Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * следствен експеримент * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * ненадлежна доказателствена дейност * непълнота на доказателства * нарушаване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№559

гр.София, 23 декември 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова


ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Севдалин Мавров

със секретар Л. ГАВРИЛОВА
при участието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от
председателя (съдията ) Саша Раданова
наказателно дело под №554/2010 година.



Касационното производство е образувано по жалби от двамата защитници на подсъдимия Г. Я. Г. против решение 81 от 4.05.2010 год. по внохд 115/2010 год. на П.ския апелативен съд, с което е изменена присъда 24 от 16.02.2010 год. по нохд 248/2009 год. на П.ския окръжен съд.
С първоинстанционната присъда Г. Ян. Г. е признат за виновен в това, че на 26.02.2009 год. в П. е извършил грабеж на 10 615 лв., собственост на Й. С. Г., придружен с убийството на А. Т. Н., за което и на основание чл.199, ал.2, т.2 във вр. с чл.198, ал.1 НК е осъден на 18 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. В полза на Т. Б. Н.а, В. А. Н. и Т. А. Н.- съпруга и низходящи на убития А. Т. Н.- са присъдени обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размери съответно на 50 000, 40 000, и 25 000 лв. с отхвърляне на претенциите им до размерите съответно на 150 000 и на по 100 000 лв.
С обжалваното решение присъдата е изменена в гражданската й част, като присъденото в полза на Т. Ат. Н. обезщетение е увеличено до размера на 40 000 лв.
В жалбите от адвокатите Ад. К. и Сн. Почева се правят оплаквания, относими към всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК.
Твърденията за незаконосъобразност на въззивното решение не е развито като касационно основание по смисъла на чл.348, ал.2 НПК- неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи, при правилно установена фактическа обстановка- и затова обсъждането му е безпредметно.

Като основателни се преценят някои от твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Фактическата обстановка, предхождаща и съпътстваща грабежа, е приета за установена от двете съдебни инстанции въз основа показанията на свидетелите З. Н. К. и М. Р. Д., оперативни работници в сектор „Криминална полиция“- П., пред които Г., преди още срещу него да бъде образувано досъдебното разследване, е разказал кога и как е умъртвил А. Т. Н., и взел от касата намиращите се в нея пари. Според предаденото от К. и Д. съдилищата са приели, че около 6.45 ч. Г. излязъл от дома си и с таксиметров автомобил се придвижил до автосервиза на [заличено наименование на фирма], собственик и управител на което дружество е Й. Ст. Г., и в който сервиз Г. от няколко месеца работел. Пред порталната врата, водеща към двора на сервиза, подсъдимият пристигнал около 7.00 ч. На почукването му се отзовал пазачът Ат. Н., отключил вратата, за да може Г. да влезе и след това се отправил към стопанска част от двора с изградени там кокошарник, клетки за зайци и склад за въглища. Подсъдимият отишъл до едно от халетата на сервиза, в което се намирало и помещението с касата, взел от това хале метална щанга и тръгнал да търси Н.. Открил го вблизост до кокошарника и в положението, в което Н. се намирал- леко приведен- му нанесъл с щангата удар в задната част на главата, а след като Н. паднал на земята, със същото средство и в същата част на главата му нанесъл още три удара. След тези си действия Г. се върнал обратно в халето, оставил щангата, от една от работните маси взел ъглошлайф, влязъл в помещението с касата и направил опит да я среже. Ъглошлайфът се повредил (изгорял), Г. взел голям метален чук и удряйки с него успял да свали касата от стената, а след това- да разбие и вратата й, отнемайки намиращите се в наличност 10 615 лв. Точно в 7.35 ч., 35 мин. след като почукал на порталната врата на сервиза, Г. влязъл в залата с игрални авТ.ти „Ц.“, разположена в района на Ц. гара - П..
След признаването пред К. и Д. на извършеното, както по-горе е описано, от дома на Г. са били иззети дрехите и обувките, с които е заявил, че е бил в автосервиза и в игралната зала, иззети са били от автосервиза и осем щанги, както и „метален прът от оребрено арматурно желязо“. Изследванията на тези предмети не са установили по тях нито метални или абразивни частици от рязането с ъглошлайфа, нито следи от човешка кръв ( заключение на л.47,53 и 61 от т. II на досъд. разсл.). Обект на изследване е била и една от намерените у подсъдимия отнета от касата банкнота, кръвта върху която се оказала човешка, но с женски Д. профил( заключение на л.77 т. II от досъд. разсл.).
От показанията на К. Ил. Т. при досъдебното разследване и пред първоинстанционният съд е следвало, че Г. е бил в дома си до 7.45-7.47 ч. , пушил, пиел кафе, и около и след този час разменил няколко изречения с Т.. В обяснеията си, дадени за първи път пред първоинстанционния съд, Г. в заявил, че излязъл от дома си в 7.00 ч., купил си цигари и ангажирал таксиметров превоз, с който отивал до сервиза за 7-8 мин. Влязъл пред отключената портална врата и се отправил към халето, където е било помещението с касата. Мирисът „на изгоряло“ го довел до това помещение, където установил следи от рязане по касата, а ъглошлайфът бил на пода. През прозорец на халето забелязъл падналия Н., излязъл от сградата, отишъл до него и видял кръвта по главата му, както и че не реагира на побутване. Тогава отново се върнал в халето, с чук откъртил касата от стената, чиято врата при падането й на пода се отворила, взел всички, намиращи се там ,пари и след това с автобус и пеш отишъл до залата с игрални авТ.ти „ Ц.“. Г. е отрекъл да е съпричастен както към убийстовото на Ат. Н., така и към рязането с ъглошлайф на металната каса.
При тези факти, следващи от показанията на З. К., М. Д. и К. Т., от изброените експертни заключения и от обясненията на подсъдимия Г., адв. Ад. К. е поискала извършването на следствен експеримент, при който да се установи, дали е възможно за времето от 7.00 до 7.35 ч. подсъдимият да напусне дома си, да се придвижи до местопрестъплението, да извърши описаните в обвинителния акт действия и накрая да се придвижи до игралната зала „Ц.“, влизането му в която в 7.34 ч. е отчетено от охранителните камери. Искането, направено с писмена молба, първоинстанционният съд е отхвърлил в проведеното на 16.02.2010 год. съдебно заседание с мотива, че по него се бил произнесъл в предходното съдебно заседание, проведено на 14.01 с.г. Вдействителност мотиви за отхвърляне на така формулираното искане няма, тъй като на 14.01 съдът е отказал провеждането на следствен експеримент не за друго, а „за местоположението на халетата“ ( л.124 от първ. д.).
Във въззивните си жалби адвокатите К. и Почева отново са поискали да се извърши вече поискания от първоинстанционния съд следствен експеримент, а Сн. Почева е поискала още и експертно закючение за възможността, при рязане на метал с ъглошлайф да не останат абразивни частици по дрехите и обувките на вършещият тази дейност, на които доказателствени искания въззивният съд е отговорил крайно неубедително ( с.3 и 4 от протокола за проведеното на 20.04.2010 год. съдебно заседание, л.31 от възз.д.).
От изложените в касационната жалба доводи срещу процесуалната законосъобразност на въззивното решение, някой от които са неконкретизирани ( напр.за нарушени чл. 13 и 14 НПК или за превратно тълкуване на фактите), други- неснователни ( възраженията срещу свидетелската годност на З. К. и М . Д. с оглед на чл.118, ал.1, т.3 НПК или срещу годността като доказателствено средство на протоколите за доброволно предаване на л.80 и 81 от т. II от досъд. разсл.), а трети представляват доказателствени искания, които се правят за първи път пред касационната инстанция ( за установяване водача на таксиметровия автомобил, превозил подсъдимия от дома му до автосервиза в деня на престъплението), основателни са насочените срещу процесуалната дейност на въззивния съд, ограничил правото на подсъдимия да представя доказателства. След като показанията на свидетелите К. и Д. са единствените доказателствени източници за спорните факти- часът, в който Г. е излязъл от дома си, умъртвяването от Г. на пазача Н. с метална щанга, рязането от Г. с ъглошлайф на металната каса преди разбиването й с чук- отчасти опровергани от други доказателствени източници (показанията на свидетеля Т. и обясненията на подсъдимия относно часа на излизането от дома му), отчасти неподкрепени с резултатите от експертните изследвания, изброени по-горе, съдилищата са били длъжни да положат значително по-големи усилия за установяване на истината. Следвало е не само да се уважат коментираните искания от страната на подсъдимия, но и да се прояви инициатива за установяването напр. наличието на кървене и неговия интензитет при нанасянето на ударите върху главата на пострадалия, и възможно ли е било по дрехите и обувките на дееца да не останат каквито и да било следи от кръвта на Н..Оспорването от защитата на Г. на доказателствената обезпеченост на обвинението, а оттук и на правилността на осъдителната първоинстанционна присъда, са изисквали провеждането от въззивния съд на задълбочено съдебно следствие, след което да се произнесе по основателността на изложените пред него доводи.
Допуснатите процесуални нарушения- не само на правото на подсъдимия да представя доказателства, но и на едно от основните начала, залегнало в чл.13 НПК, чието нарушаване винаги засяга правата на една или повече от страните в процеса- са съществени, съставляват касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК, и налагат отмяна на постановения при наличието им съдебен акт с връщане на делото за ново разглеждане.
При този изход на делото безпредметно се явява излагането на съображения във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода.
С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, а.3, т.2 НПК, ВКС в състав от трето н.о.



Р Е Ш И :

Отменя решение 81 от 4.05.2010 год. по внохд 115/2010 год. на Пловдиския апелативен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: