Р Е Ш Е Н И Е № 143 Гр. София, 21 декември 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП А. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 576/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от подсъдимия П. И. А. срещу решение № 389/17.10.2019 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 689/2019 г. В жалбата на подсъдимия А. се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. В писмено допълнение към жалбата на подсъдимия, чрез служебния му защитник адв. Й. Н.-М., постъпило по реда на чл.351, ал.4 от НПК, направеното с жалбата искане се мотивира с неотчитане на всички смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства относно причините за извършване на деянието, тежестта на посегателството, съобразно механизма на извършването му, личността на подсъдимия, психичния му статус и нисък образователен ценз, както и поведението на пострадалото момиче. Застъпва се тезата, че съвкупността от обстоятелства в полза на дееца налага допълнително редуциране на размера на наказанието. Срещу въззивното решение / в наказателната и гражданска част/ е депозирана касационна жалба и от подсъдимия Н. Г., в която се съдържа касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода, като се сочи, че чрез определяне на максимален по размер изпитателен срок, успешно могат да бъдат постигнати целите на наказанието спрямо Г.. В жалбата се акцентира върху липсата на процесуална пречка за прилагане на условното осъждане, както и се твърди, че подсъдимият е осъзнал характера на извършеното деяние, за което съжалява, както и се сочи необходимостта да полага грижи за болната си майка. В гражданската част на решението се излагат доводи за завишеност на присъденото обезщетение за вреди, поради несъответствие с действително претърпените от пострадалата, както и с поведението й по време на извършеното посегателство. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. се представлява от служебния защитник, адв. Н.-М., която поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за намаляване на размера на наказанието. Сочи, че подзащитният й е осъзнал вината си за извършеното деяние и дълбоко съжалява за това, както и че отношенията му с пострадалата са подобрени и са останали в миналото. Подсъдимият А., в последната си дума пред ВКС предоставя решението по жалбата му на съда. Подсъдимият Г., пред ВКС се представлява от служебен защитник, адв. Д. която поддържа жалбата на подзащитния си и моли за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК относно отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият Г., в последната си дума пред касационната инстанция моли да се намали присъдата. Прокурорът от ВКП, пред касационния съд, застъпва становище за неоснователност на касационните жалби на двамата подсъдими, като намира, че с намаляването на наказанията им от въззивния съд са постигнати справедливи санкции, които са изцяло съобразени с установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с целите на наказанието по чл.36 от НК. Счита, че не са налице основания за прилагане на условно осъждане спрямо подсъдимия Г. и моли решението на САС да бъде оставено в сила. Частният обвинител и граждански ищец, Г. С., пред ВКС се представлява от служебен повереник, адв. Ч., която намира жалбите на двамата подсъдими за неоснователни. Счита, че същите са лишени от правни и житейски аргументи и акцентира върху родствените отношения на доверителката си и подсъдимия Г., чието посегателство е нанесло тежки вреди върху психиката на С.. Както и че двамата подсъдими не са осъзнали вината си и намаляването на наказанието на А. и условно осъждане на Г. няма да допринесат за тяхното поправяне и превъзпитание. Моли да се остави в сила решението на въззивния съд, в наказателната и гражданска части. Частната обвинителка и граждански ищец С. не взема становище по касационните жалби на подсъдимите. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 7/28.03.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 524/2018 г., на Кюстендилски окръжен съд, подсъдимият П. И. А. е признат за виновен в това, че за времето от 25.03.2015 г. до 12.04.2015 г., в [населено място] и в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, съответно на 25.03.2015 г. е извършил блудствени действия с цел да възбуди полово желание без съвокупление по отношение на Г. С. С., ненавършила 14-годишна възраст и на 12.04.2015 г. е извършил аналогични блудствени действия по отношение на С. в съучастие като съизвършител с Н. Г., като деянието е извършено от две лица при условията на опасен рецидив, поради което и на осн.чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.4, т.1, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, при първоначален строг режим на изтърпяване, определен на осн. чл. 57 , ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража“. Със същата присъда подсъдимият Н. И. Г. е признат за виновен в това, че на 12.04.2015 г., в [населено място], е извършил блудствени действия с цел да възбуди полово желание без съвокупление по отношение на Г. С. С., ненавършила 14-годишна възраст, в съучастие като съизвършител с подсъдимия А., като деянието е извършено от две лица, поради което и на осн.чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.4, т.1, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим на изтърпяване, определен на осн.чл. 57 , ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Със същата присъда на окръжния съд подсъдимият А. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Г. С., като непълнолетна, но действаща лично и със съгласието на особения си представител адв. М. Ч., обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.149 ал.5 от НК, в размер общо на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на съответните деяния до пълното изплащане на главницата. С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Г. С., като непълнолетна, но действаща лично и със съгласието на особения си представител адв. М. Ч., обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.149 ал.5 от НК, извършено на 12.04.2015 г., в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главницата. Съдът е възложил в тежест на подсъдимите разноските по делото и съответните държавни такси и се е разпоредил с веществените доказателства. С въззивно решение № 389/17.10.2019 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 689/2019 г., присъдата на Окръжен съд - Кюстендил е била изменена в частта относно наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, които са намалени, съответно наказанието на А. на шест години лишаване от свобода, а наказанието на Г. – на две години лишаване от свобода, като двамата подсъдими са оправдани по обвинението по чл.20, ал.2 от НК относно това да са извършили деянието при условията на съучастие, в качеството на съизвършители, а подсъдимият А. и относно извършване на деянието в хипотезата на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. Присъдата на окръжния съд е изменена и в частта относно разноските, които са присъдени поотделно за всеки подсъдим, в размер съответен на обвинението. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби на двамата подсъдими са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което са допустими, като разгледани по същество се прецениха за неоснователни спрямо всеки един от подсъдимите лица. Съдебното производство по делото е проведено под формата на диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК, като двамата подсъдими са признали фактите по обвинението и са се съгласили за тяхното установяване да не се събират доказателства пред съда. В съответствие с вида на проведената съдебна процедура, наказателната отговорност на дейците е била ангажирана при условията на чл.58а от НК, съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК. По жалбата на подсъдимия А.: Касационната проверка намери, че определената от въззивния съд санкция за извършеното от този подсъдим деяние е правилно и законосъобразно индивидуализирана, при отчитане на всички значими за нейния размер обстоятелства. В решението на апелативната инстанция се съдържа детайлна аргументация в подкрепа на размера на наказанието, както и подробни мотиви за извършената редукция, с две години под определеното от първия съд. ВКС не се съгласява с доводите от жалбата, че извън вниманието на контролирания съд са останали съществени за размера на санкцията обстоятелства, в негова полза, които съдът не е взел предвид при нейното отмерване. В противовес на тази теза, в мотивите на атакуваното решение подробно са обсъдени психичното състояние на подсъдимия и установения от заключението на психиатричната експертиза граничен вариант на нормата на интелектуално паметовите му възможности, които са отчетени като смекчаващ отговорността му факт и са поставени в основата на преценката на съда за намаляване на размера на лишаването от свобода. ВКС намери за неоснователен довода от жалбата на подсъдимия, че съобразно техния вид, извършените блудствени действия следва да се ценят като смекчаващ отговорността му факт и да обусловят допълнителна редукция на санкцията. Въззивният съд е дал правилна оценка на тежестта на извършеното посегателство - при условията на усложнена престъпна дейност, от две лица, едното от тях в родствена връзка с пострадалата, а самия подсъдим, като лице, на което са били поверени грижите за отглеждането на пострадалата като малолетно лице, доколкото същият е съжителствал на семейни начала с нейната майка. Отделно са съобразени и извършените несъставомерни блудствени действия, които не са част от обвинението, както и продължителността на второто деяние, от около един астрономически час, които правилно са били оценени като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Не е останало извън вниманието на съда и проявеното от подсъдимия отношение към процесното деяние, характеризиращо се с изявена критичност и разкаяние, включително и поведението му по предоставяне на телефон за контакт на разследващите органи, в случай на необходимост от задържането му, в хода на досъдебното производство. Въззивният съд е извършил комплексна оценка на обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия, като при определянето на съответния размер на наказанието е взел предвид както смекчаващите, така и отегчаващите факти, като ги е оценявал съобразно действителната им стойност и тежест. Спрямо извършеното от подсъдимия А., като отегчаващи обстоятелства са прецени обремененото му съдебно минало, в това число и осъждането за аналогично по вид престъпление по чл.149 от НК, броя на квалифициращите деянието признаци и описаната по-горе характеристика на блудствените действия и дължимата от подсъдимия грижа по отглеждането на пострадалата, които го характеризират със завишена обществена опасност. Образователният ценз на подсъдимия няма отношение към тежестта на деянието, доколкото извършеното посегателство е спрямо половата неприкосновеност на пострадалата, което не изисква специални знания, извън общоприетите морални норми. В заключение, размерът на санкцията е определен от апелативния съд под средния законов размер, в рамките на девет години лишаване от свобода, като след редукцията с една трета е фиксиран на шест години, което е напълно съответно на отчетения превес на отегчаващите вината обстоятелства, при пълно съобразяване с обстоятелствата в полза на подсъдимия, които смекчават отговорността му. В заключение, ВКС намери, че наказанието на подсъдимия А. е правилно отмерено и е справедливо, поради което не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер. По тези съображения не се установи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и жалбата на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение спрямо него да се остави в сила. По жалбата на подсъдимия Г.: Касационната проверка не установи наличие на наведеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на определеното от въззивния съд наказание и по отношение на този подсъдим. Становището на апелативния съд, че наказателната отговорност на подсъдимия Г. следва да се реализира при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като не са налице предпоставките на чл.58а, ал.4 от НК за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК относно индивидуализацията на санкцията е напълно правилно и законосъобразно и се споделя изцяло от настоящият касационен състав. САС е изследвал в пълнота обстоятелствата от значение за наказанието на дееца и подробно е аргументирал определения размер на лишаването от свобода и начина на неговото изтърпяване. Крайният извод на съда за съответната на тежестта на деянието санкция е съобразен с отчетения категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, което е резултирало в определяне на минимално наказание, в рамките на законовия минимум от три години лишаване от свобода, след редукцията с една трета, отмерено на две години. Контролираният въззивен съд е обосновал становището си за намаляване на наложеното от първия съд наказание с ниската лична обществена опасност на подсъдимия като деец, изведена от чистото му съдебно минало/отчетена е настъпила реабилитация по право за предходното осъждане на дееца / , по-ниската степен на участие в престъплението от подсъдимия А., психичния му статус, характеризиращ се с лека умствена изостаналост и липсата на трудова заетост, както и цялостното проявено от него отношение към пострадалата по време на извършване на деянието. Едновременно с това, правилно родствената връзка между двамата /подсъдимият е брат на майката на С./ и мястото на извършване на деянието, в дома на детето, където се е намирала и неговата баба, са оценени като обстоятелства във вреда на подсъдимия, с относително голяма тежест. ВКС споделя тезата на апелативната инстанция за липса на законови основания, наказанието на подсъдимия Г. да бъде определено при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК. Установените смекчаващи обстоятелства не се характеризират с многобройност или изключителност, за което и да е от тях, както и минимално предвиденото в закона наказание не е несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние, което изключва приложението на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК за този подсъдим. Възражението от жалбата, че апелативният съд не е мотивирал становището си за прилагането на чл.58а, ал.1 от НК, респективно не е изложил конкретни съображения за липсата на основания за реализация на наказателната отговорност на подсъдимия съобразно ал.4 на същия текст е неоснователно. Разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК съдържа предписание за прилагане на чл.55 от НК при наличието на общите основания, които законът изисква, за да се реализира наказателната отговорност на лицето при тези облекчени условия, като по-благоприятна за дееца, в сравнение с редуцираното с една трета наказание, определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК. За да се пристъпи към тази преценка е необходимо по отношение на съответното деяние да са налице предпоставките на чл.55 от НК и тогава да се приложи чл.58а, ал.4 от НК, като се изложат и мотивите за това. В конкретният случай по отношение на подсъдимия Г. не са били налице основания за прилагане на чл.55 от НК, поради което и за съда не е било налице задължение да излага съображения за неприлагането на чл.58а, ал.4 от НК. Това задължение възниква за решаващия съд, само в случаите когато при проведена диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НК, която има за последица редуциране с една трета на размера на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на чл.54 от НК, по отношение на подсъдимия се установят и предпоставките по чл.55 от НК, при което съгласно изискванията на чл.58а, ал.4 от НК, съдът е длъжен да определи наказанието на дееца при условията на чл.55 от НК, като обоснове становището си по приложението на закона. ВКС не намери основания за уважаване на жалбата на подсъдимия и в частта относно неприлагането на чл.66, ал.1 от НК относно наказанието от две години лишаване от свобода. Апелативният съд се е занимал с аналогично възражение, направено с въззивната жалба, като го е отхвърлил с мотиви, които настоящият касационен състав споделя. Отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода не е императивно предвидено при наличието на изискуемите законови предпоставки за това, максимален размер от три години на наказанието и липса на предходна съдимост за престъпление от общ характер, като приложението на текста е в зависимост от преценката на съда за възможността целите на наказанието по чл.36 от НК да бъдат постигнати по този начин, като превесът е отдаден на реализирането на специалната превенция. В принципен план институтът на условното осъждане е приложим в случаите когато целта за поправянето и превъзпитанието на дееца, както и предупредителната функция на наказанието спрямо станалите членове на обществото, могат успешно да бъдат реализирани и без ефективна наказателна принуда. ВКС намира, че адекватна санкция за извършеното от подсъдимия Г. посегателство е да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като с по-ниска по интензитет принуда, включително и условно осъждане, не биха се постигнали целите, заложени в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Извършеното от подсъдимия посегателство срещу половата неприкосновеност на негова близка родственица /племенница/, съвместно с лице, което живее на съпружески начала с нейната майка и би следвало да изпълнява функциите на неин родител, разкрива значително по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид, поради което изисква съответна по тежест санкция за постигане както на специалната така и на генералната превенция на наказанието. Здравословното състояние на майката на подсъдимия и нуждата от полагане на грижи за болния му родител, безспорно представлява смекчаващ отговорността факт, но по естеството си не може да компенсира необходимостта от ефективно наказание за поправянето и превъзпитанието му като деец. В заключение, наказанието на подсъдимия е правилно отмерено и е справедливо индивидуализирано, поради което жалбата му като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд да се остави в сила. ВКС намери за неоснователна жалбата на подсъдимия Г. и в гражданската част на въззивното решение. Присъденото в полза на гражданския ищец С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 / пет хиляди / лв., от деянието, извършено от подсъдимия Г./ съвместно с подсъдимия А./ е справедливо отмерено и съответно на тежестта на претърпените от пострадалата страдания. При определянето на размера на обезщетението, решаващите съдилища са се съобразили с установените по делото факти за последиците от деянието върху психиката на пострадалото момиче, в съответствие с отразеното в заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза /запаметяване на случилото се с най-малки подробности и наличието на психологичен стрес / и тежестта на извършеното посегателство, съобразно механизма на осъществяването му и личността на извършителите и са присъдили обезщетение в адекватен за репарирането им размер. Предвид изложеното, уваженият граждански иск срещу подсъдимия Г. е съобразен с критериите по чл.52 от ЗЗД относно справедливостта на обезщетението, поради което претенцията на подсъдимия Г. за намаляване обезщетението за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец С. следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения за неоснователност на касационните жалби на двамата подсъдими, решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 389/17.10.2019 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, по в.н.о.х.д. № 689/2019 г. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: