1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 161 СОФИЯ, 29.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 6875/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. С. като пълномощник на Етажната собственост в сградата на “Б.” в [населено място], [улица], срещу решение № 3105 от 18.07.2014 г. по в.гр.д. № 270/2014 г. на Окръжен съд- Благоевград. С него потвърдено решение № 9583 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 2294/2013 г. на Районен съд- Благоевград, с което са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на проведеното на 31.01.2013 г. общо събрание на етажната собственост в сградата на “Б.”, находяща се в [населено място], [улица], по иска на етажния собственик д-р Л. Л. Г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, касаещи реда за свикване на Общото събрание на собствениците при действието на разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС след изменението в ДВ бр. 57/2011 г. Ответницата по касация Л. Л. Г. в писмен отговор на касационната жалба е изразила становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Редът за свикване на общо събрание на собствениците в сгради в режим на етажна собственост е регламентиран в разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС. В първоначалната си редакция /ДВ бр. 6/2009 г./ нормата предвиждаше свикването да се извърши чрез покана, която се връчва на собственика, обитателя или пълнолетно лице от неговото домакинство, което е вписано в книгата на етажната собственост по чл. 7. Самото връчване следваше да се удостовери с разписка в два екземпляра, подписана от получаващото лице и връчителя, в която се отбелязват датата и часът на връчване. За да бъде редовно връчването в случаите, когато собственикът или обитателят отсъстват или откажат да получат поканата, законът предвиждаше поканата да се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата, като залепването се удостовери с протокол, съставен от връчителя и подписан от един свидетел, в който се посочват обстоятелствата, поради поканата не се връчва лично, и се отбелязват датата и часът на залепването й. С изменението на ЗУЕС /ДВ бр. 57/2001 г./ е променен редът за свикване на общото събрание. Вместо лично връчване на поканата на всеки собственик или ползвател, законът предвиди поканата да се постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по- късно от 7 дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа, като върху поканата се отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се съставя протокол. За да гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото събрание, както и телефонен номер- чл. 13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС. При изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал.1 ЗУЕС - чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени. Този ред за свикване на общото събрание на собствениците е приложим след 29.07.2011 г., когато влиза в сила изменението на ЗУЕС, публикувано в ДВ бр. 57 от 26.07.2011 г. Наред с изменението на правилата за свикване на общото събрание е променен и редът за довеждане до знанието на етажните собственици на протокола от проведеното общо събрание. Вместо връчване на съобщение за изготвения протокол на всеки от собствениците и поставяне на съобщението на видно място, законът – чл. 13, ал.7 ЗУЕС, предвиди оповестяването да се извърши само чрез поставяне на съобщението на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Поставянето на съобщението се удостоверява с протокол, съставен от председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател или обитател, като в протокола се посочват датата, часът и мястото на поставянето му. Този начин на оповестяване на протокола рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения – с изменението на чл. 40, ал.2 ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г. този срок се удължава от 14 дни на 30 дни от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал.7. Доколкото разпоредбата на чл. 16, ал.7 ЗУЕС не предвижда специален ред за оповестяване на протокола по отношение на собственици, които не ползват самостоятелния си обект или отсъстват от него по- дълго от 1 месец, нито препраща към правилата на чл. 13, ал.2 и 3 за свикване на общо събрание, следва да се приеме, че след като събранието е било свикано при спазване на изискванията на чл. 13, и за тази категория лица началният момент на срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС също започва да тече от датата на поставяне на съобщението, че протоколът е изготвен. При този отговор на правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че въззивното решение и потвърденото с него решение на Благоевградския районен съд са недопустими. Предмет на отмяна са решения на общото събрание на етажната собственост, взети на 31.01.2013 г. Към този момент са в сила разпоредбите на чл. 13, чл. 16, ал.7 и чл. 40, ал.2 ЗУЕС след изменението в ДВ бр. 57/ 2011 г. Безспорно е установено по делото, че към момента на провеждане на общото събрание на 31.01.2013 г. ищцата Л. Л. Г. не ползва самостоятелния си обект / кабинет/, в сградата на „Б.” в [населено място] и при липса на доказателства да е уведомила управителя на етажната собственост за адрес и телефон, на които да й бъдат изпращани съобщенията за свикване на общото събрание, съобразно изискванията на чл. 13, ал.2 и 3 ЗУЕС, счита се, че тя е била редовно уведомена за свикването на това общо събрание. Подадената от нея молба от 10.11.2009 г. до управителя на етажната собственост не може да се счете като уведомяване по смисъла на чл. 13, ал.2 ЗУЕС. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС в първоначалната редакция, която не предвижда поканата за свикване на общото събрание на неползващите обекта си собственици и на временно отсъстващите да се изпраща на адреса, на който те пребивават – в тези случаи връчването се извършваше чрез залепване на поканата на външната врата на самостоятелния обект. От съдържанието на самата молба е видно, че тя е подадена по друг повод и в нея не е посочен конкретен период от време, в който ищцата ще отсъства от сградата- етажна собственост. По делото са представени доказателства, че съобщението за изготвения протокол от проведеното на 31.01.2013 г. общо събрание е било поставено на югоизточния вход на сградата на 04.02.2013 г. в 10 часа, за което е съставен нарочен протокол с предвиденото в чл. в чл. 16, ал.7 ЗУЕС съдържание / л.51 и л. 52 от първоинстанционното дело/ . Съобразно посоченото по- горе, от този момент е започнал да тече 30-дневния срок, в който етажните собственици, в това число и ищцата Л. Г., биха могли да поискат отмяна на взетите решения. Този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание. В случая срокът е изтекъл на 06.03.2013 г., а искът е предявен на 23.09.2013 г., т.е. молбата за отмяна на взетите решения е просрочена и поради това е процесуално недопустима. По тези съображения на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него решение на Благоевградския районен съд следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими - постановени по недопустим иск, а производството по делото - прекратено. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 3105 от 18.07.2014 г. по в.гр.д. № 270/2014 г. на Окръжен съд- Благоевград и потвърденото с него решение № 953 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 2294/2013 г. на Районен съд- Благоевград. ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по иска на Л. Л. Г. за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост в сградата на „Б.” в [населено място], [улица], взети на 31.01.2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: