6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60502 София, 10.08. 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева . при секретаря ………………………….……………..……. и с участието на прокурора ……..…….…………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2120 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 6178 от 14.VІІІ.2020 г.) на Националната здравноосигурителна каса-София /Булстат[ЕИК]/, подадена чрез неин процесуален представител по пълномощие от АК-Смолян против решение № 203 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3 с-в, от 15.VІІ.2020 г., постановено по т. д. № 101/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 457/15.ХІ.2019 г. на Смолянския ОС по т. д. № 101/2018 г.: за осъждането на НЗОК – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати по две данъчни фактури на ищцовата „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“ ЕООД-гр. Мадан, обл. Смолян, /ЕИК[ЕИК]/ за извършена болнична медицинска помощ през месеците октомври и ноември на 2015 г. по сключен Договор № 210238/27.ІІ.2015 г. СУМА в размер общо на 59 525 лв., от която част в размер на 25 558 лв. е по ф/ра № [ЕГН]/6.ХІ.2015 г., а разликата от 33 967 лв. е съответно по ф/ра № [ЕГН]/7.ХІІ.2015 г. и ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от завеждане на делото (29.ХІ.2018 г.) и до окончателното й заплащане. Оплакванията на Касата настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й НЗОК обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1, по т. 2, предл. 1-во, както и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г., така и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 34 от 20.ІІІ.2019 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1694/2018 г., по процесуалноправния въпрос: „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, като и да съобрази всички представени по делото доказателства?“ Отделно, в противоречие с акт на Конституционния съд, а именно решение № 2/22.ІІ.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г., било произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение по друг процесуалноправен въпрос: „Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от Конституцията на Република България не са неограничени?“ Същевременно, предвид противоречивата съдебна практика, освен от значение за изхода по конкретното дело, но също и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на Пловдивския апелативен съд с обжалваното решение по материалноправния въпрос: „Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в Приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и Касата?“ Ответната по касация „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“ ЕООД-гр. Мадан, обл. Смолян /ЕИК[ЕИК]/, не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на релевираните в жалбата на НЗОК оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса-София /Булстат[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Преди всичко ще следва да се уточни, че първоинстанционното решение на ОС-Смолян, което Касата настоящ касатор е атакувала в неговата цялост пред Пловдивския апелативен съд, няма осъдителна част: понеже не съществува друга, с която двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на маданската „МБАЛ“ ЕООД да са били в някаква степен отхвърлени. Напротив, и първостепенният съд и въззивната инстанция, са уважили искове на болницата в пълните предявени по делото техни размери (59 525 лв. + 17 116.44 лв.). При потвърждаване на първоинстанционното решение въззивният съд е могъл да констатира, че сключеният между страните по спора договор от 27.ІІ.2015 г. /под № 210238/ „е изменян хронологично с поредица от анекси с пор. №№ 1-22, с които основно се променят стойностите , посочени в Приложение № 2, т.е. лимитите за заплащане на болничната медицинска помощ /БМП/, извършена за периода от 1.Х.2015 г.-30.ХІ.2015 г.“ Съобразявайки в тази връзка основното защитно възражение на ответната по исковете НЗОК, че претендираните срещу нея суми по процесните две данъчни фактури били недължими, понеже се отнасяли до извършени от болницата медицински дейности, чиято стойност обаче не била договорена с Касата за съответния месец и затова не били предвидени в нейния бюджет, като финансов план за същия месец, въззивният съд ясно е извел, че в случая приоритет пред съблюдаването на фискална дисциплина има осигуряването на признатото от чл. 52 от Конституцията на Република България право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, вкл. и като се има предвид, че изискването за посочване на стойността на дейностите в индивидуалните договори при процесния тип правоотношения, но никакъв начин не следва да се приравнява на обема на възложената за съответното лечебно заведение работа. Така, в изпълнение на задължението си за осигуряване на точното прилагане на императивната материалноправна разпоредба на чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗЗО, въззивната инстанция ясно е разграничила, че „за процесния период е действала Методика, одобрена с ПМС № 57/16.ІІІ.2015 г., която е втора по ред и в която вече е отпаднало условието за отхвърляне на дейността поради превишаване на стойностите, залегнали в Приложение № 2 към индивидуалните договори“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 3-те правни въпроса, формулирани в изложението на НЗОК по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната й жалба, няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на Пловдивския апелативен съд. Напротив, тези въпроси /два процесуалноправни и един материалноправен/ се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. Погрешното отъждествяване от касатора НЗОК на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от този касатор допълнителни предпоставки за това /в случая тези по т. 1, по т. 2, предл. 1-во, а също и по т. 3 на същия законов текст/. Единствено за пълнота на настоящето изложение ще следва да се отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, с решението си последният се произнася само по направеното искане, но без да е ограничен с посоченото в това искане основание за несъответствие с Конституцията. Що се отнася до конкретно посоченото от Касата настоящ касатор решение № 2/22.ІІ.2007 г. на КС по конст. дело № 12/2006 г., то е в смисъл, че се отхвърля искането на петдесет и четири народни представители от XL Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 4 и 5 от Бюджета на здравноосигурителната каса за 2007 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Това обаче е коренно различно от твърдението на НЗОК в подкрепа на тезата й за наличие на основанието по т. 2, предл. 1-во на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, а именно че атакуваното въззивно решение било постановено в противоречие със същото решение на КС, „с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от Конституцията не са ограничени“. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 15.VІІ.2020 г., постановено по т. д. № 101/2020 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2