Р Е Ш Е Н И Е № 70 [населено място], 26.06.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2632 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по подадени молби вх. № 1031164/09.08.2013г. и вх. № 1050440/12.12.2014г. от К. И. Б. за отмяна на решение от 14.08.2003г. по гр.д. № 12264/2002г. на СРС, I-во ГО, 36-ти състав, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу [фирма] иск с правно осн. чл.55, ал.3 ЗДДС вр. чл.54, ал.2 ППЗДДС за заплащане на сумата от 400 лв. – част от дължимо вземане в размер на 35 548,35 лв., представляващо сбор от стойностите на дължим ДДС за продадени вещи, предмет на договори за особен залог. Молителят твърди, че са налице основанията за отмяна на посоченото решение по чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позовава се на решение от 13.11.2006г. по гр.д. № 3782/2005г. на СРС, 75-ти състав, с което [фирма] е осъдена да заплати на молителя в качеството му на ЕТ сумата от 6500лв. като в мотивите на съдебния акт съдът е установил, че банката е нарушила задължението си по чл.37 ЗОЗ. Счита, че от значение за спора по гр.д. № 12264/2002г. на СРС, 36-ти състав е и решение от 19.03.2012 г. по гр. дело № 2238/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което [фирма] е осъдена да му заплати сумата 6 190 лв. – обезщетение за имуществени вреди поради намаляване на личното му имущество вследствие неправомерна продажба на движимо имущество, както и решение № 58/03.04.2013г. по т.д. № 360/2010г. по описа на ВКС, II т.о. по молбата му за отмяна. Представя искова молба от 03.09.2000г., постановление от 24.10.2008г. на ОП В., с което е разпоредена проверка на длъжностното лице Б. Самоковски - съдия, препис извлечение от акт за смърт от 21.01.2011г. на последния, Постановление от 29.04.2009г. на ОП В. за изпращане преписката по компетентност на В., писмо от 27.11.2008г. до Окръжен прокурор–В. от Зам. Директор на ОД на МВР-В. за удължаване срока за извършване на полицейска проверка, Постановление от 17.02.2009г. на ОС-Враца за извършване проверка за престъпление по чл.220 НК от М. Б. - синдик, обяснения от 21.04.2009г. на съдия Самоковски, Постановление от 15.12.2009г. на ОП -В. за отказ да се образува досъдебно производство срещу съдия Самоковски, определение от 18.10.2002 г. по гр.д.№788/2001г. на ОС-Враца за оставяне без уважение възражение срещу окончателен списък на кредиторите, решение от 30.10.2006г. по гр.д.№ 5097/2003г. на СГС за оставяне без уважение жалба срещу действия на съдебен изпълнител, протокол от 19.01.2005г. по гр.д.№ 981/2004г. на ОС-Враца за спиране на производството по делото, определение от 02.08.2004г. по гр.д.№ 204/2004г. на ВКС за отмяна на определение за изпращане делото по подсъдност на ОС-Враца, определение от 29.07.2005г. по гр.д.№ 864/2005г. на АС-София за отмяна определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 5097/2003г. на СГС, определение от 29.04.2005г. по гр.д.№ 101/2005г. на ВКС за прекратяване производството по делото и изпращането му в АС - София за разглеждане, писмо до М. Б.- синдик на [фирма] от 27.04.2007г. за привеждане на суми от продажба на движими вещи по определена сметка и банкови нареждания от 2004г. и 2005г. за превод на суми по сметка на [фирма] съгласно сметка за разпределение. В молба вх. № 1050440/12.12.2014г. се посочва, че е налице ново писмено доказателство – издадена от БНБ на 07.10.2014г. справка за кредитополучателя [фирма], според която няма просрочия по активни и погасени кредити, следователно всички кредити са били погасени предсрочно от молителя към 27.01.1999г. Молителят счита, че това ново доказателство се отнася до обстоятелство, което е релевантно за спора, тъй като от него следва, че банката не е имала правен интерес от образуване на изпълнителни дела и всички последващи нейни действия спрямо ЕТ са престъпни, неправомерни и виновни. Всички понесени от молителя вреди подлежат на обезвреда. Предвид изложеното се иска на осн. чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК да бъде отменено влязлото в сила решение на СРС и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата [фирма] оспорва основателността на искането за отмяна. Прави възражение, че не са налице нови доказателства относно новооткрити обстоятелства, които да са от съществено значение за решаването на спора по гр.д. № 12264/2002г. на СРС, I-во ГО, 36-ти състав. Претендира присъждане на разноски. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Производството по гр.д. № 12264/2002г. на СРС, I-во ГО, 36-ти състав е било образувано по искова молба на К. Б. срещу [фирма], в която са наведени твърдения, че ищецът в качеството си на длъжник по договор за кредит е заложил в полза на банката–ответник движими вещи – два трактора, плуг и самосвал. Банката е пристъпила към изпълнение през 1999г., в резултат на което са били продадени посочените вещи. Ответникът не е заплатил на ищеца дължимия в тази връзка ДДС, чието заплащане се претендира в размер на 400 лв. като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 35 548,35лв. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че плугът не е бил обект на особен залог и не се установява банката да е извършвала разпоредителни действия с него. Останалите вещи – два трактора и самосвал са били продадени с договори от 05.01.2001г. в съответствие с чл.37 ЗОЗ и от събраните по делото доказателства СРС е приел за установено заплащане по сметка с титуляр ищеца размера на ДДС, определен по правилата на чл.55, ал.2 вр. чл.53 ЗДДС. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че молбите за отмяна са неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на това основание, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната част и да е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. В случая представените от молителя писмени доказателства и изложените обстоятелства в молбата нямат отношение към предмета на делото, приключило с влязло в сила решение, чиято отмяна се иска. С цитираното в молбата решение по гр.д.№2238/2011г. на АС-София на молителя е присъдено обезщетение за имуществени вреди от неправомерна продажба на движимо имущество, описано на 05.11.2003г., а решение от 14.08.2003г. по гр.д. № 12264/2002г. на СРС, 36-ти състав касае претендирано ДДС за продадени през 2001г. движими вещи, поради което не е налице връзка на преюдициалност помежду им. Представените множество писмени доказателства с молбата са неотносими към предмета на гр.д. № 12264/2002г. на СРС, I-во ГО, 36-ти състав. Постановление от 24.10.2008г. на ОП-В., с което е разпоредена проверка на длъжностното лице Б. Самоковски - съдия, препис извлечение от акт за смърт от 21.01.2011г. на същия, Постановление от 29.04.2009г. на ОП-В. за изпращане преписката по компетентност , писмо от 27.11.2008г. до Окръжен прокурор –В. от Зам. Директор на ОД на МВР-В. за удължаване срока за извършване на полицейска проверка, Постановление от 17.02.2009г. на ОС - Враца за извършване проверка за престъпление по чл.220 НК от М. Б., обяснения от 21.04.2009г. на съдия Самоковски, Постановление от 15.12.2009г. на ОП В. за отказ да се образува досъдебно производство, писмо до М. Б. - синдик на ЕТ от 27.04.2007г. за привеждане на суми от продажба на движими вещи по определена сметка и банкови нареждания от 2004г. и 2005г. за превод на суми и искова молба от 03.09.2000г, касаят лицата, които не са страни, свидетели или вещи лица в делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска. Действията на тези лица – съдия, синдик, кредитор на несъстоятелен длъжник, ако имат отношение, то е към производството по несъстоятелност на [фирма] и не са релевантни за преценка основателността на предявените от молителя искове с правно основание чл.55, ал.3 ЗЗД вр. чл.54, ал.2 ППЗДДС срещу [фирма] относно ДДС, претендирано като дължимо за продадени по реда на ЗОЗ заложени движими вещи. Представените писмени доказателства - определение от 18.10.2002 г. по гр.д.№788/2001г. на ОС-Враца за оставяне без уважение възражение срещу окончателен списък на кредиторите, решение от 30.10.2006г. по гр.д.№5097/2003г. на СГС за оставяне без уважение жалба срещу действия на съдебен изпълнител, протокол от 19.01.2005г. по гр.д.№981/2004г. на ОС-Враца за спиране на производството по делото, определение от 02.08.2004г. по гр.д.№204/2004г. на ВКС за отмяна на определение за изпращане делото по подсъдност на ОС-Враца, определение от 29.07.2005г. по гр.д.№864/2005г. на АС София за отмяна определение за прекратяване на производството по гр.д.№5097/2003г. на СГС и определение от 29.04.2005г. по гр.д.№101/2005г. на ВКС за прекратяване производството по делото и изпращането му в АС-София за разглеждане не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на сочените от молителя основания. Посочените доказателства нямат съществено значение за делото, чиято отмяна се иска, тъй като касаят производството по несъстоятелност на фирмата на молителя и не са от значение за спора по исковете, за присъждане вземане за ДДС от продажба на движими вещи, заложени като обезпечение по кредит. Не е представена влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, поради което не може да се приеме, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК. Не е налице основание за отмяна на първоинстанционното решение и с оглед представената в настоящето производство „Справка за кредитополучател” на Централен кредитен регистър на БНБ. Същата не е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а новосъздадено такова. Издадена е въз основа на депозирано на 07.10.2014 год. заявление вх.№ БНБ-113809, както е отразено и в самата справка. Страната е могла да се снабди с такава справка и в рамките на производството по гр.д. № 12264/2002г.на СРС, 36-ти състав. На второ място, доказателството е неотносимо към спора. Производството за отмяна е извънреден способ за защита и не може да бъде използвано за поправяне на процесуалното бездействие на молителя в рамките на инстанционното производство. Справката от БНБ е относно обстоятелства, които се явяват неотносима към спора за дължимо ДДС, тъй като искът за заплащането му е отхвърлен поради съображения за събрани доказателства за неговото заплащане по отношение на продадените вещи, а плугът не е бил предмет на продажба. Ето защо обстоятелството дали банката е пристъпила към изпълнение по реда на ЗОЗ въз основа на законно основание или не, след като претендираната сума е постъпила по сметка на длъжника, не влияе върху крайния изход от спора по гр.д. № 12264/2002г.на СРС, 36-ти състав. Предвид горното молбите за отмяна се явяват неоснователни. В полза на ответника [фирма], представляван от юрисконсулт Пашова, следва да се присъдят разноски, определени на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 , ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби вх. № 1031164/09.08.2013г. и вх. № 1050440/12.12.2014г. от К. И. Б. за отмяна на решение от 14.08.2003г. по гр.д. № 12264/2002г. на СРС, I-во ГО, 36-ти състав, на основание чл.303, ал.1,т.1 и 2 ГПК. ОСЪЖДА К. И. Б. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 100 лв., представляваща сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 , ал.8 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: