Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр. София, 06.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Н.Цекова и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 919/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационни жалби от защитника на подсъдимия А. С. Х. и повереника на частните обвинители М. Х. О. и М. Р. О. против решение № 62 от 06.04.2015 г. по внохд № 309/2014 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата на адвоката на подсъдимия и допълнението към нея се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения, а наложените наказания са явно несправедливи. Касаторът атакува изцяло съдържателната част на въззивното решение с упрек за липса на мотиви и обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В контекста на оплакването за неспазване на закона заявява, че съдът неправилно е отказал да приложи чл. 15 от НК. Пространно са анализирани фактическите констатации на предходната инстанция относно скоростта на движение на автомобила, управляван от А. Х., и зоната на видимост на водача. Жалбоподателят оспорва експертните заключения на единичната и тройна автотехнически експертизи, възприети от съда, които определя като некоректни по отношение на фактите. Защитата намира също така, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен приноса на пострадалия за настъпването на пътно-транспортното произшествие. В заключение се отправя искане за отмяна на възизивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или оправдаване на подсъдимия. В касационната жалба на повереника на частните обвинители се атакува наложеното наказание, което е преценено като занижено и явно несправедливо по размер. Оспорва се също така оправдаването на подсъдимия за нарушения по чл. 21 и чл. 25 от ЗДвП. In fine се настоява касационната инстанция да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да увеличи наложените му наказания . В съдебното заседание пред настоящия съд жалбоподателите поддържат доводите си срещу въззивното решение. Прокурорът изразява становище за основателност на жалбата на частните обвинители относно тежестта на санкцията и пледира за отхвърляне на жалбата на защитника на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Силистра с присъда № 17 от 04.07.2014 г. признал подсъдимия А. С. Х. за виновен в това, че на 30.09.2012 г. в [населено място], Силистренска област, по [улица], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Г. ...” нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.2 от ЗДвП В словното изписване на нарушението по чл. 20 , ал.2, изр.2 от ЗДвП първоинстнационният съд е цитирал редакция , която е отменена с ДВ ,бр.51 от 2007 г.,но това не се отразява на квалификацията на деянието и не води до неяснота на мотивите, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Х. М. Р., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл. 343, ал.1, б.”в” и чл. 342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като го оправдал да е извършил нарушения по чл. 21, ал.1 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП, както и по обвинението по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК . Съгласно чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски . Варненският апелативен съд , наказателно отделение, с решение № 62 от 06.04.2015 г. по внохд №309/2014 г. изменил първоинстанционния съдебен акт, като намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от една година на осем месеца. В останалата част присъдата била потвърдена. Жалбите против така постановения въззивен акт са частично основателни, макар настоящият състав да не споделя всички изложени в тях аргументи. От фактическа страна, след допълнително изслушване на вещите лица по тройната автотехническа експертиза, въвзивният съд приел следното : На 30.09.2012 г. , в 17 часа, подсъдимият преминавал с товарния си автомобил „Г. ...” през [населено място] със скорост около 52 км/ч. На 47 метра от пресичането на пътното платно, по което се движел, с напречната [улица]забелязал, че по нея се спуска велосипедист - пострадалия Х. Р., който бил приведен над кормилото и въртял педалите. Р. не спрял на знака „Стоп” и навлязъл в пътното платно на подсъдимия, който в момент той се намирал на 30,01 м от мястото на удара. А. Х. не предприел действия за спиране на автомобила, а го отклонил вляво и навлязъл в насрещната лента за движение, където се сблъскал с велосипедиста. Оказал му първа помощ и се обадил на тел.112, но по пътя за болницата Х. Р. починал в резултат на транспортните травми. За разлика от първата инстанция въззивният съд приел, че опасност за движението на подсъдимия се е появила тогава, когато велосипедистът преминал линията на знака”Стоп”. Това е единственото и решаващо различие във фактическата обстановка, изложена от двата предходни решаващи съдебни състава.Според първостепенния съд подсъдимият бил задължен да реагира по правилото на чл. 20 , ал.2, изр.2 от ЗДвП още щом забелязал приближаващия към кръстовището Р.. Както е добре известно моментът, в който възниква опасност за движението е фактически въпрос, който не е подчинен на формални критерии. ТР на ОСНК №28/84 г. В този пункт въззивното решение се отклонява от изискването за пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Въззивният съд принципно точно е отбелязал, че опасността може да възникне и преди пресичането на стоп-линията, ако от скоростта на водача без предимство е очевидно, че и да желае, не би могъл от техническа гледна точка да спре, преди да навлезе в кръстовището. За да отхвърли тази хипотеза в настоящия казус втората инстанция се е позовала единствено на експертното заключение, че скоростта на велосипедиста /18 км/ч/ е позволявала той да спре. Извън коментар са останали показанията на свидетелите М., И. и А., очевидци на пътнотранспортното произшествие. Според тях велосипедистът се спускал по наклон /„баир”/ и „много силно” въртял педалите. В експертното заключение е отразено, че скоростта 18 км/ч е определена по свидетелски показания и е близка до максималната за този вид велосипеди. Всички тези пренебрегнати от въззивния съд факти имат съществено значение за извода за момента на възникване на опасност за движението, в който се е породило и задължение на подсъдимия да предприеме действия по чл. 20 , ал.2 , изр.2 от ЗДвП. От точното му изясняване зависи и отговора за евентуално нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. На следващо място въззивният съд е приел по категоричен начин, че подсъдимият има вина за настъпилия общественоопасен резултат въпреки появата на пострадалия в опасната му зона, защото се е отклонил вляво, вместо да продължи да се движи праволинейно. Ако той бе останал в своята лента за движение, то би избегнал удар с велосипедиста,тъй като той вече би я пресякъл. Тук настоящият състав съзира логически парадокс в разсъжденията на предходната инстанция. Тя приема , че подсъдимият не би могъл да спре в опасната зона и да избегне удара , но в същото време му вменява в задължение да продължи да се движи праволинейно към конфликтната точка. За да се защити тази позиция за нарушение на правилата за движение е необходимо да се обоснове фактически , че подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди скоростта на велосипедиста и неговата траектория, след като вече е прието, че опасността за движението е създадена от неправомерното му навлизане в кръстовището. ТР на ОСНК № 106/83 г. . Посоченото противоречие до голяма степен е резултат и от пренебрегнатия анализ за приноса на велосипедиста за настъпилото пътнотранспортно произшествие, който е изчерпан с констатация за значителност единствено при индивидуализация на наказанието. Този дефицит на мотиви осуетява касационен коментар за законосъобразност на въззивното решение, тъй като прави непознаваема волята на съда и налага ново разглеждане на делото от въззивната инстанция. При повторния въззивен контрол следва да се отстранят посочените процесуални нарушения,чрез което би могло да се стигне до различни от приетите фактически заключения и тяхната правна квалификация. Останалите доводи на защитата на подсъдимия, свързани с процесуалната убедителност на експертните заключения, са напълно неоснователни. Всички възражения по изходните данни и изготвянето на приложената скица правилно са отхвърлени от въвзивния съд поради обективната им несъстоятелност. При новото разглеждане на делото , в зависимост от съдбата на обвинението , ще подлежат на нов въззивен коментар и оплакванията на частните обвинители относно справедливостта на наказанието. За пълнота на изложението този съдебен състав се съгласява с предходните инстанции оотносно отсъствието на нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП, тъй като описаното транспортно произшествие не е извършено при предприемане на маневра по ЗДвП. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т.4 от НПК Р Е Ш И Отменява решение № 62 от 06.04.2015 г. по внохд №309/2014 г. на Варненския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от нов състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.