата молба на А. за д. в. (сега НАП) е, че има качеството на кредитор с публични и частни д. в. в производството по несъстоятелност на „Българска захар 21”Е. , като публичните в. са приети и включени в одобрения от съда списък. Сделката, прогласяването на чиято недействителност е предмет на иска по чл.947 т.3 ТЗ е материализирана с нот.акт № 120 т.ІІІ рег. № 3* д. № 437/2005 год. от 11.08.2005 год. за покупко-продажба на 8 бр. производствени сгради, находящи се в гр. Д.. Прехвърлител е „Българска захар 21”Е„С”ЕООД. Неплатежоспособността на прехвърлителя „Българска захар 21”Е. е обявена с Решение № 94 от 29.03.2006 год. по т.д. № 17/2006 год. на Плевенския окръжен съд, т.е. сделката е извършена в рамките на двугодишния период. Последователно подържаната теза на ищеца е, че стойността на имотите значително надвишава цената по сделката, поради което следва да бъде обявена недействителността и. Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. В предхождащ сделката момент е бил учреден особен залог върху търговското предприятие на „Българска захар 21”Е. в полза на третото неучастващо лице „Л”Е. за обезпечаване на негово вземане. Пристъпването към изпълнение в полза на заложния кредитор носи дата (съобразно вписването) 08.04.2005 год. Предмет на изпълнението са и процесните производствени сгради, съставляващи елемент от предприятието, негов ДМА. За продажбата им е сключен на 05.07.2005 год. писмен договор за между заложния кредитор и „С”ЕООД. Първоинстанционният съд е квалифицирал този договор като предварителен, поради което е счел сделката от 11.08.2005 год. за извършена по реда на ЗОЗ при условия и при купувач определени от заложния кредитор. Това е обусловило и становището му за неоснователност на иска. Сезиран с жалбата на АДВ, Великотърновският апелативен съд е оставил първоинстанционното решение в сила. Въззивният акт е бил отменен по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) и съставът на ІІ т.о. на ВКС-Търговска колегия е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по действителността на договора за особен залог. При новото разглеждане, въззивният съд, изпълнявайки указанията е разгледал направеното възражение на АДВ за нищожност на договора за особен залог (между „Българска захар 21”Е„Л”ЕООД) на три основания: като увреждащ интересите на кредиторите; като заобикалящ закона; като противоречащ на добрите нрави. Този състав на ВТАС е счел, че договорът за особен залог е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.5 ЗЗД вр.чл.9 ЗЗД. Това е обусловило произнасянето по съществото на спора по чл.647 т.3 ТЗ и преценката по еквивалентността на престациите. Приемайки, че даденото надхвърля по стойност полученото, ВТАС е уважил иска. Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящите правни въпроси и по съществото на спора е следното: Предназначението на исковете с правно основание чл.647 ТЗ (във всичките им хипотези) е попълването на масата на несъстоятелността. Т.е. връщане на длъжниковото имущество в масата по чл.614 ТЗ или включването му в обсега на универсалното принудително изпълнение – чл.648 ТЗ. Няма принципна пречка в рамките на това производство да бъде въведен инцидентен установителен иск за нищожност или направено такова възражение. С оглед специфичните цели на иска по чл.647 ТЗ, обаче, следва да се прецени дали разглеждането на иска или възражението за нищожност би довело до последиците по чл.648 ТЗ. В конкретния случай, доводът за нищожност на договор (сключен между един от ответниците и третото неучастващо лице „Л”ЕООД) е въведен в рамките на производството чрез възражение. При тази хипотеза, произнасянето по действителността на този договор е от обвързващо значение за страните по делото, но няма такова значение по отношение на третото неучастващо лице нито като обсег на субективните предели на силата на пресъдено нещо, а още по-малко има изпълнителна сила по отношение на него. Спецификата в случая произтича и от обстоятелството, че чрез възражение е въведен довод за нищожност на договор за особен залог. Договорът за особен залог освен, че има характеристиката на обезпечителен/акцесорен по отношение на друго/главно правоотношение от което произтича обезпеченото вземане, още и има специален ред за сключване, пораждане на действие, пристъпване към изпълнение, изисквания за действителност, прекратяване на действието и пр. Т.е. по отношение на него е валиден специалният режим на ЗОЗ, като разпоредбите на общия граждански закон ЗЗД могат да бъдат прилагани субсидиарно. Законът за особените залози не препраща към общия граждански закон (ЗЗД) за неуредените в него случаи. Т.е. поставя се въпросът за приложимостта на чл.26 ал.1 вр.чл.9 ЗЗД – прогласяването му за нищожен поради противоречие с добрите нрави. Договорът може да бъде двустранно търговски, но може и да не бъде такъв, доколкото чл.3 ЗОЗ въвежда изисквания само към залогодателя, а заложният кредитор може да бъде както ЮЛ, така и ФЛ без въведено изискване за търговска дейност. Няма и въведено изискване обезпеченото вземане (чл.5 ЗОЗ) да произтича от търговска сделка. От това следва, че хипотетично е възможно по отношение на обезпечителния договор за особен залог да бъде приложен критерия за нищожност по чл.26 ал.1 вр.чл.9 ЗЗД. При преценка на предпоставките за добросъвестност, обаче, следва да бъдат отчитани не само спецификите на договора по ЗОЗ (обезпечителен, формален, подлежащ на вписване и пр.), а и конкретните белези/критерии за нищожност на договорите. И при всички случаи – наличието и характеристиките на обезпеченото с договора по ЗОЗ вземане, доколкото той има обслужващо предназначение по отношение на него. В случая, съставът на ВТАС е подвел под критериите по чл.9 ЗЗД, белезите на намерение и знание за увреждане правата на други кредитори, характерни за П. иск. Позовал се е на това, че към момента на сключването на договора по чл.21 ЗОЗ е било налице предхождащо го вписване по чл.398б ал.1 ГПК (отм.) върху всички дружествени дялове на залогодателя „Българска захар 21”ЕООД. Знанието за това обстоятелство и въпреки това – сключването на договор по чл.21 ЗОЗ за предприятие, чиито дялове са под режима на чл.398б ал.1 ГПК (отм.) съставлявало нарушение на добрите нрави. Такова разбиране е неправилно. Дори да би било налице намерение за увреждане, водещо до недействителност (становище, което настоящият съдебен състав не споделя, доколкото се касае до позволени от закона правни действия, макар и водещи до конкуренция на кредитори), то би се касаело за относителна недействителност, а не за нищожност. Т.е. привнесени са белезите на недействителността по чл.135 ЗЗД в преценката по чл.26 ал.1 вр.чл.9 ЗЗД. Нещо повече, видно от приложеното в І инстанция регистърно решение от 14.07.2004 год. по ф.д. № 1200/2001 год. на ПлОС (лист.141), запорът е наложен върху притежаваните от „Българска захар”А„Българска захар 21”Е. по искане на АДВ, имаща качеството на кредитор на акционерното дружество и взискател по изпълнително производство насочено срещу него, а не срещу страната по настоящето дело. Т.е. АДВ не би следвало да има качеството на кредитор, накърняването на чието право се цели с учредяването на залога, дори хипотезата по чл.9 ЗЗД да е приложима. А в случай, че А. би имала качеството на кредитор на залогодателя, претендиращ права върху заложеното имущество, то в този случай правата и би следвало да бъдат заявени по реда на чл.40 ЗОЗ за което по делото няма данни, а и не се твърди предприемането на такива действия. В заключение: Хипотетично е възможно да бъде валидно предявен и успешно проведен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за установяване нищожността на договор за особен залог, поради противоречие с добрите нрави, но в рамките на настоящото производство няма валидно предявен такъв. Нищожността е релевирана с възражение и ВКС дължи произнасяне по правните въпроси, посочени по-горе, а именно правните последици на такова възражение за изхода на спора по чл.647 ТЗ. Становището на настоящия съдебен състав е, че дори да би се приело, че по отношение на договора по чл.2 ЗОЗ са приложими разпоредбите на чл.26 ЗЗД, то релевирането на нищожността чрез възражение в рамките на производството по чл.647 ТЗ е без значение за крайния изход от този спор. Т.е. произнасянето по нищожността няма преюдициално значение за него както погрешно е приел въззивния съд. Аргументите за това са следните: Страни в настоящето производство по чл.647 ТЗ са кредиторът АДВ, несъстоятелния длъжник (залогодател) и приобретателя на заложеното имущество (част от предприятието – чл.46 вр. чл.21 ЗОЗ). В производството не участва заложния кредитор „Л”Е. , поради което и произнасянето по нищожността на договора за особен залог в рамките на настоящето производство по принцип му е непротивопоставимо, поради съображенията, изложени по-горе. С още по-голяма сила това е валидно при договора по ЗОЗ, подлежащ на вписване. Самото вписване не е елемент от фактическия състав на договора, но охранителното производство по вписването в ЦРОЗ има значение както за легитимацията на кредитора като заложен такъв, така и поражда за него възможността да противопостави правата си на трети лица (каквито са АДВ и кредиторите в несъстоятелността). Прогласяването на договора по чл.2 ЗОЗ за нищожен в рамките на производството по чл.647 ТЗ само по себе си не води до отпадане на значението на вписването, респ.заличаването му. Нещо повече. В конкретния случай, освен вписването на особения залог, преди откриване на производството по несъстоятелност е вписано и пристъпването към изпълнение. Освен обстоятелството, че вписването в ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение легитимира приобретателя на заложеното имущество като добросъвестен такъв, то решаващото му значение е, че ако по отношение на залогодателя бъде открито производство по несъстоятелност, то заложената вещ (по отношение на която е започната процедурата по чл.32 ЗОЗ), не се включва в масата на несъстоятелността – чл.43 ЗОЗ. Т.е. правата на заложния кредитор са приоритетни дори при все още висящо производство по чл.32 и сл. ЗОЗ, а в конкретния случай, към откриването на производството по несъстоятелност на залогодателя, производството по изпълнение по ЗОЗ вече е било приключило. При приключило изпълнение по чл.37 ЗОЗ, добросъвестен приобретател (при надлежни вписвания по ЗОЗ) и заложен кредитор по отношение на който констатациите за нищожност на учредяването на залога не се простират, последиците по чл.648 ТЗ не могат да настъпят и искът по чл.647 т.3 ТЗ е неоснователен. Неправилното прилагане на материалния закон налага касиране на въззивния акт на основание чл.293 ал.2 ГПК и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Не подлежат на обсъждане доводите по жалбата за разлика в правомощията на АДВ и НАП, доколкото с оглед настъпилите законови промени се касае за единен правен субект. С касационната жалба ответникът „С”Е. (сега „К”ЕООД) е поискал присъждането на разноски за производството пред ВКС. Списък по чл.80 ГПК не е представен и доказателства за такива липсват с изключение на ДТ-30 лв., поради което разноски ще следва да бъдат присъдени в този размер. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ Решение № 4 от 10.02.2009 год. по т.д. № 711/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. за д. в. (сега Национална агенция за приходите) срещу ответниците: "Българска захар 21"Е. – в несъстоятелност, представляван от синдика и "Стормакс"Е. (сега „К”ЕООД) иск с правно основание чл.647 т.3 ТЗ за прогласяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за покупко-продажба на недвижими имоти, материализиран в нот.акт № 120 т.ІІІ рег. № 3* д.437/2005 год. на нотариус под рег. № 0* като неоснователен. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „”Кристъл Ш. ”Е. сумата 30 лв. (тридесет лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.