Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. София, 08.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1683 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. Й. В. и В. Х. В. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Г. С., против решение № 70 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 425/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е отменено изцяло решение № 375 от 9 август 2016 г., постановено по гр.д. № 1437/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на предявения от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – [населено място], представлявана от К. Т. – главен публичен изпълнител, срещу В. Х. В., лично и в качеството му на ЕТ „В. В.“, Ц. Й. В. и Р. Р. Д. иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, и вместо него е обявен за недействителен по отношение на държавата сключеният между В. и Д. договор за покупко-продажба на апартамент с идентификатор /№/., находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор /№/, с площ по документи – 65,98 кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3, с площ 12.30 кв.м., и 11% ид.ч., равняващи се на 15,95 кв.м., от общите части на сградата, обективиран в нотариален акт/ /, том Iа, рег. № 1859, дело № 080/13.08.2014 г. на нотариус Д. Р., рег. /№/ на Нотариалната камара, и по касационната жалба на Р. Р. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. А., срещу същото въззивно решение.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 659 от 16 август 2019 г. по настоящото дело, за проверка на твърдението за постановяване на решението по нередовна искова молба, както и по въпроса може ли съдът за личен дълг на единия съпруг да обяви за недействителна по реда на чл. 216 ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. Преценката за основателност на твърдението за допуснато противоречие с практиката на ВКС следва да се извърши спрямо разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 2/2001 г., ОСГК, и т. 1 на ТР № 5/2013 г., ОСГТК.
Исковата молба с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е предявена от публичен изпълнител срещу В. В. и в качеството му на ЕТ „В. В.“, Ц. В. и Р. Д.. В молбата се сочи, че със заповед за възлагане № 1302054/11.09.2013 г. на началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД НАП Б., е възложено да се извърши ревизия на В. В. като физическо лице и в качеството му на ЕТ „В. В.“, връчена на 23.09.2013 г. на А. М. – пълномощник на задълженото лице; с други заповеди № 1302110/17.09.2013 г., № 1302260/04.10.2013 г., № 1302817/21.12.2013 г. и № 1400149/22.01.2014 г. е изменена първоначалната и удължен срокът за завършване на ревизията до 24.02.2014 г.; за извършената ревизия е съставен ревизионен акт №[ЕИК]/10.07.2014 г., с който са установени данъчни задължения на ревизирания субект в общ размер от 126080,08 лева, от които главници 95865,65 лева, и лихви за просрочия към тях от 30223,43 лева, връчен на ревизираното лице на 25.07.2014 г. чрез същия пълномощник; ревизионният акт е влязъл в сила, но задълженията не са били погасени; към 04.08.2015 г. установените и изискуеми публични вземания са в размер на 185837,34 лева, от които главница 140863,92 лева и лихви 44973,31 лева. Посочени са изпълнителните титули, от които публичното вземане е възникнало, и се твърди, че ТД НАП Б. има качеството на кредитор, а В. В. – на длъжник; след връчването на ревизионния акт в особено големи размери и с цел да осуети възможността публичните задължения да бъдат събрани принудително чрез продажба на активи, собственост на ревизирания субект, В. на 13.08.2014 г. продал собствения си недвижим имот, подробно описан, с данъчна оценка от 85825,90 лева, на Д.. Сочи се, че заповедта за възлагане на ревизия № 1100306/22.02.2011 г., по която са били установени данъчни задължения на дружеството в общ размер на 88314,49 лева, е била връчена на задължението лице на 23.09.2013 г., а процесните сделки са сключени на 28.04.2011 г., като началото на ревизията, по която са били установени данъчните задължения на В. В. и в качеството му на ЕТ „В. В.“, е дадено именно със заповедта от 22.02.2011 г., връчена на проверяваното задължено лице повече от година преди да бъде извършена сделката; налице бил и вторият елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК – с извършената ревизия на задълженото лице са били установени данъчни задължения в общ размер от 126080,08 лева, от които главници 95856,65 лева и лихви за просрочия към тях от 30223,43 лева, обективирани в ревизионен акт №[ЕИК]/10.07.2014 г.; налице било и последното изискване на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК – сделката е извършена във вреда на публичния взискател: безспорно първият ответник е знаел, че има приключило ревизионно производство, извършеното от него разпореждане със собствения имот сочи на съзнателно предприето действие от негова страна да увреди интересите на кредитора-ищец, тъй като още с подаване на декларациите по чл. 125 ЗДДС и по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО е знаел, че дължи заплащането на задълженията си за ДДС, ЗДФЛ и социални осигуровки, но до момента не ги е погасил, и задълженото лице не притежава имущество, от което взискателят да се удовлетвори. Искането е да се обяви за недействителна по отношение на държавата подробно описаната разпоредителна сделка. Още с отговора на исковата молба касаторката В., в качеството й на ответница по предявения иск, е заявила, че имотът, предмет на иска, е съпружеска имуществена общност, и материалноправна легитимация на длъжник в случая има само съпругът й, поради което тя не е увредила кредитора, та нейното действие по силата на съдебното решение да се счита за нестанало по отношение на кредитор на чужд дълг.
С обжалваното решение въззивният съд приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Съображения за материалноправната легитимация на касаторката В. като длъжник не се излагат.
Касационният съд приема, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, поради което то следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за изправяне на констатираните нередовности.
В исковата молба са изложени съображения за наличието на предпоставките на претенцията по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като са заявени различни факти. Освен първоначалното твърдение за акта (заповед № 1302054/11.09.2013 г.), дал началото на производството по извършване на ревизия на касатора В. лично и в качеството му на едноличен търговец, са изложени и твърдения за друга заповед за възлагане на ревизия (заповед № 1100306/22.02.2011 г.) за задължения на дружеството (а не на едноличния търговец или физическото лице), за други установени данъчни задължения (в размер на 88314,49 лева), връчена на задълженото лице на 23.09.2013 г., а процесните сделки са сключени на 28.04.2011 г. Посочено е и че началото на ревизията, по която са били установени данъчните задължения на В. В. и в качеството му на ЕТ „В. В.“, е дадено именно със заповедта от 22.02.2011 г., връчена на проверяваното задължено лице повече от година преди да бъде извършена сделката. За последния елемент от фактическия състав на иска не е посочено ясно в какво се изразява намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател с осъществяването на процесната сделка, каквото задължение за ищеца произтича от законовия текст, и както се приема в практиката на ВКС – сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публични взискател, като намерението за увреждане трябва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи на доказване, при доказателствена тежест за ищеца, и то не следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключване на сделката или извършване на действие след връчване на заповедта. В исковата молба не са изложени и доводи за материалноправната легитимация на касаторката В..
Поради посочените нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е било нарушено правото на защита на ответната страна. Касационният съд не може да се произнесе по изрично поставения правен въпрос за възможността за личен дълг на единия съпруг съдът да обяви за недействителна по реда на чл. 216 ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, преди ищецът да изложи своите съображения за включването на касаторката В. като ответник по иска. След евентуалното отстраняване на посочените нередовности, въззивният съд следва да се произнесе и по оспорените частни документи, както и по разноските за касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № решение № 70 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 425/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в гр.Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: