Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 279                                      София, 15.07. 2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:   КОСТАДИНКА АРСОВА      ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 529 по описа за 2009 година     Производство по чл.290 ГПК. С определение № 1* от 11.09.2009 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.И. Д. представител на З. К. С. на въззивно решение Nо 1331 от 15.12.2008 г. по гр.д. Nо 1324/07 г. по описа на Варненски окръжен съд, потвърждаващо решение No 1373 от 11.05.2007 г. по гр. д. Nо 1895/2006 г. на Варненски районен съд, в частта, с която е допусната делба при равни квоти между К. Б. С. и касаторката на недвижим имот,представляващ апартамент № 96,находящ се в гр. В.,ж.к.”В”бл.15,вх.4,ет.3,ведно с прилежащото избено помещение № 96 и припадащите се ид.ч. от сградата и правото на строеж.. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, а именно дарението,направено по време на брака на единия съпруг,означава ли трансформация на лично имущество. В решение Nо 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. Nо 809/95 г. по описа на ВС, I Г. О и № 427 от 2.03.2006 год. на ОС-Велико Търново по гр.д. № 466/2004 год.е прието,че до доказване на противното,дадените от родителите на страните суми следва да ползват всеки един от тях,щом няма изрични доказателства те да са вложени с цел облагодетелстване на семейството като цяло. Преценката е конкретна въз основа на фактите по делото относно пълна или частична трансформация на лично имущество,като е допустимо установяването на произхода на средства и влагането им при придобиване на имущество по време на брака и със свидетелски показания. За да определи квотите на съделителите на по ½ ид.ч. в придобития с договор от 26.08.1991 год.по реда на НДИ/отм./недвижим имот на стойност 15 619 лв.,изплатени напълно и в брой към момента на сключване на договора,въззивният съд е приел,че ответницата С не е доказала по несъмнен и категоричен начин наличието на частична трансформация, изразяваща се в дарение лично на нея на суми от нейни възходящи. Действително от спестовните книжки на родителите й е безспорно,че последните са разполагали с материалната възможност да й предоставят сумата от 7 000 лв.,но не е доказан факта,че същите реално са й предоставени,съответно са били вложени именно в покупката на процесното жилище,както и че дарителят-нейния баща е имал намерението да я надари лично нея с тази сума. И тъй като не е оборила презумпцията по чл.19 ал.3 СК за съвместен принос в придобитото имущество е прието,че средствата са принадлежали на двамата съпрузи. Закупеният по време на брака между страните апартамент е съпружеска имуществена общност и след прекратяването й с развод правата на съделителите в съсобствеността са равни съгласно чл.27 СК. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно становището в обжалваното въззивно решение. Дарението е едностранна,безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага/гледа/дарителя си. До доказването на противното,даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него,а не за двамата съпрузи. Когато обаче единият съпруг се позовава на трансформация на средства,получени по дарение,допустими са всички доказателствени средства,включително и свидетелски показания,защото представянето на спестовните книжки на родителите и удостоверяването на теглене на суми от тях не е достатъчно доказателство за установяване дарение на сумата от родителите само на единия съпруг и за оборване презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на имота,т.е.не установява задължително и единствено дарствено намерение на родителите сумата да е дарена само на него,а не за двамата съпрузи. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се,че от всички свидетелски показания е безспорно,че получените суми от С. са отишли за закупуване на апартамента,а ако съдът се е запознал с бракоразводното дело на страните би достигнал до извода,че дарението е направено лично за нея,тъй като семейният живот от самото начало е протичал проблемно и нейните родители в никакъв случай не са имали намерение да облагодетелстват бившия й съпруг. Касационните оплаквания са неоснователни. Ответницата З. С. ,сега касатор е въвела твърдение,че имотът е придобит отчасти с несемейно,нейно лично притежавано имущество,а именно 7 000 лв.дарени й от нейния баща,които е внесла в закупуването на апартамента. За да приеме ,че не е налице трансформация на лично имущество,въззивният съд е обсъдил събраните свидетелски показания,като с оглед съществуващите противоречия в тях, касаещи датата на предоставянето на средствата е извършил съпоставка със спестовните книжки на родителите на С. и поради липсата на транзакции по тях,направил извода,че не е установено по категоричен начин паричните средства да са й били дарени лично на нея. Поради това и с оглед придобивния способ – продажба и то на името на двамата съпрузи,съдът намерил,че не е оборена презумпцията по чл.19 ал.3 СК за съвместен принос в придобитото имущество. Въззивният съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти,установени от събраните по делото доказателства,правилно е приел,че апартаментът е съсобствен между съделителите при посочените в решението квоти. Всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на писмените и гласните доказателства. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на извода,че не е установено дарствено намерение на бащата,предаването и получаването на дареното. Правилно е прието,че изтеглената от спестовната книжка на бащата на С. и предадена сума от 1700 лв.през 1991 год.не доказва факта,че към момента на сключване на договора,с тази сума е заплатена част от цената на жилището. Предаването на сумата не е доказателство,че се дарява касатора,а не двамата съпрузи,поради което и при липса на доказателства за влагането й при заплащането на стойността на имота,разпоредбата на чл.21 ал.2 СК е неприложима и не би могло да се приеме,че съответната на тази сума част от имота представлява негово лично имущество. Дори да се кредитират показанията на всички свидетели за произхода на част от средствата за закупуването на апартамента – лични на възходящи на касатора,то липсват доказателства за даряването им само на него. Липсва документ,в който да е отразено дарственото намерение,а такова не е изразено и по друг начин и не е обективирано,за да се направи извод,че останалата дадена сума от 5 000 лв./въпреки противоречието ,както за нейния размер,така и за годините на предоставянето й/е била дарена лично на дъщерята,а не на семейството за задоволяването на нуждите му. Оборването на презумпцията за съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от съпруга,който се позовава на нея,както правилно е приел въззивният съд,при условията на пълно доказване. Такова не е било проведено от ответницата,сега касатор. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение Nо 1331 от 15.12.2008 г. по гр.д. Nо 1324/07 г. по описа на Варненски окръжен съд, Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: