Р Е Ш Е Н И Е № 134 Гр. София, 21 октомври 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 425/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. Ю. Ю. М. и на частните обвинители В. П. Б. и Й. П. Ж. против решение № 33/22. 04. 2020 год. по в. н. о. х. д. №16/2020 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. С касационната жалба на подсъдимия се атакува единствено размерът на наложеното наказание. Поддържа се, че същото е явно несправедливо, тъй като не е отчетено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, отнасящи се до личността на М. и като отегчаващи са третирани обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението. Направено е искане за намаляване на наложената санкция. С жалбата на частните обвинители също е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наказанието е обоснована с високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, произтичаща от наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство и високата алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия, както и с незаинтересоваността на Ю. М. към съдбата на пострадалия. По тези съображения касаторите настояват за отмяна на присъдата и за връщане на делото на въззивната инстанция с указания за увеличаване на наказанието. Подс. Ю. М., редовно призован, не участва в съдебното заседание на касационната инстанция и не изразява лично или чрез защитник становище по основателността на касационните жалби. Повереникът на частните обвинители В. Б. и Й. Ж. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Частните обвинители В. Б. и Й. Ж. се солидаризират с аргументите на своя повереник. Гражданският ищец К. К., редовно призован, не взема участие в касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 305/ 24.10.2019 год., постановена по н. о. х. д. № 939/2019 год. Окръжният съд – Бургас е признал подс. Ю. Ю. М. за виновен в това, че на 26. 08. 2018 год., около 16.50 часа, на 6 - ти километър от третокласен път 2085 ( [населено място]), в посока на движение от [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на П. Ж. К., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта на дееца 2,60 ‰ и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1 и пр. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. “в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.1 НК го е осъдил на четири години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил деянието с концентрация на алкохол в кръвта 3,10 ‰. Наложено е и кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от седем години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът е отхвърлил изцяло гражданския иск, предявен от К. Ж. К. против подс. М., като неоснователен и недоказан; произнесъл се е по веществените доказателства; възложил е в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, включително и тези от частните обвинители. Присъдата е проверена по жалби на подсъдимия, на частните обвинители – с искане за осъждане по първоначалното обвинение, и на гражданския ищец. С решение № 33/22. 04. 2020 год., постановено по в. н. о. х. д. №16/2020 год., Бургаският апелативен съд е изменил първоинстанционния съдебен акт, като е признал подсъдимия за виновен по първоначалното обвинение за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 3,10 ‰. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни. Апелативният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за продължителността на лишаването от свобода и от правоуправление на МПС и с две изключения е дал законосъобразна оценка кои от тях са смекчаващи и кои – отегчаващи и какви са тежестта и значението на всяко от тях при индивидуализация на наказанието. С основание въззивната инстанция е разгледала като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на два квалифициращи признака на деянието и концентрацията на алкохол в кръвта, надхвърляща над шест пъти установената в практиката на В(К)С граница от 0,5 ‰. Те насочват към завишена обществена опасност на конкретното деяние и наред с непрестанно повишаващия се брой на този род престъпни посегателства (също правилно отчетен от съдилищата по фактите като отегчаващо обстоятелство) изискват по-сериозна обществена реакция. В случая не се касае за повторно отчитане на обстоятелствата, обосноваващи правната квалификация на деянието, както неоснователно се поддържа в касационната жалба на подсъдимия, а за проявлението им над минимално необходимото за наличието на тази правна квалификация. Различни констатации следва да бъдат направени досежно друго обстоятелство, което въззивният съд е третирал като отегчаващо и върху което поставят акцент частните обвинители и повереникът им – липсата на загриженост и човешко отношение към пострадалите в другия автомобил, участвал в пътнотранспортното произшествие. Този факт изобщо не е следвало да бъде съобразяван при индивидуализация на наказанието, доколкото не може да бъде разглеждан изолирано от квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, пр. 3 от НК. Със самото си отдалечаване от местопроизшествието с цел да укрие участието си в него подс. М. е демонстрирал и пренебрежителното си отношение към състоянието на водача и пътника в удареното от него превозно средство. В случая не се касае за самостоятелен фактор, оказващ влияние върху вида и размера на наказанието, а за елемент от състава на престъплението, поради което повторното му отчитане при индивидуализация на наказанието е недопустимо съгласно чл. 56 от НК. Не могат да бъдат споделени и изводите, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се третира допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, за което според контролираната инстанция са изложени факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не е повдигнато обвинение. Безспорно механизмът на пътнотранспортното произшествие включва намаляване на дистанцията между превозните средства, управлявани от подсъдимия и пострадалия, но това е последица от неспазване режима на скоростта, а не от самостоятелно нарушение на изискването за достатъчно разстояние между участниците в движението. Освен това цитираната разпоредба на ЗДвП визира пътна обстановка, при която движещото се отпред превозно средство намали скоростта или спре рязко. В обвинителния акт обаче подобни факти не са били инкриминирани от прокурора – на стр. 3 е посочено само, че л. а. „марка“ с оглед по-високата си скорост застигнал движещия се пред него автомобил, управляван от пострадалия Ж., и тъй като подсъдимият не намалил скоростта, последвал удар между двете превозни средства. От друга страна чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия, незначителният брой на нарушенията на правилата за движение за времето от придобиване на правоспособност през 2005 год. до пътнотранспортното произшествие и отсъствието сред тях на такива, свързани с режима на скоростта, с управление на МПС след употреба на алкохол или с предприемане на маневри, застрашаващи останалите участници в движението, дават основание за извод, че Ю. М. поначало не е невнимателен и небрежен водач на МПС. Ето защо той не представлява голяма обществена опасност не само като участник в автомобилния трафик, но и във всички други свои обществени изяви. За този извод способстват и проявената критичност към извършеното и трудовата ангажираност на подсъдимия, а като смекчаващо обстоятелство наред с изброените с основание са отчетени от контролираната инстанция и грижите, които М. сам полага за двете си деца. Независимо от направените от касационната инстанция корекции досежно отегчаващите отговорността обстоятелства и въпреки потвърдената ниска степен на обществена опасност на дееца няма основание за претендираното от подсъдимия намаляване на наказанието, така както и завишената опасност на конкретното деяние не може да обоснове отмяна на въззивния съдебен акт, още повече, че с оглед разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от НПК указанията на касационната инстанция относно размера на санкцията поначало не са задължителни за съда, на който е върнато делото. С определянето на наказание от седем години лишаване от свобода, чийто размер след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК е установен на четири години и осем месеца, долустоящите съдилища са постигнали дължимия баланс между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга. При това следва да се има предвид, че преценката дали ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК следва да се извършва не само с оглед наказанието лишаване от свобода, но и предвид кумулативно предвидената в чл. 343г от НК санкция. При положение, че извършеното от подсъдимия е по-скоро инцидентна проява, отколкото демонстрация на трайно установен и неизменно следван модел на незаконосъобразно поведение, за поправянето и превъзпитаването му не е необходимо М. да бъде изолиран от обществото за период, по-дълъг от определения от контролираната инстанция. Достатъчно е, че с лишаването му от правоуправление на МПС за срок, значително надхвърлящ този на лишаването от свобода, подсъдимият ще бъде лишен от възможността да извършва престъпления от същия вид като деянието – предмет на настоящото дело. По този начин освен че ще бъде реализирана индивидуалната превенция, ще бъде постигнат и изискуемият от закона предупредителен и възпиращ ефект и върху останалите членове на обществото. Същевременно и намаляване на наказанието под пределите, определени от долустоящите съдилища, би представлявало проява на неоправдано снизхождение спрямо подсъдимия и това се отнася както за срока на лишаването от свобода, така и за продължителността на кумулативната санкция. Наказание в по-нисък размер не би било съответно на обсъдените по-горе отегчаващи обстоятелства и вместо да съдейства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и да способства за постигане на генералната превенция, то би създало чувство за безнаказаност както у него, така и у другите членове на обществото. Предвид всички тези съображения касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 или по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/22. 04. 2020 год. по в. н. о. х. д. №16/2020 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.